Тренировъчен лагер за дракони

Драконите са бързо схватливи същества. Тук е чудесна възможност, докато стопаните им работят, те да трупат опит.
1 - 4 ниво - 20 опит
5 - 9 ниво - 50 опит
10 - 15 ниво - 100 опит
16 - 20 ниво - 200 опит
21 - 25 ниво - 300 опит
26 - 30 ниво - 400 опит

Към времето, когато стигам до тренировъчния лагер, небето над Еритос вече е потъмняло. Студът се е впил в костите ми, а миризмата на конюшня още стои по дрехите.
Не най-блестящият ден от живота ми.
Оглеждам мястото.
Шум от дракони. Команди. Прах. Миризма на изгоряло.
Подходящо.
Приближавам се и търся познато черно бедствие.
Не ми се налага да търся дълго.
Никс е в средата на абсолютен хаос.
По-точно — тя е причината за него.
Някакъв по-млад инструктор се опитва да изглежда спокоен, докато Никс яростно съска срещу дракон, поне двойно по-голям от нея.
Спирам.
— Това е лош знак.
Инструкторът ме забелязва и видимо си отдъхва.
— Вашият дракон?
Поглеждам Никс.
Тя хапе нечия кожена ръкавица.
— За съжаление.
Приближавам се.
Никс веднага пуска плячката си и се изправя така, сякаш през цялото време е била образцов ученик.
Поглеждам инструктора.
— Колко зле?
Кратко мълчание.
— Тя учи бързо.
Пауза.
— Това не отговори на въпроса.
— Запали две мишени. Нападна тренировъчен макет. Опита да доминира друг дракон. Научи се.
Поглеждам Никс.
Тя изглежда самодоволна.
Клякам до нея.
— Имам смесени чувства относно това.
Прокарвам пръсти по люспите ѝ, проверявам раните от вълка.
Жива.
Изтощена.
По-уверена.
Изправям се.
— Да вървим.
Никс без колебание се качва в ръцете ми, сякаш никога не е създавала проблеми.
— Лъжкиня.

Никс получава 20 опит.

Пътят до тренировъчния лагер вече не му беше нов. Същият шум. Същите млади дракони. Същите кресливи инструктори.
Един от мъжете ги позна.
— Черната пак ли?
Адриан хвърли кратък поглед към него.
— За съжаление, да.
Мъжът се подсмихна.
— Изглежда по-лошо настроена от вчера.
— Подобрява се.
Инструкторът само махна с ръка към загражденията.
Никс не изглеждаше особено доволна да бъде оставена отново, но този път нямаше нужда от много церемонии.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
— Върни се по-силна.
Тя го побутна раздразнено с муцуна.
— Очарователно.
Той я остави и си тръгна.

Никс получава 20 опит.

Когато Лиреа стигна обратно до тренировъчния лагер, вече се свечеряваше.
Снегът беше спрял, но студът се беше вкопчил в улиците още по-злобно. Ръцете ѝ миришеха на сено, коне и дълбоко съжаление.
Тя вече официално мразеше конюшните.
Особено конете.
Особено онзи кафявия, който се беше опитал да я ухапе, след като тя буквално му носеше храна.
— Неблагодарни тревопасни — промърмори тя, бутайки портата на лагера.
Отвътре се чуваха:

• драконови ревове,
• трясъци,
• инструктори, които крещяха,
• и някой, който очевидно беше подпалил нещо отново.

Лиреа вече дори не реагираше.
Тя намери Нокс в тренировъчния двор, проснат върху голям камък с физиономия на същество, преминало през огромно страдание.
— О, виж. Върнала си се от селскостопанския си живот.
— Един кон се опита да ме изяде.
Нокс веднага повдигна глава.
— Какво?
— Започвам да разбирам защо хората ги превръщат в наденици.
— Това е най-емоционалното нещо, което си казвала цял ден.
Той скочи от камъка, но веднага се намръщи леко, когато раненото му рамо се обтегна.
Лиреа веднага го забеляза.
— Боли ли?
— Не.
— Нокс.
— Малко.
Тя се приближи и внимателно огледа превръзката.
Все още чиста.
Без кръв.
Добре.
— Как мина тренировката?
Нокс въздъхна тежко.
— Един червен дракон реши, че може да ме победи.
— И?
— Сега вероятно преосмисля житейските си избори.
— Това не е отговор.
— Замразих му опашката за тренировъчния стълб.
Лиреа замълча за секунда.
После:
— Това беше ли преди или след като те провокира?
— Колко е важно за теб юридически?
Тя притисна пръсти към слепоочието си.
— Богове... отглеждам престъпник.
— Не. Аз съм артист.
Един от инструкторите мина покрай тях и поклати глава уморено.
— Твоят син дракон е проблемен.
— Започвам да го чувам често.
— Умен е обаче.
Нокс веднага изглеждаше самодоволен.
— Продължавайте.
— Има добри инстинкти. Просто трябва да се научи да не се заяжда с всичко живо.
— Това звучи нереалистично — измърмори Нокс.
Лиреа въздъхна тихо.
После посочи към изхода.
— Хайде. Прибираме се.
Нокс тръгна до нея през заснежения двор.
След няколко секунди я погледна странично.
— Значи конят наистина се опита да те ухапе?
— Да.
— Съжалявам, че не бях там.
— За да ми помогнеш?
— Не. Щеше да е смешно.
Лиреа го изгледа дълго.
После:
— Един ден ще те оставя в езерото. Доброволно.
— Но ще се върнеш за мен.
Тя не отговори веднага.
Само дръпна по-плътно шала около врата си и продължи през снега.
— Не се дръж толкова доволен от това — измърмори тя накрая.
Нокс се ухили леко.
Твърде късно.

