Имението на семейство Кийтс

- Майко, съжалявам, наистина. - продължи да се оправдава Беатрис. - Между мен и Арус няма нищо сериозно, няма да се виждам повече с него, ако не желаеш. Моля те, само се успокой. Нека остана при теб.

- Да се успокоя? - повиши тон русокосата жена. - Сервирахте ми всичко това и сега ми казваш да се успокоя?! Баща ти също обещава да не се вижда с куртизанки, но вярваш ли му дори за миг, че няма да го стори още на момента, щом прекрачи този праг? Какво друго бих могла да очаквам от теб, дъщеря си му все пак. За разлика от него, аз съм вярна съпруга! Само си пропилях живота!

Беатрис наведе глава, майка ѝ бе твърде афектирана и нямаше особен смисъл да продължава да настоява. Тя помоли по-близките си прислужници да бъдат до Клаудия, сетне си тръгна от имението, щеше да се върне в дома на Арус за известно време, тъй като нямаше особено много други опции.

След като и съпругът и дъщеря ѝ си тръгнаха от семейния им дом, Клаудия зарови лице в ръцете си и зарида с цяло гърло. Никога не бе предполагала, че ще ѝ се наложи да чуе подобни слова от устите на най-близките си.