Партито на Сандреа

- Не. Не е моя работа какво ще се случи с тях. - изрече принцесата.
Тя прибра всичко в кошницата и я набута в ръцете на Афсол и отново се обърна към Розан.
- Забравяш едно, скъпа приятелко - в края на краищата аз съм наркоманка и изглежда имам афинитет към това да си измислям.
Силиа повика Ерос, който кацна на поляната. Усетил още повече напрежение, драконът беше станал още по-неспокоен.
- Всичко е наред, Ерос. - погали тя люспите му. 

Афсол сведе глава от срам. Беше прокудил Силиа, отказа се от нея и зае страната на Аша и Силас, макар и косвено. 

Силиа се обърна към Аша и Силас.
- Щеше ми се да е завинаги, но ще ти подаря нещо, което да помниш в последните мигове от живота си. - изрече принцесата. - Ерос, използвай Плазмен лъч срещу нея.
Призрачният дракон изрева, а след това кондензира свърхнажежена енергия в пастта си. Изстреля лъча, който изпепели Аша за по-малко от секунда и унищожи десетки дървета по пътя си. Драконът отново изрева срещу всички, очаквайки други наставления от господарката си. 

Каво цъкцъка погина завалийката ей тъй тряаши на курвата да са прай ама с чепаре.

Афсол бе успял да се отдръпне в последния момент. Не че не заслужаваше и той да пострада заради глупостта си, но не можеше да остави Елвира сама точно в този момент. 

Юки прецени силата на чудовището, сетне въздъхна. Не беше кой знае какво, дори предателя Неро имаше повече сила в атаките си. Човеците разбира се, нямаха шанс.

Силас не можеше да реагира веднага. Аша беше до него, в следващия миг я нямаше. 

О, Евдемия определено трябваше да си купи такъв дракон. Много по-лесно щеше да убие Свинята. 

Каво киризи курвата че нещо са активира и напрай среден пръст на тъпата курва. 

- Аз вече съм убеден, че трябва да се сдобия с такова нещо. - засмя се Арус.

Далия не намираше думите на Арус за забавни, нито за момент. Познавайки варварката, която беше тъпата пикла, да притежава подобно създание никак не беше добре за цивилизованото общество. Вярно, другата жена изглежда също не беше стока, но да я убие изведнъж, просто така? В това кралство наистина всички бяха луди.

Елвира се доближи до Афсол и го зашлеви.
- Казах ти, че трябваше да изпепелиш тези двамата с драконите си, ти не, та не! Сега доволен ли си? - извика тя. - Не били направили нищо, за да заслужат подобно отношение. Повтаряй си го тази вечер, докато се опитваш да заспиш! 

- Съжалявам, че ще се наложи за пореден път да разбия мечтите ти, шефе, но не можем да вкараме подобно същество в Кросфайър Муунлайт. - отвърна Крисчън, макар и да му бе трудно да поддържа обичайната си духовитост. Истината зад нападението на Силиа бе разкрита, но предизвика в него единствено повече въпроси. Не бяха ли тези двама души доведени тук по заръка на баща ѝ? 

- Права си. - изрече Афсол. - Напълно права.
Той застана пред Силас.
- Само едно не разбирам. Вие дойдохте с цел Аша да забременее от мен. Защо беше нужно всичкото това? 

- Тя е моя. Само и единствено моя. Това между вас никога не трябваше да се случва, независимо какво искаше баща ѝ. - отвърна Силас. 

- Сега доволен ли си? - приближи се лисицата до наемния убиец. - Получи каквото искаше. Не смяташ ли, че ми дължиш извинение?

- Та ти си се сдобил с тези отвари, за да постигнете целите си. Как хем си съгласен, хем не? 

Крисчън изгледа Нана с невярващ поглед.
- За какво говориш, в името на божествата? - изненадано възкликна той.

- Какво значение има вече? 

- Как за какво? За историята с нападението. - скръсти ръце Нана. - Сега вече всички знаят, че не си бил ти, нещата се наредиха идеално в твоя полза, както и в полза на онази Силиа. Само аз ненужно преминах през всички онези неприятности, за да ви помагам.

- Просто се опитвам да разбера откачената логика зад действията ти. Изглежда не мога. 

- Би било по-добре да не си припомняме как точно ни помогна. - саркастично подметна Крисчън. - Но нека ти отвърна, не смятам да ти се извинявам, не.

- Не се опитвай да разбереш това. - обади се Силиа и двамата с Ерос се обърнаха срещу Афсол. - Дай ми една причина и гледай да ми хареса, за да те оставя жив. 

Сандреа пристъпи към сестра си.
- Силиа, ядосана си му и с право, но не е това решението. - изрече той. - Аша и Силас искаха да изкопаят пропаст помежду ви и успяха. Убивайки го, ще им доставиш удоволствие. 

- Не е достатъчно добра причина. - поклати глава принцесата. - Защо да убия тях, а да оставя този предател жив?