Нокс получава 20 опит.

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът беше същият като винаги — млади дракони, викове на инструктори, хаос.
Но този път той вече знаеше какво да очаква.
Един от инструкторите го забеляза и кимна към загражденията.
— Черната ти е в настроение днес.
— Това обикновено не е добра новина.
Мъжът се ухили.
— За другите дракони.
Адриан само повдигна вежда и продължи нататък.
Никс го видя почти веднага.
Черната драконица стоеше по-изправена от преди, движенията ѝ бяха по-стегнати, по-уверени. Лечебницата беше свършила работата си добре.
Тя тръгна право към него и го блъсна в рамото с муцуна достатъчно силно, за да е ясно, че не е пропуснала факта, че той я остави сама.
Адриан я погледна сухо.
— Да, да. Предадох те. Трагично.
Никс изсумтя тежко.
Инструкторът се приближи.
— Добре се справи днес.
— Колко?
— Добре.
Адриан прокара ръка по черните люспи по врата ѝ.
— Полезна си.
Никс издаде нисък доволен звук.
Той я огледа внимателно.
Никакви следи от раните.
Никаква скованост.
Пълна сила.
Точно както трябва.
— Хайде.
Черните ѝ очи проблеснаха.
— Сега започва интересното.

Никс получава 40 опит.
Супер уикенд бонус

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече се стъмваше.
Фенерите по оградите хвърляха жълтеникава светлина върху снега, а въздухът беше пълен с:

• дим,
• драконови ревове,
• и миризма на изгоряло дърво.

Което вероятно означаваше, че денят е минал нормално.
Тя бутна портата с умората на човек, който е прекарал цял ден в спор с животни без човешки разум.
Честно казано, това описание важеше и за конете, и за драконите.
От тренировъчния двор се чу познат глас:
— Ако още веднъж ми кажеш, че "изграждам характер", ще замразя обувките ти.
Лиреа повдигна вежда.
Нокс стоеше насред двора срещу един от инструкторите, с разперени крила и абсолютно възмутено изражение.
Инструкторът изглеждаше така, сякаш едновременно иска да му се скара, и да се смее.
— Най-сетне — каза Нокс веднага щом я видя. — Спаси ме от образователната система.
— Започвам да разбирам защо някои хора пият.
Той тръгна към нея с леко накуцване от умора, но иначе изглеждаше добре.
Без нови рани.
Без изгаряния.
Без липсващи крайници.
Лиреа вече смяташе това за успешен ден.
Инструкторът се приближи и скръсти ръце.
— Твоят дракон има проблем с авторитета.
— Това не е проблем — отвърна Нокс. — Това е философска позиция.
— Днес замрази тренировъчна мишена, защото "го гледала предизвикателно".
— Тя започна първа.
Лиреа потърка слепоочието си.
— Не знам кое е по-тревожно - че го казваш или че звучиш убеден.
Инструкторът въздъхна тежко.
— Иначе се справя добре. Бърз е. Мисли по време на бой. Просто има характер.
— Това е учтив начин да кажеш "създава проблеми", нали?
— Да.
Нокс изглеждаше горд от това.
Лиреа го погледна няколко секунди.
После:
— Добре. Прибираме се преди да си обявил война на мебелите.
Той тръгна до нея през двора, а снегът тихо скърцаше под лапите му.
След няколко крачки Нокс наклони глава към нея.
— Миришеш на конюшня.
— Осъзнавам го с огромна болка.
— Значи денят е бил лош.
— Един кон ме ритна в кофата.
— Това звучи смешно.
— Паднах във вода.
Нокс замълча за секунда.
После:
— Това вече е много смешно.
Лиреа го изгледа с абсолютно празно изражение.
— Напомни ми защо те храня.
— Защото съм очарователен.
— Не използвай думи, които не разбираш.
Той се ухили самодоволно и я последва по заснежената улица към колибата.
За пръв път откакто беше дошла в Еритос, мястото започваше да прилича малко на дом.
Макар и много студен, шумен и изпълнен с лоши решения дом.

