Партито на Сандреа

Розан не разбираше тази какво говори. 
- Каквото и да е станало ще трябва да остане в миналото. - отвърна наемната убийца. 

- Може би ще мине време, но тя ще ти прости. - изрече Катрин. 

- За щастие. Силно се надявам това повече да не се повтаря. Знаейки жителите на това кралство Еритос обаче, се съмнявам. - въздъхна лисицата.

Алиса поклати глава.
- За съжаление, не познавам никого от обкръжението ѝ. - наведе глава тя. - Все пак, ако имаш нужда от нещо, с което бих могла да помогна, винаги ще съм насреща!

- Надявам се. - отвърна Елвира.
Бебето ѝ имаше нужда от леля си в живота му и щеше да бъде прекрасно, ако можеха да оправят отношенията си преди то да се роди. 

Серена реши да се прибира. Дочу думите на приятелката на Юки и въздъхна. Клара се бе погрижила всички да виждат Еритос в тази отвратителна светлина. Тя вяло пожела лека вечер на останалите, след което се прибра.

Лилит наистина не можеше да повярва, че този Силас твърдеше, че Силиа не е дърво. Можеше ли да му се вярва толкова предвид какво беше направил? Но защо му беше да обижда по този начин Аша, в която изглежда е бил влюбен? Това беше толкова странно.  

Блейд реши, че е време с Конър да се прибират. Той пожела лека вечер на всички, макар че за някои едва ли щеше да бъде такава, след което си тръгнаха. 

Евдемия реши да си върви. Горката Силиа и семейството ѝ през какви ужасии бяха минали само. Елфката пожела лека вечер на всички, след което си тръгна. 

Юки също реши да си тръгва. Най-интересното от вечерта бе било драконът, с който Силиа се появи на събирането. Трябваше да разбере откъде да се сдобие с подобен. Лисицата не си взе довиждане с никого, просто си тръгна.

Афсол тежко въздъхна.
- Тя никога няма да ми прости. - изрече той. 

- Може би не веднага. - отвърна Сандреа. - Ще ѝ трябва време. Обърнахме ѝ гръб, когато имаше нужда да ѝ повярваме. 

Арус реши да се прибира. Далия изглеждаше доста притеснена откакто видя онзи дракон, макар и търговецът да не вярваше, че Силиа наистина би посмяла да я нападне с него. Въпреки всичко, Далия често прекаляваше и може би случилото се тази вечер ще я накара да си вземе поука. Той се провикна към Крис и Алиса.
- Тук ли смятате да останете? - усмихна се мъжът.

- Именно. Аша и Силас добре се погрижиха за това. - изсумтя принцът.
Жалко, че нямаше как да възроди този мъж, за да го убие отново. Заслужаваше да умре хиляди пъти за това, което стори. 

- Идваме. - сухо отвърна Крисчън и подкани жената да го последва. Трябваше в най-скоро време да разговаря със Силиа относно случилото се. 

Алиса кимна и последва Крисчън и останалите към пристанището. Нямаше как да не се зарадва, че куртизанката не тръгна с тях.

Нана реши да се върне в къщата си в Еритос, вместо да се прибира в Кросфайър Муунлайт все още. Лисицата си тръгна, най-после наемният убиец нямаше да я занимава с тази история с нападението. 

Розан реши да се прибира. Нямаше за какво да остава повече. Трябваше да провери как е Силиа. Това странно спокойствие около тази история не ѝ харесваше особено много. 

Лилит реши да се прибира. Още не можеше да повярва, че тоя Силас каза, че Силиа не е дърво. Жената се телепортира обратно в имението на Арус. 

Афсол се обърна към Катрин.
- Катрин, моля те, накарай дракона си да изпепели този труп. - обърна се принцът към нея. 

Катрин кимна и нареди на Церсей да избълва огън върху трупа. След като драконът го стори и тялото лумна в пламъци, момичето реши да си върви. Надяваше се с времето всичко да се подреди добре за всички наранени в тази ужасна история. 

Дейвид реши да си върви. Той пожела лека вечер, на които животни бяха останали, след което си тръгна. 

Халон също реши да се прибира. Тази история беше ужасяваща, той мислеше, че е имал ужасни проблеми през годините. 

След като Афсол установи, че са останали само той, Елвира и Сандреа принцът се обърна към нея.
- Добре ли си? 

Елвира го зашлеви.
- Добре съм, да. Ти си виновен за това! - извика маркизата. - Още по време на уникалната ти сватба ти казах да изпепелиш тези хора. Така и не ме послуша. - тя се изсмя. - Божества, не мога да повярвам колко права съм била да искам това.