Тренировъчен лагер за дракони

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер вечерта, отвътре вече се чуваха викове.
— Не можеш да го правиш по време на тренировъчен двубой!
Тя въздъхна.
— Значи Нокс е имал хубав ден.
В двора намери Нокс седнал върху една ледена площадка, а друг млад дракон се опитваше безуспешно да стане от нея.
Инструкторът изглеждаше напълно духовно напуснал тялото си.
— Какво направи този път? — попита Лиреа.
Нокс изглеждаше горд.
— Тактическо позициониране.
— Замрази арената! — сопна се инструкторът.
— И проработи.
Лиреа потърка слепоочието си.
— Това е ужасното. Технически е прав.
Инструкторът я погледна така, сякаш очакваше тя да поправи ситуацията.
Тя посочи към Нокс.
— Аз съм отговорна за това. Очевидно не взимам добри решения.
Нокс слезе от леда и тръгна до нея към изхода.
След няколко крачки подуши въздуха около нея.
— Миришеш на метал пак.
— Да.
— Започваш да ставаш истински ковач.
Лиреа го погледна странично.
— А ти започваш да ставаш проблем за обществото.
— Това звучи много по-впечатляващо.

Нокс получава 50 опит.

След края на работния ден Адриан напусна ковачницата с обичайния аромат на нагорещен метал, полепнал по дрехите му.
Кесията вече беше прибрана.
Работата беше свършена.
Оставаше още едно нещо.
Тренировъчният лагер.
Шумът се чуваше още преди да стигне до него.
Ревове.
Команди.
Удари.
Десетки дракони, обучавани едновременно.
Контролиран хаос.
Адриан прекрачи през портата и огледа площадката.
Някъде сред всичко това беше Никс.
Един от инструкторите го забеляза и кимна.
— Дошъл си за твоята.
— Да.
Мъжът изсумтя.
— Добре се справи днес.
— Това звучи тревожно.
Инструкторът се засмя тихо.
— Не. Просто започва да слуша по-бързо.
— Сигурен ли си?
— Не.
— Разумно.
Мъжът посочи към другия край на лагера.
— Там е.
Адриан проследи посоката с поглед.
Черната драконица стоеше сред останалите и наблюдаваше нещо с необичайна концентрация.
После го забеляза.
Главата ѝ се вдигна веднага.
Опашката леко помръдна.
И след миг вече се движеше към него.
По-уверено от преди.
По-стабилно.
Никс спря до него и издаде нисък звук.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
Топла.
Здрава.
Без нови наранявания.
Добре.
— Продуктивен ден?
Черната драконица изсумтя доволно.
Инструкторът скръсти ръце.
Адриан кимна леко.
По-добре.
Поглед към Никс.
После към изхода.
— Добре.
Кратка пауза.
— Да видим какво следва.
Никс тръгна редом с него към портата.
Напълно доволна от себе си.
Което винаги беше повод за известно безпокойство. 

Никс получава 50 опит.

Тренировъчният лагер беше значително по-шумен от ковачницата.
Ревове.
Команди.
Тупването на лапи по утъпканата земя.
Адриан премина през портата и огледа тренировъчните площадки.
Никс не се виждаше веднага.
Което обикновено означаваше, че е някъде, където не трябва.
Един от инструкторите го забеляза.
— Дойде за черната?
— Да.
Мъжът посочи към оградената тренировъчна зона.
— Там е.
Адриан проследи посоката с поглед.
Никс беше застанала срещу друг млад дракон.
Не се биеха.
Поне не в момента.
По-скоро се надпреварваха кой ще достигне пръв определената мишена.
По сигнал на инструкторите и двата дракона се стрелнаха напред.
Никс използваше предимно скорост и размер.
Не беше най-техничният участник.
Но определено беше ентусиазиран.
Няколко секунди по-късно тя първа достигна целта и победоносно изсумтя.
Другият дракон изглеждаше силно раздразнен.
Инструкторът отбеляза нещо в записките си.
— Започва да става по-уверена.
— Забелязах.
— И по-упорита.
— Това също го забелязах.
Мъжът се засмя.
Никс най-сетне забеляза Адриан.
Главата ѝ веднага се обърна към него.
След миг вече се приближаваше с онази самоувереност, която притежават само същества, убедени че са спечелили нещо важно.
— Предполагам денят е минал добре.
Черната драконица изсумтя гордо.
Инструкторът поклати глава.
— Петдесет опит добре.
— Значи продуктивно.
— Да.
Адриан прокара ръка по врата ѝ и хвърли поглед към небето.
Денят още не беше приключил.
А и двамата знаеха какво следва.
Пещерите.
Там поне никой не се преструваше, че обучението е безопасно.

Никс получава 100 опит.
Супер уикенд

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер вечерта, още от входа чу плъзгане по лед и нечий много ядосан вик.
Тя затвори очи за секунда.
— Нокс.
Когато влезе в двора, половината тренировъчна площадка беше покрита с лед, а един млад дракон се опитваше да стане от земята с остатъци от достойнство.
Нокс стоеше отстрани с физиономия на абсолютно невинно същество.
Инструкторът изглеждаше така, сякаш остаряваше в реално време.
— Какво стана? — попита Лиреа.
— Тактическа среда — отвърна Нокс веднага.
— Той превърна арената в капан! — сопна се инструкторът.
Нокс повдигна глава.
— И проработи.
Лиреа въздъхна тежко.
— Това е проблемът. Винаги проработва.
Инструкторът я погледна уморено.
— Прибери си дракона.
— С удоволствие.
Нокс веднага тръгна до нея през снега.
След няколко крачки подуши въздуха около нея.
— Миришеш на метал и дим.
— Работих цял ден.
— Харесваш ковачницата все повече.
Лиреа замълча за секунда.
После:
— Да.
Нокс я погледна странично.
— Това беше подозрително искрен отговор.
— Не свиквай.
Той се ухили доволно.
— Няма. Но ще го запомня.

Нокс получава 100 опит.
СУПЕР УИКЕНД бонус.

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер вечерта, още от входа чу плъзгане по лед и нечий ядосан вик.
Тя въздъхна.
— Нокс.
В двора половината тренировъчна арена беше замръзнала, а един млад дракон се опитваше да стане от земята с остатъци от достойнство.
Нокс стоеше отстрани с абсолютно невинно изражение.
Инструкторът изглеждаше така, сякаш е спрял да изпитва емоции преди години.
— Какво направи този път? — попита Лиреа.
— Тактическа среда — отвърна Нокс веднага.
— Той замрази арената! — сопна се инструкторът.
— И проработи.
Лиреа потърка слепоочието си.
— Това е проблемът. Винаги проработва.
Инструкторът само махна уморено с ръка.
— Прибери си дракона.
— С удоволствие.
Нокс веднага тръгна до нея през снега. След няколко крачки подуши въздуха около нея.
— Миришеш на метал.
— Работих цял ден.
— Харесваш ковачницата.
Лиреа го погледна странично.
— А ти харесваш да тормозиш останалите дракони.
— Да, но аз поне съм честен за това.

Нокс получава 100 опит.
СУПЕР УИКЕНД бонус.