Търсене

Моника извъртя очи, сетне се върна в дома си, заключвайки вратата зад себе си.

- Забрави. - отсече Моника. - Нямам намерение да правя това, не съм някаква клюкарка. Ако толкова се интересуваш, Крис живее в имението на Арус, потърси него и нека той ти разясни.

- По-скоро са няколко други, доколкото ми е известно. - отвърна Моника. - Откакто Крис не живее тук, не ми се налага да знам подробности, за щастие.

Моника поклати глава в отрицание. - Нищо подобно. Не изпитвам нищо към слугата си, не съм сигурна защо периодично ме проверявате. Това няма да се промени. - отсече тя. - Казвам го обаче, защото напоследък се гордея с нег…

- Съмнявам се да има интерес. - отвърна Моника.

- Мен честно казано ме изненадва, че си се върнала изобщо. - отвърна Моника. - Нямаше ли богати роднини на острова?

- И Арус отдавна не е това, което помниш. - въздъхна Моника. - Започна търговия с роби и взе, че му потръгна.

Моника въздъхна. - Освободих го, защото вече нямам нужда от него тук. Сега работи при Арус, колкото и за странен да намирам този избор, но мен кой ли ме слуша в този живот.

Моника ядно изцъка с език. - Алис-Алиса, все там е. - оправда се тя. - Не съм сигурна защо си дошла обаче при мен. Този, когото наистина търсиш, отдавна не живее тук.

Макар и часът да беше нестандартен, Моника все пак реши да провери кой е. Отваряйки вратата, жената мигом се стъписа назад, сетне присви очи. - Алис...? - с подозрение в изражението възкликна жената.