Търсене

Адриан и Никс напуснаха града малко преди залез. Мястото беше познато. Пътят също. Не за първи път идваха тук. И вероятно нямаше да е за последен. Драконоубиецът вече ги чакаше. Тежката броня проблесна под последните слъ…

След като претърсиха пещерите и прибраха наградата, Адриан и Никс поеха към обичайното си последно изпитание за деня. Драконоубиецът вече ги чакаше. Висок мъж в тежка броня. Копие в едната ръка. Арбалет в другата. И очев…

Лагерът на драконоубийците ги посрещна с познатата миризма на метал, пот и лоши житейски решения. Но този път още щом Адриан и Никс прекрачиха прага, няколко глави се обърнаха почти едновременно. Защото Никс. Отново. По-…

Пътят към лагера на драконоубийците този път беше почти приятен. Колкото изобщо може да бъде приятно да отиваш към място, където хора професионално убиват дракони. Но след пещерите? След петстотин злато? Да. Настроението…

Лагерът на драконоубийците ги посрещна с познатата миризма на метал, пот и стара кръв. Но този път още щом Адриан и Никс прекрачиха прага, атмосферата се промени. Отново заради Никс. По-голяма. По-масивна. По-спокойна. И…

Гилдията на драконоубийците ги посрещна със същата позната смесица от метал, пот и стара кръв. Но този път атмосферата се промени още щом Адриан и Никс влязоха. Няколко разговора замлъкнаха. Погледи. Разпознаване. Добре.…

Гилдията на драконоубийците беше шумна както винаги. Метал. Гласове. Миризма на пот и стара кръв. Но когато Адриан и Никс прекрачиха прага, няколко глави се обърнаха. Разпознаване. Лош знак за тях. Добър за него. Един от…

Гилдията на драконоубийците ги посрещна със същата позната миризма на метал, пот и стара кръв. Само че този път нещо беше различно. Никс. Черната драконица вече не изглеждаше просто опасна. Изглеждаше като проблем. По-го…

Гилдията на драконоубийците ги посрещна както винаги — със стара кръв, метал и мъже, които твърде много харесват собствените си оръжия. Но този път атмосферата се промени в мига, в който Никс прекрачи прага. Тя вече не и…

Гилдията на драконоубийците ги посрещна със същата миризма на метал, пот и стара кръв. Но този път усещането беше различно. Първия път Адриан беше дошъл с ранена млада драконица и ограничени очаквания. Сега Никс вървеше …

Камъкът под ботушите на Адриан изскърца сухо, когато той прекрачи прага на Гилдията на драконоубийците. Миризмата на желязо, пот и стара кръв бе напоила въздуха. Никс вървеше до него — по-напрегната от обикновено, с леко…