Партито на Сандреа

- Мхм. - меланхолично отвърна Арус. - Особено ако питаме женската част от жителите. Дишай спокойно, все още няма да те заменя. Ключовият израз е "все още". - засмя се търговецът.

- Безкрайно съм признателен за възможността, която ми предоставяш, шефе. - саркастично подметна чернокосият мъж, след което отпи от чашата си с вино.

Далия присви очи. Какво беше намислила пиклата? Не беше познала, ако смяташе, че ще ѝ се размине ако се опита да я нападне тук. Нямаше да види бял ден! 

Принцесата се обърна към присъстващите. Със себе си бе взела малка кошница, в която носеше доказателствата. Тя доближи Силас.
- Изненадан си, нали? 

Афсол се обърна към Силас и Силиа.
- Какво става тук? 

Крисчън забеляза случващото се и това, че Силиа носеше кошница с нещо, която изглежда смяташе да даде на мъжа със съпругата на Афсол. Не си спомняше дали ѝ е брат, или братовчед.

- Знам ли, много неща. - сви рамене принцесата и извади книгата, която започна всичко това. - Четох една изключително странна книга. Главните герои откриха осакатено момиче и я взеха под опеката си. История подобна на тази на Ейда. С всяка изминала страница ме човъркаше нещо. Нещо не ми даваше мира и тогава си отговорих на въпроса. Тези герои така и не пуснаха момичето да ходи където и да е без защита, та... Къде е Ейда по-точно? 

Алиса бегло познаваше Силиа, но нямаше представа кои са останалите, нито се бе поинтересувала на предното парти. Сега изглежда обаче се случваше нещо забележително, предвид интереса, с който Крис наблюдаваше сцената. Жената си наля нова чаша с вино и се приближи. Трябваше да узнае какво става.

Аша трябваше да поеме контрол над ситуацията. Нямаше представа Силиа какво знаеше и знаеше ли изобщо нещо.
- Ейда пътува към Милбърн. - отвърна спокойно принцесата. - Защо повдигате този въпрос? 

- Така ли? - изрече Силиа и извади книгите на пристанищата от кошницата. - Тези са на пристанищата в Еритос, Кросфайър Муунлайт и Шиера. Нито един обикновен или частен кораб не е отплавал или пускал котва на тези пристанища през последния месец. А Ейда си "тръгна" тогава, ако не ме лъже паметта. - направи кавички Силиа.

Афсол взе книгите и започна да ги разлиства. Помнеше датата, на която си тръгна Ейда, но никъде не виждаше кораб да е отплавал по-далеч от Шиера.
- Какво намекваш? 

- Не всеки частен кораб се записва. - изрече Аша, напълно спокойна. - Не разбирам в какво ни обвинявате. 

- Всеки кораб заема място, Аша, съответно се записва, освен ако нямаш частно пристанище. Съмнявам се Милбърн да има пари да си купи пристанище по тези земи, но да не може да спечели войните си. - усмихна се Силиа. - Е, къде е Ейда? 

Нана дори не си спомняше коя е тази Ейда, нито какво общо има с каквото и да било. Лисицата въздъхна, изглежда караниците отново започваха.

- Аша ти отвърна - пътува. - изрече твърде сурово Силас, а това беше проблем. 

Силиа се усмихна.
- Тонът ти е твърде остър. - изрече тя и започна да обикаля наоколо. От кошницата извади свитъка с доклада за аутопсията. - След като разбрах, че не си е тръгнала от тук, изпратих Розан да търси из бардаците. Уви, не е била продадена и там. Не е в замъка на Афсол, очевидно не пътува до Милбърн, не е и в бардак, не е продадена като робиня иначе сигурно щяхме да разберем. - тя спря и погледна Аша и Силас. - Това на какво ви навежда? 

- Или е изчезнала или е мъртва. - мрачно отвърна Афсол. - Какво става тук, Силиа? 

Силиа посочи Афсол със свитъка.
- Другият предател удари десетката, браво. - изрече тя. - Мъртва е.

Аша леко се намръщи.
- Глупости! Силас нае бодигард на Ейда и я качи на кораб за Милбърн. Не знам какво си измисляте в момента и в какво ни въвличате. 

- Аз на твое място щях да си меря малко повече приказките. - намеси се Розан и се обърна, когато чу стъпки зад себе си. Кийра идваше, но беше сама. Нищо и това беше нещо. - Това момиче е свидетел на нещо. Можеш ли да разкажеш на тези хора какво си видяла?