Нокс получава 40 опит.
Супер уикенд

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът вече беше познат фон.
Ревове.
Команди.
Удари.
Хаос.
Рутината започваше да става опасно естествена.
Един от инструкторите го забеляза и повдигна вежда.
— Черната ти пак надживя всички останали.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Очаквах по-малко.
Мъжът изсумтя и кимна към загражденията.
Никс го видя почти веднага.
Черната драконица вече беше видимо пораснала. Не само физически.
В движенията ѝ имаше повече увереност. По-малко хаотична ярост. Повече контролирана заплаха.
Тя се приближи уверено и този път не го блъсна.
Само спря пред него с онзи самодоволен поглед, който казваше "Виж ме."
Адриан огледа люспите ѝ, стойката ѝ, реакциите.
После кимна леко.
— Ставаш проблем.
Никс издаде нисък доволен звук.
Инструкторът се приближи с познатия тон на човек, който не е сигурен дали да е впечатлен или обезпокоен.
Добре.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
— Полезна си.
Пауза.
— Днес пак.
Златните ѝ очи проблеснаха почти развеселено.
Да.
Тя вече знаеше.
Адриан се обърна към изхода.
— Хайде.
Кратък поглед назад към нея.
— Да видим колко по-скъпа можеш да станеш днес.

Никс получава 40 опит.
Супер уикенд бонус

Тренировъчният лагер вече беше почти неприятно познат.
Шумът от млади дракони, командите на инструктори и хаотичното блъскане на люспести тела се смесваха в обичайния фон.
Един от инструкторите видя Адриан и Никс още отдалеч.
— Черната пак?
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започваш да звучиш сякаш не оценяваш постоянството.
Мъжът погледна Никс.
После към Адриан.
— Тя става все по-проблемна.
Адриан хвърли кратък поглед към драконицата.
— Да.
Пауза.
— Работим по въпроса.
Никс изсумтя ниско.
Очевидно без грам съжаление.
Инструкторът скръсти ръце.
— Обичайното?
— Да.
Адриан положи ръка върху люспестия ѝ врат.
Тя беше топла. Напълно възстановена. Напрегната от енергия.
Добре.
— Лагер.
Златните ѝ очи проблеснаха.
Никакво колебание.
Тя вече знаеше схемата.
Адриан се наведе леко към нея.
— Не подпалвай никого, когото не можем да си позволим.
Никс го гледа няколко секунди.
После просто се обърна и тръгна.
Игнорирайки го напълно.
Инструкторът изсумтя.
— Имаш чудесен контрол над нея.
Адриан сложи ръкавиците обратно.
— Лъжа е хубаво нещо.
Погледна още веднъж към Никс.
После се обърна към града.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на новия меч.
Непривично.
Но не неприятно.
— Добре.
Тихо, повече към себе си.
— Да видим дали конете ще ме дразнят по-малко въоръжен.

Никс получава 20 опит.

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, небето над Еритос вече беше станало тъмносиньо, а фенерите по улиците хвърляха размазана светлина върху снега.
Тя беше:

• уморена,
• миришеше на конюшня,
• и все още беше леко мокра от кофата, която черният жребец беше съборил по-рано.

Като цяло - успешен ден.
От двора на лагера се чуваха:

• драконови ревове,
• удари,
• и нечий много ядосан вик:
  — КАЗАХ БЕЗ ОГЪН ВЪТРЕ В СКЛАДА!

Лиреа въздъхна.
— Нокс е жив.
Тя дори не се нуждаеше от допълнителни доказателства.
Когато влезе в двора, веднага го видя.
Нокс седеше върху една каменна платформа с изражението на абсолютен победител, докато един от инструкторите оглеждаше опърлена тренировъчна мишена наблизо.
— Не беше моя вината — заяви Нокс още преди Лиреа да е казала нещо.
— Това е много лошо начало на разговор.
Инструкторът потърка уморено челото си.
— Технически мишената падна в огъня сама.
— Благодаря — каза Нокс с огромно достойнство.
— Не те защитавам.
Лиреа се приближи и огледа дракона внимателно.
Без рани.
Без бинтове.
Без липсващи части.
Все по-хубав навик.
— Значи днес никой не е ходил в лечебница?
— Не физически.
— Това не ми харесва като уточнение.
Нокс скочи от платформата и тръгна до нея към изхода.
— Един новобранец ме нарече "гущер".
Лиреа замълча за секунда.
После:
— Разбирам защо е имало пожар.
— Най-сетне разумен човек.
Той вървеше до нея през заснежения двор с онова самодоволно изражение, което обикновено означаваше, че е направил нещо, за което още не е хванат.
Лиреа вече го познаваше достатъчно добре.
— Какво направи още?
— Това е много обвинителен тон.
— Нокс.
— Замразих нечия броня.
Тя затвори очи бавно.
— Защо?
— Защото каза, че сините дракони били "подкрепящ тип".
Лиреа отвори очи отново.
После кимна леко.
— Добре. Това е било заслужено.
Нокс изглеждаше възхитен.
— Чакай. Значи ме подкрепяш?
— Не. Просто и аз бих го ударила.
Той изглеждаше прекалено доволен от този отговор.
Докато вървяха обратно към колибата през снега, Нокс я погледна странично.
— Миришеш на ядосан кон.
— Това е защото днес бях нападната от ядосан кон.
— Започвам да мисля, че конюшнята е по-опасна от пещерите.
Лиреа се замисли напълно сериозно за момент.
— Честно казано... може би си прав.

