Партито на Сандреа

- Не съм и очаквала друго. - намуси се лисицата.

- Защото ти е брат. - отвърна Сандреа. - И защото не желая аз да съм потърпевшия от този конфликт, а това неминуемо ще се случи, ако го убиеш. Не искам да те мразя заради това, че си го убила в гнева си. Моля те. 

Юки въздъхна. Тази глупачка не знаеше истинското значение на думата предателство.

Силиа изсумтя. Ерос отвори паст срещу Афсол, но принцесата го спря.
- Бъди благодарен на Сандреа, че ще живееш, проклетнико. - изрече тя. - Не го заслужаваш. 
Не виждаше причина да остава тук повече. Съдбата на Силас не я интересуваше изобщо. Тя се качи на гърба на Ерос и му нареди да отлети. Трябваше да посети безлюдния остров. Изобщо не желаеше да остава тук и да си оправя отношенията с тези хора. 

След като се увери, че пиклата и чудовището ги няма, Далия въздъхна. Още щом се прибереше в Шиера, щеше да впрегне драконоубийците на дъртака, за да намерят начин да противодействат срещу това същество. Нямаше да позволи на пиклата един ден да я нападне изневиделица, както стори с тази жена тук.

Елвира най-сетне си позволи да диша. Жената за миг помисли, че Силиа ще убие и Афсол. 

Каво пада и става и плака океани искаши да прай въпросителната на Силия да дава картинката дет я помпят в гъзарете да си има ама Силия отязди и ся нямаши картинка. Каво плака тъжливо и горкиво.

- Дължиш извинение на всички ни. - обърна се Афсол към Силас. 

- Не дължа нищо на никого. - отвърна той. 

"Аз пък искам да знам как си се навил да спиш толкова пъти с това дърво.", въздъхна Лилит. 

Крисчън поклати глава.
- Аз не желая извинението ти. - продължи той. - Искам единствено обяснение защо използва лика ми, за да нараниш Силиа? Между теб и мен нямаше вражда.

Силас се изсмя горчиво.
- Ти не си виждала дърво. Аша беше същинско такова. Не знам от къде идва това ти твърдение за Силиа, тя не беше такава. - отвърна той и се обърна към Крисчън. - Нямах подобни намерения в началото. Не познавах добре отношенията ви и всичко вървеше добре, докато тя не реши, че поведението ми е странно. - сви рамене той.

Лилит не можеше да повярва на чутото. Как беше възможно? Тая Аша толкова ли е била зле? А Силиа е подобрила уменията си?
"Наистина невъзможно.", измърмори под нос жената. 

Розан извади камата си. В кой точно момент трябваше да го заколи? 

Крисчън не можеше да повярва на ушите си.
- Не съм сигурен защо ми се налага да продължавам да обяснявам това, но Кросфайър Муунлайт не е Еритос. Не е и Милбърн, или там както се наричаше мястото, от което идваш. В Кросфайър Муунлайт нямаме практика да дрогираме дамите, както и да ги принуждаваме да бъдат с нас. Естествено, че ще намери подобно поведение за неприемливо, тъй като странно е прекалено меко казано. - разтри челото си с ръка Крисчън. Според този мъж, нормалното поведение с една жена бе да бъде насилвана?!

Катрин не знаеше какво да каже. Всичко това, което научи беше повече от ужасяващо. 

- А после мене обвинявахте като си взимах жената. Тоз е още по-зле. И ти също ще си плащаш шибаняко, задето си ебал мойта жена. Много ви стана. 

- Съпруже, по-добре мълчи, на никого не му пука за мнението ти. 

Крисчън въздъхна.
- Един път да се налага да комуникирам с напълно луд вече ми идваше в повече, не мога да повярвам, че се случва за втори. - продължи той.

- Нищо нямаше да разбере, ако бях изчакал малко повече. - отвърна Силас. 

Дейвид беше прав. Всичките тука бяха животни. Даже и тия, които идваха от далечни земи се превръщаха в животни, щом стъпеха на това място. Явно витаеше нещо лошо във въздуха в Еритос. 

- Това не отговаря и на първоначалния ми въпрос. Защо използва моя лик за всичко това? Не си спомням дори да сме разговаряли.

- Исках достъп до нея, кой друг да ми го осигури, освен онзи, в когото е влюбена? Нищо лично точно към теб. - отвърна Силас. 

Розан не можеше да повярва на наглостта на този. Как още не го бяха нападнали?

Крисчън въздъхна за пореден път. Изглежда неволно отново се бе превърнал в инструмент за това Силиа да бъде наранена.