Търсене

- Аз също не виждам причина да оставам повече тук. Щом желаеш да живееш в заблуда, че тази жена е жива, можеш да продължиш да го правиш сам. - невъзмутимо изрече лисицата, след което си тръгна. Щеше да пренощува в къщата…

- Не виждам ползата от него, като тя дори не би могла да присъства, за да го види. - въздъхна Нана и се обърна към жената от небесната раса. - Аз също. А редовно присъствам на събиранията в Еритос.

- Е да, няма да ги види. За това си прав. - отвърна Нана. - Както и за частта, в която споменаваш края на дните ѝ.

- Така е, но имайки предвид, че Силиа е мъртва, не ми остава кого другиго да слушам, освен госпожица Далия. - засмя се Нана.

- Историята ти не е реалистична. - изкикоти се Нана. - Според госпожица Далия, Силиа не би се изненадала на това да бъде отвлечена.

Число: [lotto]6&mua7rx2x-mz1bgo[/lotto] - Изглежда и този път ми провървя и успявам да отключа ключалката. Или пък притежателката на този дом просто не знае как да подсигури жилището си достатъчно. Не съм сигурна кое от …

- Знам ли? Човеците не са от най-умните, нито са особено силни. Дори и заключената врата не предпазва повечето от тях, а и все пак извън тази игра, Силиа си е все още съвсем мъртва. - продължи тя. - Ще отключа вратата.

- Заключено ли е и тук? - присви очи лисицата.

- Добре, да речем че сме отишли до вилата ѝ. Сега какво? - попита Нана.

- Но ти си също така този, който ѝ позволява да прави това... - неразбиращо промърмори лисицата.

- Нямам представа защо никой не ти е казал, аз видях поканата за погребението ѝ, докато бях в дома на Арус. Видях я с очите си.

- Дори не съм сигурна защо не знаеш за смъртта ѝ. - сви рамене Нана.

- Наистина не разбирам защо смяташ, че те лъжа. Не знам какви илюзии таиш, но на мен не ми пука за теб ни най-малко. Нито пък за Силиа. Не печеля нищо от това да лъжа. - скръсти ръце лисицата.

- В тази история предполагам е възможно, но уви, в истинския свят си е все още мъртва. - въздъхна Нана.

- Макар и да не съм сигурна защо правим всичко това. - сви рамене Нана.

Число: [lotto]8&mua69e0u-71se90[/lotto] - За наш късмет, успявам да отключа входната врата на дома на Елвира. - отвърна Нана.

- Наложи ми се два пъти да участвам в събития с тях двете и ми направи впечатление, че Елвира, за разлика от Силиа, беше доста по-адекватна и уравновесена. Дори и заради брат ѝ, не виждам какво намираше в нея. Както и да…

- Аз също нямам лоши впечатления от онази Елвира, освен че по някаква причина беше избрала да дружи със Силиа. Изглеждаше като умна жена, така че беше странно, определено.

- Алтернативата, в която се намираме сега за жалост не е никак по-добра. - наведе глава Нана.

- Предполагам с коняря дори нямаше да разберем какво се очаква да свършим. - отвърна Нана.

- Трябваше да дадете на мен да разказвам. Поне имам опит в това. - отвърна Нана.

- С това съм съгласна, но златото ми трябва, така че предполагам, че докато те правят това, - визирайки Каво отвърна тя. - ние можем да продължим напред с каквото трябваше да правим. - честно казано, задачите които Конър…

- Дори не съм сигурна как да коментирам това, на което станахме свидетели току-що. - отвърна Нана, в ролята си.

- Тъй като е наш съотборник, уви, приумиците му представляват групата ни. - скръсти ръце Нана.

- Драконът да става като курвата... - отнесено повтори Нана, сетне се изсмя с глас. - Как ще ни помогне драконът на това момиче да се превърне в курва?