Нокс получава 20 опит.

Тренировъчният лагер ги посрещна със същия контролиран хаос, както винаги.
Ревове.
Команди.
Шум от удари и драконови нокти върху камък.
Никс го разпозна още преди да стигнат портите.
Походката ѝ веднага се промени.
По-бърза.
По-напрегната.
Почти нетърпелива.
Адриан забеляза това и изсумтя тихо.
— Да. Очаквах точно това.
Един от инструкторите ги видя и въздъхна.
— Черната пак.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започвам да усещам, че не оценявате постоянството.
Мъжът хвърли поглед към Никс.
После повдигна вежда.
— Тя пак е по-голяма.
Адриан погледна към драконицата.
— Това обикновено правят.
Инструкторът не изглежда впечатлен.
Никс вече почти не обръщаше внимание на разговора.
Погледът ѝ беше фиксиран към загражденията.
Адриан положи ръка върху врата ѝ за кратко.
Здрава.
Пълна с енергия.
Очевидно готова за хаос.
— Обичайното.
Златните ѝ очи проблеснаха.
Никакво колебание.
Инструкторът кимна.
— Ще я вземеш по-късно.
Адриан отдръпна ръката си.
— Ако не подпали нищо скъпо.
Никс изсумтя.
Обидено.
Справедливо.
Тя вече тръгваше без него.
Инструкторът поклати глава.
— Това същество има проблеми.
Адриан сложи ръкавиците обратно.
Погледът му за миг падна върху меча на кръста му.
После към града.
— Да.
Кратка пауза.
— Но засега са полезни.
Той се обърна и пое към следващата част от деня.
Конюшните го чакаха.

Никс получава 20 опит.

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече валеше отново.
Не красив сняг.
Онзи гаден, мокър северен сняг, който влиза във врата на палтото и кара човек да мрази природата лично.
Тя беше:

• мокра,
• изморена,
• и все още имаше сено в косата си.

Честно казано, конюшнята започваше да печели срещу мумиите в списъка ѝ с врагове.
Още преди да влезе в двора, чу гласа на Нокс:
— Казах му да не пипа опашката ми.
Лиреа въздъхна.
— Значи никой не е умрял. Добре начало.
Когато влезе вътре, намери Нокс седнал върху една тренировъчна платформа, а до него стоеше млад новобранец с изгорял ръкав и много обидено лице.
Инструкторът изглеждаше на ръба на духовно напускане на тялото си.
— Не го подпалих нарочно — каза Нокс веднага щом я видя.
— Това не беше достатъчно убедително.
Новобранецът посочи обвинително към дракона.
— Той ме нарече "недопечен рицар"!
— Защото бронята ти скърца като стара врата.
— Нокс.
— Какво? Аз му помагам да изгради характер.
Инструкторът потърка очи уморено.
— Твоят дракон има проблем с човешкия вид.
— Не — отвърна Нокс спокойно. — Само с глупавата му част.
Лиреа затвори лице в дланта си за секунда.
После посочи към изхода.
— Хайде. Преди да си започнал дипломатически инцидент.
Нокс скочи от платформата и тръгна до нея с онзи самодоволен вид, който обикновено означаваше, че е бил абсолютно ужасен през целия ден.
Докато вървяха към портата, Лиреа го огледа внимателно.
Без кръв.
Без рани.
Без изгорели люспи.
Чудо.
— Как мина тренировката иначе?
— Победих три мишени, един новобранец и морално инструктора.
— Последното не беше необходимо.
— Не беше и трудно.
Навън студеният вятър ги удари веднага.
Нокс се намръщи към снега.
— Мразя това време.
— Имаш ледени атаки.
— Това не значи, че съм длъжен да го уважавам.
Лиреа изсумтя тихо и дръпна по-плътно шала си.
След няколко крачки Нокс я погледна странично.
— Миришеш на кон.
— Не ми напомняй.
— Черният пак ли те нападна?
— Опита да ми изяде косата.
Нокс замълча за секунда.
После:
— Започвам да харесвам този кон.
Лиреа го изгледа бавно.
— Предаваш ме за тревопасно животно.
— Той има дух. Уважавам това.
— Един ден и двама ви ще ви оставя насред снежна буря.
Нокс изглеждаше напълно необезпокоен.
— Но ще се върнеш за мен.
Тя не отговори веднага.
Само отвори вратата на колибата и топлият въздух ги удари отвътре.
После измърмори тихо:
— Не се дръж толкова сигурен в това.

