Партито на Сандреа

Нана въздъхна, толкова време тя беше страдала заради тази история, а накрая се оказа, че извършителите са били под носа на Силиа? Лисицата се изсмя, не защото се радваше, а поради чистата нелепост на случващото се.

- Нямам представа, но нищо от това не е вярно. - изрече Аша и погледна Афсол. - Наистина. 

Афсол разтърка чело с ръка.
- За бога, Аша, колко повече доказателства искаш? - изрече той. - Отнасяхме се с вас добре, а вие сте постъпвали по този отвратителен начин с всички ни. И всичкото това, защото Силас не е можел да понесе мисълта, че трябваше да забременееш от мен? Не беше ли именно това мисията ви? 

Алиса не можеше да повярва какво чу и видя току що. В Еритос тези неща нормални ли бяха? Изглежда слуховете за това кралство, носещи се на юг бяха истина. Внезапно съжали, че си е купила имот тук, трябваше да наеме още обучени слуги, препоръчително от Шиера.

- Да ги убием ли вече? - Розан се обърна към Силиа. 

- Не. Не е моя работа какво ще се случи с тях. - изрече принцесата.
Тя прибра всичко в кошницата и я набута в ръцете на Афсол и отново се обърна към Розан.
- Забравяш едно, скъпа приятелко - в края на краищата аз съм наркоманка и изглежда имам афинитет към това да си измислям.
Силиа повика Ерос, който кацна на поляната. Усетил още повече напрежение, драконът беше станал още по-неспокоен.
- Всичко е наред, Ерос. - погали тя люспите му. 

Афсол сведе глава от срам. Беше прокудил Силиа, отказа се от нея и зае страната на Аша и Силас, макар и косвено. 

Силиа се обърна към Аша и Силас.
- Щеше ми се да е завинаги, но ще ти подаря нещо, което да помниш в последните мигове от живота си. - изрече принцесата. - Ерос, използвай Плазмен лъч срещу нея.
Призрачният дракон изрева, а след това кондензира свърхнажежена енергия в пастта си. Изстреля лъча, който изпепели Аша за по-малко от секунда и унищожи десетки дървета по пътя си. Драконът отново изрева срещу всички, очаквайки други наставления от господарката си. 

Каво цъкцъка погина завалийката ей тъй тряаши на курвата да са прай ама с чепаре.

Афсол бе успял да се отдръпне в последния момент. Не че не заслужаваше и той да пострада заради глупостта си, но не можеше да остави Елвира сама точно в този момент. 

Юки прецени силата на чудовището, сетне въздъхна. Не беше кой знае какво, дори предателя Неро имаше повече сила в атаките си. Човеците разбира се, нямаха шанс.

Силас не можеше да реагира веднага. Аша беше до него, в следващия миг я нямаше. 

О, Евдемия определено трябваше да си купи такъв дракон. Много по-лесно щеше да убие Свинята. 

Каво киризи курвата че нещо са активира и напрай среден пръст на тъпата курва. 

- Аз вече съм убеден, че трябва да се сдобия с такова нещо. - засмя се Арус.

Далия не намираше думите на Арус за забавни, нито за момент. Познавайки варварката, която беше тъпата пикла, да притежава подобно създание никак не беше добре за цивилизованото общество. Вярно, другата жена изглежда също не беше стока, но да я убие изведнъж, просто така? В това кралство наистина всички бяха луди.

Елвира се доближи до Афсол и го зашлеви.
- Казах ти, че трябваше да изпепелиш тези двамата с драконите си, ти не, та не! Сега доволен ли си? - извика тя. - Не били направили нищо, за да заслужат подобно отношение. Повтаряй си го тази вечер, докато се опитваш да заспиш! 

- Съжалявам, че ще се наложи за пореден път да разбия мечтите ти, шефе, но не можем да вкараме подобно същество в Кросфайър Муунлайт. - отвърна Крисчън, макар и да му бе трудно да поддържа обичайната си духовитост. Истината зад нападението на Силиа бе разкрита, но предизвика в него единствено повече въпроси. Не бяха ли тези двама души доведени тук по заръка на баща ѝ? 

- Права си. - изрече Афсол. - Напълно права.
Той застана пред Силас.
- Само едно не разбирам. Вие дойдохте с цел Аша да забременее от мен. Защо беше нужно всичкото това? 

- Тя е моя. Само и единствено моя. Това между вас никога не трябваше да се случва, независимо какво искаше баща ѝ. - отвърна Силас.