Търсене

Катрин пожела лека вечер на всички и си тръгна.

Катрин запуши нос и побърза да се отдръпне от Каво. Момичето отиде да си налее вино.

- И това няма, но ти си твърде луд, за да го проумееш. - махна с ръка Катрин.

Катрин поклати глава. - Евдемия има злато и без твоята помощ, Каво.

- Защото не виждам как бихме могли да я уважаваме, ако започне да се занимава с теб. Това ще е падение за нея.

Катрин се засмя. - Ами тя си е уважавана и без твоята помощ. Ако тръгне да се занимава с теб най-много да изгуби уважението на всички ни.

Катрин се засмя. - Евдемия не би сменила расата си, нито пък би ти станала булка, така че този бог само те лъже, ако изобщо съществува, а това доста ме съмнява.

- Нищо не ми се е явявало. На теб какво ти се е явило не е много ясно. - отвърна Катрин.

Катрин извъртя очи. - Имаше едно парти с предизвикателства, на което бях предизвикана да се съблека чисто гола. И тогава нямах пенис. Как така ми е пораснал мистериозно? - вирна вежда момичето. - Ти съвсем си полудял!

Катрин скръсти ръце и изгледа Каво обидено. - Каво, ти луд ли си? Да ти изглеждам така, сякаш имам пенис? И не мисля, че Евдемия има нужда да спи с когото и да е, за да говорим хубави неща за нея. Не мисля, че би сторила…

- Каво, това са глупости. Ти може и да не го знаеш, но ние сме сигурни. - изрече Катрин.

- Много от нещата, които казваш Каво, изобщо не са истина. - отвърна Катрин. - И това не е.

Катрин въздъхна. - Това изобщо не се случва, Каво. Щяхме да знаем.

- И пак - Евдемия си е много наред. Просто ти си идиот и не желаеш да слушаш нищо. - въздъхна Катрин. - Съмнявам се реално да знаеш какво представляват салатите. Ти ядеш някакви буламачи с отвратителни съставки!

- Евдемия си е много нормална. И не мисля, че робините ти заслужават подобно отношение.

- Каво, ти сериозно ли? - скръсти ръце Катрин. - Неведнъж си пребивал и дори изнасилвал робините си пред нас. Правеше това и с Евдемия, а най-нагло твърдиш, че ти е булка. Нещо няма логика в думите ти.

Катрин въздъхна. - Що ли ме съмнява това, което казваш? Изобщо не ти вярвам.

Катрин вирна вежди. - Каво, ти луд ли си? Коя би стояла и би търпяла да я пребиваш, изнасилваш, да се държиш по невъобразимо грозен начин пред останалите, да я унижаваш и обиждаш и какво ли още не? - попита момичето. - Н…

Катрин се изсмя. - Това въобще не е така. Да, като приказка сте, но от онези ужасните. Никой няма да ви се върже на номерата. Пък дори и да се върже, ще избяга още на първия ден.

- Нищо им няма, Каво. Просто всички вече сме те виждали как се държиш и какво представляваш и не мисля, че някоя от нас би желала да ти стане булка. - отвърна Катрин.

Катрин въздъхна. - Трудно ще си намериш жена, която да се навие да търпи ужасното ти поведение, Каво. - отвърна Катрин. - Това е самата истина.

Катрин се обърна към Каво. - Не мисля, че разбирам, Каво. Какво пак си намислил?

Катрин дойде на партито и поздрави присъстващите.