Нокс получава 20 опит.

Тренировъчният лагер ги посрещна със същия познат хаос.
Ревове.
Команди.
Шум от нокти върху камък.
Млади дракони, които или се учеха, или се проваляха шумно.
Никс реагира веднага.
Походката ѝ се промени още щом прекрачиха портите.
По-ниска.
По-напрегната.
Очевидно нетърпелива.
Адриан го забеляза и изсумтя тихо.
— Да. Знам. Любимото ти място.
Един от инструкторите ги видя и въздъхна.
— Черната пак.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започвам да усещам модел.
Мъжът погледна Никс внимателно.
После повдигна вежда.
— Тя пак е по-голяма.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Това е общата идея на растежа.
Инструкторът не изглежда впечатлен.
Никс вече почти не слушаше.
Погледът ѝ беше фиксиран към загражденията.
Адриан положи ръка върху врата ѝ.
Топла.
Здрава.
Пълна с енергия.
Добре.
— Обичайното.
Златните ѝ очи проблеснаха.
Никакво колебание.
Тя вече знаеше процедурата.
Инструкторът кимна.
— Ще я вземеш по-късно.
Адриан отдръпна ръката си.
— Ако не унищожи инфраструктура.
Никс изсумтя.
Абсолютно неубедително.
Мъжът поклати глава.
— Това същество е проблем.
Адриан сложи ръкавиците обратно.
Поглед към Никс.
Кратка пауза.
— Да.
После се обърна към града.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
— Но е моят проблем.

Никс получава 20 опит.

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, познатият хаос го посрещна още отдалеч.
Ревове.
Команди.
Удари.
Дракони, които или учеха, или създаваха проблеми.
Един от инструкторите го видя и въздъхна.
— Дойде си за твоята.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Това прозвуча почти обвинително.
Мъжът изсумтя и кимна към загражденията.
— Ще разбереш.
Добър знак.
Никс го видя почти веднага.
Черната драконица се приближи с уверена походка.
Напълно здрава.
Напълно енергична.
И очевидно в прекрасно настроение.
Което рядко означаваше нещо безопасно.
Адриан я огледа.
Никакви рани.
Никаква умора.
Добре.
Инструкторът пристъпи към тях.
— Двайсет опит.
Обичайното.
Адриан кимна леко.
После погледна към Никс.
— Продуктивна?
Черната драконица издаде нисък, доволен звук.
Инструкторът поклати глава.
— Тя става все по-самоуверена.
Адриан хвърли кратък поглед.
— Да.
Кратка пауза.
— Работим върху това.
Мъжът изсумтя така, сякаш не вярва и за секунда.
Справедливо.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
Топла.
Силна.
Напълно готова за още.
После погледът му се насочи към града.
Към познатите по-мръсни части от деня.
Лека пауза.
— Добре.
Поглед към Никс.
— Време е да убиваме неща отново.

Никс получава 20 опит.

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, небето над Еритос вече беше потъмняло, а снегът бавно се сипеше върху дървените огради и покривите на сградите.
Тя беше:

• изморена,
• миришеше на кон,
• и имаше подозрението, че в косата ѝ още има слама.

Честно казано, отказваше да проверява.
Още преди да отвори портата, чу познат глас отвътре:
— Ако това пак е "упражнение за дисциплина", започвам да хапя хора.
Лиреа въздъхна тихо.
— Да. Определено е мой дракон.
Когато влезе в двора, намери Нокс върху една ниска каменна стена, а около него стояха двама новобранци и един инструктор с изражението на човек, който е изгубил волята си за живот преди поне час.
Един от новобранците държеше обгоряла тренировъчна мишена.
— Не беше нужно да я подпалваш! — възмути се момчето.
Нокс изглеждаше искрено объркан.
— Но тя беше там.
Лиреа затвори очи за секунда.
После:
— Страх ме е да попитам.
Инструкторът посочи към Нокс с умората на човек, който вече не вярва в боговете.
— Упражнявахме контрол над огъня.
— И? — попита Лиреа предпазливо.
— Той решил, че "контрол" значело "повече огън, но с увереност".
Нокс вирна глава самодоволно.
— Това е технически вярно.
Лиреа го гледа няколко секунди.
После към опърлената мишена.
После пак към него.
— Знаеш ли кое е най-лошото?
— Че съм прав?
— Че започвам да разбирам логиката ти.
Нокс изглеждаше изключително доволен от това.
Инструкторът простена тихо.
— Прибери си дракона преди да е започнал философски спор с пожарната безопасност.
— Честно казано, и аз искам това.
Нокс скочи от стената и тръгна до нея към изхода.
Докато минаваха покрай двора, един от другите дракони изръмжа нещо към него.
Нокс веднага отвърна:
— Поне аз не паднах във водата днес.
Настъпи кратка тишина.
Лиреа бавно обърна глава към него.
— Откъде знаеш за това?
— Имам източници.
— Това е ужасяващ отговор.
Навън студеният въздух ги удари веднага.
Нокс вървеше до нея през снега с необичайно добро настроение.
Това рядко означаваше нещо хубаво.
— Значи — започна той невинно, — конят още ли те мрази?
— Взаимно е.
— А ако те ухапе пак?
— Ще го отровя.
— Това не е нормална работна етика.
Лиреа дръпна по-плътно палтото си.
— И все пак плащат навреме.
Нокс се замисли за секунда.
После кимна сериозно.
— Разумно. Продължавай.

