Търсене

Евдемия кимна и със Зерафина си тръгнаха. Радваше се, че Андромеда се върна в кралството, но бе наистина жалко, че се е наложило да мине през нещо толкова ужасно.

Евдемия изпи чая си. - Камаел дойде на лов с нас и ми стана интересно какво я накара. Не знаех, че си се върнала. - тя се изправи. - Аз ще вървя, но искам да знаеш, че винаги можеш да ме потърсиш за каквото и да е.

- За това се изисква време. Постепенно ще можеш да се върнеш към удобствата, които някога си имала. - Евдемия взе ръката ѝ в своята. - Ще се възстановиш, но не веднага.

Евдемия отпи от чая си. - Радвам се, че си се върнала жива. С времето ще се оправиш, колкото е възможно.

- Това може би е добре. Въпреки това обаче, не желаеш ли да им отмъстиш?

- Някой ден и те ще си го получат. Това е повече от несправедливо! - елфката изсъска.

- Не, напротив, тук си, просто си се изменила. - изрече Евдемия и отпи от чая си. - Само ако знаехме какво е станало с теб...

Евдемия стисна ръце в юмруци. - Това е повече от ужасно! И те измъчваха?

Евдемия сведе поглед. Андромеда изобщо не приличаше на себе си. Елфката не знаеше как да продължи този разговор. - И те осъдиха просто така?

- Това звучи ужасно. - изрече Евдемия. - Как изобщо се стигна до там?

Евдемия се чудеше какво да отвърне. - Ти не изглеждаше така. - отвърна елфката, стараейки се да звучи нормално. - Какво ти се е случило?

Очите на Евдемия се разшириха от изненада. Това... как беше възможно? - Андромеда? - попита елфката и я огледа. - Какво е станало с теб?

Евдемия реши да провери какво се случва в дома на Андромеда. Елфката дойде заедно със Зерафина, за всеки случай. Тя забеляза непозната жена в гръб да стои близо до Камаел. - Коя си ти и какво правиш на това място? - попи…