Имението на семейство Кийтс

Домът на лорд Гордън, съпругата му лейди Клаудия и дъщеря им Беатрис.

Клаудия беше получила месечния отчет на консултантската фирма и упорито прелистваше пергаментите. Освен петдесетте милиона, които загубиха заради глупостта на Беатрис, някъде се губеха още десет. Жената не разбираше как е възможно подобно нещо, особено след като разходите изглеждаха напълно заличени. Трябваше да стигне до дъното на това и се надяваше, Беатрис да не стои отново в него.

Лорд Гордън се прибра и забеляза съпругата си, четяща някакви пергаменти.
- Здравей, скъпа. Какво правиш? - изненадано попита той.

Клаудия вдигна поглед от листите и го впери в съпруга си.
- Не мога да разбера едно нещо. Петдесетте милиона, хубаво. Но защо липсват още десет от отчета за този месец? Беатрис не е тук, както ти искаше, какво се случва?

Гордън сви рамене. Не можеше да каже къде са парите.
- Ами какво да се случва? Върви и питай дъщеря си, сигурно тя е виновна и за това. Кой знае кого е измамила, или е счупила нещо в дома на Арус и е взела тайно от трезора, за да възстанови щетите. Нищо не ме учудва вече.

Клаудия извъртя очи.
- Много добре знаеш, че говориш глупости. Беатрис работи в дома на Арус, точно както ти искаше, мислиш ли, че ако се беше връщала, слугите нямаше да ни уведомят? Нещо друго се случва тук и ако теб не те интересува че финансите ни намаляват, то аз определено не смятам да оставя нещата така.

Гордън реши да смени темата, не можеше да позволи този разговор да задълбава повече.
- Точно както аз съм искал? А ти къде беше? След като толкова те притесняват финансите ни, не мислиш ли за бизнес партньорите ни? Едва успях да убедя стария Клемингс да не отива при кралската гвардия.

- Разбира се, че не съм доволна от постъпката на Беатрис, защо иначе бих се съгласила да я накажем така? Въпреки всичко съм сигурна, че вече си е научила урока, защо да не се прибере?

- Защото не ни е върнала парите? - изненадано повдигна вежди Гордън. - Изглежда не ти, а аз съм този който наистина мисли за финансите на това семейство.

Клаудия скръсти ръце и въздъхна.
- Добре знаеш, че колкото и щедър да е Арус, работата на прислугата не е добре заплатена. Изпрати я на заточение в дома му, тя е млада още, не ми се струва удачно да прекарва най-хубавите си години в слугуване.

- Скъпа моя съпруго, навярно бляскавият живот, който водим сега ти е заслепил очите и ума, но не помниш ли какъв живот щяхме да водим и ние, ако не беше спечелила онази лотария на краля? Ако не бяха тези първоначални тридесет милиона, с които започнахме бизнеса си, нашите "хубави" години също щяха да минат в здраво работене, както е и нормално. Мислех, че си на моя страна в това! - разочаровано зацъка с език мъжът.

- В това спор няма, прав си. - смегчи тона си Клаудия. - Но прислужница? Знаеш, че те на практика живеят в домовете, в които работят. Няма никакво свободно време.

Гордън вътрешно ликуваше. Беше успял да измести темата и съпругата му за сега не настояваше да знае повече за десетте милиона. Явно трябваше да разреди малко посещенията си при Касандра, щом като бе започнало да си личи.
- Държиш се сякаш съм я изпратил в тъмница. Момичето работи и изкарва парите си с честен труд. Арус ми е добър приятел, няма да я държи чак толкова дълго, идеята която трябва да проумеете и двете е, че всичко на този свят се плаща, дали с късмет, или с труд, пак се плаща. Беатрис досега имаше късмет, но той я напусна, така че ще се наложи да се научи и на труд. - отсече той.

- Надявам се да си прав и да не ни намрази. - отново въздъхна Клаудия, сетне се обърна и отиде да си вземе вана. Тотално беше забравила за липсващото злато.

Беатрис се върна в дома си, макар и да бе отлагала това цял ден. Жената знаеше, че трябва да каже истината на майка си. Тя влезе в имението и преглътна тежко, когато забеляза и двамата си родители да вечерят в трапезарията. За момент се поколеба, но вече нямаше път назад.
- Трябва да разговаряме. - застана тя пред масата, впервайки леден поглед в баща си.

Клаудия вдигна поглед от чинията си. Усмихна се, отдавна не беше виждала дъщеря си.
- Здравей, скъпа. Седни, ще наредя на слугите да донесат порция и за теб. - приветства я тя.

- Никакви такива. - избоботи лорд Гордън. - Беатрис, така ли сме те възпитали с майка ти? След като прекъсна вечерята ни, ще изчакаш да приключим, след което ще споделяш каквото имаш да споделяш.

Беатрис се разгневи. Онази курва бе излязла права, баща ѝ беше виновникът за всичко това.
- Не, няма да ви изчакам да приключите. Дори и да бях имала желанието да го направя, то току-що се изпари. - тросна се тя. - Всъщност, аз нямам нищо за споделяне, татко, ще ти дам шанс ти да споделиш пред майка ми всичко, за да не се налага да го правя аз.

Клаудия повдигна вежда. Не беше сигурна какво се случва, но Беатрис рядко си позволяваше да говори с такъв тон срещу баща си. Вероятно намираше случилото се за сериозно. Жената зачака да разбере за какво става въпрос.

- Хм? - измрънка лордът, без да отнема внимание от пържолата в чинията си. - След като смяташ, че е добра приказка за маса. Не съм сигурен защо искаш точно по такъв начин майка ти да научава какви си ги вършила в имението на Арус, но след като не прие насериозно това наказание, съм наистина изгубен в това как да се справям с теб.