Нокс получава 20 опит.

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът се чуваше още отдалеч.
Ревове.
Команди.
Удари.
Контролиран хаос.
Но този път атмосферата беше малко по-различна.
По-шумна.
Един от инструкторите го видя и махна с ръка.
— Твоята приключи.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Това прозвуча уморено.
Мъжът го изгледа.
— Защото е.
Добър знак.
Никс се появи не след дълго.
И още от първата крачка си личеше.
Нещо се беше променило.
Не физически.
В поведението.
Походката ѝ беше по-уверена.
По-стабилна.
По-контролирана.
Адриан го забеляза веднага.
Разбира се.
Инструкторът пристъпи към тях.
— Петдесет опит.
Адриан повдигна леко вежда.
По-добре.
Мъжът хвърли поглед към Никс.
— Става по-добра.
— В какво?
Инструкторът изсумтя.
— В това да не се държи като хвърлен камък с крила.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
После обратно.
— Неочакван напредък.
Никс изсумтя шумно.
Очевидно не съгласна.
Адриан пристъпи до нея и прокара ръка по врата ѝ.
Топла.
Силна.
Напълно здрава.
Добре.
— Продуктивен ден?
Черната драконица издаде нисък доволен звук.
Инструкторът поклати глава.
— Започва да ѝ харесва да учи.
Адриан замръзна за половин секунда.
После бавно погледна към Никс.
— Това е леко тревожно.
Черните златни очи го гледаха спокойно.
Напълно безсрамно.
Той въздъхна тихо.
После погледът му се насочи към града.
Супер уикенд.
Добър доход.
Още денят не беше свършил.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
— Добре.
Кратка пауза.
— Да видим какво още ще ни донесе днешният ден.

Никс получава 100 опит.
Супер уикенд бонус

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече беше тъмно, а снегът по улиците на Еритос отразяваше оранжевата светлина на фенерите като тънък слой ледено стъкло.
Тя миришеше на:

• дим,
• метал,
• и въглища.

Честно казано, за пръв път от седмици не мразеше миризмата на работата си.
Още преди да отвори портата, чу гласа на Нокс:
— Това е дискриминация срещу талантливи личности.
Лиреа въздъхна.
— Значи денят е минал нормално.
Когато влезе в двора, намери Нокс седнал до една полуразрушена тренировъчна мишена, а инструкторът стоеше срещу него с онзи специфичен поглед на човек, който активно обмисля да напусне професията си.
— Не можеш просто да замразяваш оръжията на останалите! — възмути се инструкторът.
— Но така никой не се наранява.
— Това не е целта на тренировъчния двубой!
Нокс го погледна с искрено объркване.
— Това ми звучи като лоша система.
Лиреа прикри усмивката си с кашлица.
Инструкторът я забеляза веднага.
— Прибери си дракона.
— Това започва да звучи като редовен поздрав.
Нокс скочи от мястото си и веднага тръгна към нея.
После внезапно спря.
Подуши въздуха.
И присви очи.
— Ти миришеш различно.
— Това е много тревожен начин да започнеш разговор.
Той я обиколи веднъж с подозрителен поглед.
— Огън. Метал. Масло.
Настъпи кратка пауза.
После Нокс каза с искрен шок:
— Най-сетне си намерила работа, която не включва коне.
Лиреа почти се разчувства.
Почти.
— Да. И никой не се опита да ме ухапе днес.
— Това звучи подозрително приятно.
Инструкторът ги наблюдаваше няколко секунди.
После поклати глава уморено.
— Вие двамата сте странни.
— Това е най-милото нещо, което някой е казвал за нас — отвърна Лиреа.
Те тръгнаха към изхода на лагера през скърцащия сняг.
Нокс вървеше необичайно спокойно до нея.
После:
— Хареса ли ти?
Лиреа го погледна странично.
— Ковачницата?
— Да.
Тя замълча за момент.
После сви рамене леко.
— Металът поне не се преструва, че е невинен, преди да създаде проблем.
— Това беше странно поетично за теб.
— Не свиквай.
Нокс изглеждаше твърде доволен от отговора.
Докато вървяха към колибата, той наклони глава към нея.
— Значи вече сме хора на огъня.
— Технически ти винаги беше.
— Вярно.
Той се ухили самодоволно.
— Най-сетне професионално развитие за цялото семейство.

