Търсене

Юки въздъхна. Тези както винаги бяха пълни идиоти. Тя се запъти към замъка си, надяваше се скоро да бъде потърсена от императора на Калабрия.

Юки въздъхна, наблюдавайки ненормалника Каво. Тя се приближи до него и елфката. - Престани. Партито ми не е място, където да си показваш психичните отклонения. Ако не престанеш... - злокобно изрече лисицата.

Юки извъртя очи. Каво беше чисто луд, както винаги. Жената си наля амброзия и бавно отпи от нея. Още от сега се занимаваше с ненормалници. Да организира това събиране беше лоша идея.

Юки запуши носа си с ръка, защото вонята не се траеше. - Интересно. Твърдиш, че се страхуваш от мен, но си позволяваш да ме наричаш "курво" и да ми се правиш на интересен. Бъди спокоен обаче, - махна пренебрежително с ръ…

Юки скръсти ръце. - След като "нямате проблеми", защо се озъртате наоколо, все едно нещо ви гони? Мислех, че никой не е достатъчно луд, че да се занимава с вас. - повдигна вежда лисицата.

Юки извъртя очи, когато забеляза странното поведение на коняря. Тя се приближи до него. - Какъв ти е проблема, пак? - студено попита жената.

Юки дойде в покрайнините и зачака идиотите. Беше хипнотизирала няколко жители на Еритос да донесат храна и напитки, след като го сториха, тя ги отведе зад хълма и изпи душите им.