Нокс получава 100 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, ръцете ѝ още миришеха на метал и въглища.
Честно казано, започваше да харесва това.
Миришеше на истинска работа.
На нещо изградено.
На нещо, което няма да се опита да ѝ изяде плитката.
Още преди да отвори портата, чу познат рев отвътре.
После:
— НЕ МОЖЕШ ПРОСТО ДА ГО ЗАМРАЗЯВАШ ВСЕКИ ПЪТ!
Лиреа въздъхна тихо.
— Значи Нокс е имал продуктивен ден.
Когато влезе в двора, картината беше почти художествена:

• един новобранец лежеше по гръб в снега,
• тренировъчен меч беше замръзнал за земята,
• а Нокс стоеше до него с изражението на дракон, който лично е победил война.

Инструкторът изглеждаше на крачка от това да се хвърли в най-близката преспа и да остане там завинаги.
Нокс веднага я забеляза.
— О, добре. Свидетел.
— Страх ме е да попитам.
Инструкторът посочи замръзналия меч.
— Казах им да упражняват обезоръжаване.
— И аз обезоръжих проблема — отвърна Нокс спокойно.
Новобранецът от снега извика:
— Той ми замрази ръкавиците!
— Защото продължаваше да сочиш с меча към лицето ми.
— Това е тренировка!
— Това е лоша социална стратегия.
Лиреа затвори очи за секунда.
После погледна инструктора.
— Искаш ли да знаеш тъжната част?
— Каква?
— Това дори не е най-дразнещото му поведение.
Нокс изглеждаше горд от това.
Инструкторът въздъхна тежко и махна с ръка.
— Прибери си дракона преди да е започнал философски спор с оръжията.
— Никакви обещания — отвърна Нокс.
Те тръгнаха към изхода през заснежения двор.
Нокс вървеше до нея с онази опасна самодоволна енергия, която означаваше, че денят му е минал прекрасно за сметка на околните.
След няколко крачки той подуши въздуха около нея.
— Миришеш на пещ.
— Това е подобрение.
— Съгласен съм. Много по-малко кон.
Лиреа почти се усмихна.
Почти.
— Днес един войник ме нарече "новата".
— И оцеля?
— На косъм.
Нокс изглеждаше искрено впечатлен.
— Развиваш се емоционално.
— Ще те хвърля в езерото.
— Това не беше "не".
Те минаха покрай замръзналия тренировъчен двор, а снегът тихо скърцаше под ботушите и лапите им.
След малко Нокс наруши тишината:
— Харесваш ковачницата повече.
Лиреа го погледна странично.
— Толкова ли е очевидно?
— Спря да звучиш така, сякаш искаш да отровиш колегите си.
Тя се замисли за момент.
После:
— Металът е по-предсказуем от хората.
Нокс кимна мъдро.
— Да. Но хората горят по-забавно.
Лиреа го изгледа дълго.
— Понякога забравям, че те възпитавам аз.
— И после се сещаш с ужас?
— Почти постоянно.

Нокс получава 100 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът беше познат още отдалеч.
Ревове.
Команди.
Удари.
Обичайният контролиран хаос.
Един от инструкторите го видя и само въздъхна.
— Твоята приключи.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започвам да усещам липса на ентусиазъм.
Мъжът го изгледа.
— Защото съществото ти става все по-самоуверено.
Добър знак.
Не след дълго Никс се появи.
И още от първата крачка си личеше.
Походката ѝ беше различна.
По-уверена.
По-стабилна.
По-контролирана.
Не по-силна непременно.
Просто по-опитна.
Адриан го забеляза веднага.
Разбира се.
Инструкторът пристъпи към тях.
— Сто опит.
Супер уикенд.
Прилично.
Адриан кимна леко.
После погледна към Никс.
— Продуктивно?
Черната драконица издаде нисък доволен звук.
Очевидно да.
Инструкторът скръсти ръце.
— Започва да реагира по-бързо.
— Добре.
— И слуша по-добре.
Адриан хвърли кратък поглед към него.
После към Никс.
Кратка пауза.
— Това вече звучи подозрително.
Черните златни очи го гледаха напълно спокойно.
Без грам вина.
Очевидно лъжа.
Той пристъпи до нея и прокара ръка по врата ѝ.
Топла.
Силна.
Напълно здрава.
Перфектно.
Никс леко наклони глава към ръката му.
Почти неусетно.
Адриан присви очи.
— Не започвай.
Инструкторът изсумтя тихо.
— Харесва те.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Смело заключение.
После погледът му се насочи към града.
Супер уикенд.
Още време.
Още възможности.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
— Добре.
Поглед към Никс.
Суха усмивка.
— Да продължим да бъдем продуктивни.

Никс получава 100 опит.
Супер уикенд бонус

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече се свечеряваше, а снегът бавно се сипеше върху двора и дървените огради.
Тя беше изморена, миришеше на дим и метал и честно казано се чувстваше прекалено стара за още социални взаимодействия след снощното парти.
Още преди да отвори портата, чу гласа на Нокс:
— Това е измама! Той е два пъти по-голям от мен!
Лиреа въздъхна.
— Значи денят е минал спокойно.
Когато влезе вътре, намери Нокс срещу огромен червен дракон в тренировъчния двор. И двамата бяха покрити със сняг, а половината арена беше замръзнала.
Инструкторът стоеше между тях с изражението на човек, който вече не пита "защо".
— Той започна — каза Нокс веднага щом я видя.
Червеният дракон изсумтя.
— Защото ме замрази!
— Защото ми се присмиваше!
— Защото падна в снега!
— Беше ледена засада!
Лиреа затвори очи за секунда.
После погледна инструктора.
— Колко близо сме до пожар?
— По-малко, отколкото вчера.
— Това не е успокояващо.
Нокс вече вървеше към нея с напълно възмутено изражение.
— Те имат размерно предимство.
— А ти имаш проблем с авторитета.
— Това не е същото.
— При теб обикновено е свързано.
Инструкторът поклати глава уморено.
— Иначе се справя добре.
Кратка пауза.
— Когато не обявява лична война на другите дракони.
Нокс изглеждаше обиден.
— Не обявявам война.
После се замисли.
— Повечето пъти.
Лиреа вече тръгваше към изхода.
— Хайде. Преди да си започнал международен конфликт.
Нокс я последва през снега.
След няколко крачки подуши въздуха около нея.
— Миришеш на метал пак.
— Да. Това се нарича "истинска работа".
— Харесваш ковачницата.
Тя замълча за секунда.
После:
— Харесвам, че никой там не ме удря с конски... части.
Нокс потрепери драматично.
— Не ми напомняй. Аз още се възстановявам психически.
Лиреа се засмя тихо през носа и дръпна по-плътно палтото си.
Докато вървяха обратно към колибата през заснежените улици, тя осъзна нещо неприятно.
Еритос започваше да прилича на рутина.
Студена, хаотична и леко травмираща рутина.
Но все пак рутина.

Нокс получава 50 опит.

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече валеше ситен сняг, а дворът беше покрит с тънък слой лед, който караше всичко да изглежда още по-студено.
Тя отвори портата и почти веднага чу познат глас:
— Това технически не беше моя вина!
Лиреа въздъхна.
— Значи определено е била негова вина.
Когато влезе в тренировъчния двор, намери Нокс седнал до една строшена тренировъчна мишена, а инструкторът стоеше срещу него с ръце на кръста и поглед на човек, който вече е приел съдбата си.
— Не можеш просто да замразяваш пода под останалите дракони! — сопна се инструкторът.
Нокс изглеждаше искрено объркан.
— Но така става по-интересно.
— Това не е състезание!
— За мен е.
Лиреа затвори очи за секунда.
После погледна към строшената мишена.
— Добре. Колко зле е този път?
Инструкторът посочи към леда.
— Един дракон се подхлъзна, удари мишената и събори стойката.
Нокс повдигна глава гордо.
— Това се нарича тактическа среда.
— Това се нарича застрахователен кошмар — измърмори Лиреа.
Инструкторът я погледна уморено.
— Иначе напредва добре.
Кратка пауза.
— Когато не тероризира останалите.
Нокс изглеждаше доволен от това описание.
Лиреа само въздъхна и махна към изхода.
— Хайде. Преди да си предизвикал гражданска война.
Нокс тръгна до нея през снега, доволно размахвайки опашка.
След няколко крачки подуши въздуха около нея.
— Миришеш на метал и дим пак.
— Да. Работих.
— Харесваш ковачницата повече от конюшнята.
Тя го погледна напълно сериозно.
— Нокс, конете в пещерите се опитаха да ме убият повече пъти от немъртвите.
— Това е честно.
Той замълча за момент.
После:
— Мислиш ли, че конете ни мразят лично?
Лиреа дръпна по-плътно палтото си срещу вятъра.
— След последния лов? Абсолютно.
Нокс изглеждаше дълбоко обиден от самата идея.
— Ние буквално сме очарователни.
— Ти подпали един.
— Защото беше агресивен.
— И ние не сме?
Настъпи кратка тишина.
После Нокс каза:
— Добре. Това е добър аргумент.

Нокс получава 50 опит.