Търсене

- Забрави. Нямам нужда 01 Силиа присви очи и отвори кутията, сетне ядно я затвори фалоси: - изсумтя принцесата и остави клетката и я върна на Лилит. врабчето на земята, след което си тръгна:

Силиа въздъхна: - He: - отвърна тя- Ти ще ce погрижиш за него и ще дойда да го взема вдругиден:

Силиа дойде до вилата на Лилит и почука на вратата.

Чудесно: Силиа взе клетката и си тръгна:

Силиа въздъхна: He: Ако смяташ всеки път да ce държиш така; то по-добре изобщо да не ce занимавам c това събитие: Давай врабчето, Лилит.

Силиа дойде до вилата на Лилит. Надяваше ce тая този път да & даде врабчето без да ce прави на интересна: Силиа почука на вратата

Силиа ce изсмя: - Веднъж отговорих на тази глупост, ще ти ce наложи да ce задоволиш С онези отговори: - отвърна Силиа: Хубаво, не ми го давай. Гледай след три дни да го донесеш: Силиа ce обърна и си тръгна:

Силиа извъртя очи- Нямам време за глупости, Лилит. Давай птицата и да си ходя:

Силиа дойде до вилата на Лилит. Изобщо не искаше да e в отбор c тази жена; но нямаше избор: Тя почука на вратата_

Силиа не знаеше какво да каже: От последните думи на Крисчън я заболя: Почувства ce още по-виновна за станалото. Тя ce изправи от мястото си и погледна към Крисчън Наистина съжалявам: изхлипа и напусна вилата на Лилит. З…

Мисълта, че съм избрала Лукресия пред теб и това, че ce подчиних на Конър и те зарязах, защото той така искаше, не те отвращава? учуди ce Силиа

- Съжалявам; за което. - отвърна Силиа. He бих понесла мисълта да те изцапам c мръсотията си, Крис: Макар и тялото ми да иска да ce отдаде на ласките ти, разумът ми не позволява:

Пак ли ще повдигаш тази тема? Силиа ce отпусна в едно от креслата. Беше и горещо и тялото й копнееше за освобождение, но не можеше нищо да стори:

- Силиа потрепери от погнуса He ме докосвай, негоднико! - извика и отвращение: тя и ce отдръпна. И не ме доближавай!

Силиа ce плесна по челото от яд: Искаше да държи Моника далеч от леглото на Крисчън, не обратното

- Замълчи, нищожество! - извика Силиа към Конър:

Силиа ce плесна по челото още веднъж: Това беше същинско бедствие Искрено съжалявам, лейди Моника. Нямах представа, че ще направи нещо подобно:

Силиа ce плесна по челото: He знаеше какво беше направила току-що- Измамила си ме?

Силиа не можеше да повярва на ушите си Щяла си да ми дадеш това? учуди ce принцесата: Защо?

- Даде ми толкова: - отвърна Силиа към брат си: Аз ще ce справя някак

Силиа въздъхна. Моника нямаше да хареса това- Помолих Мая за антидот, даде ми половината отвърна принцесата:

- Благодаря: - изрече Силиа и влезе обратно във вилата: Приближи ce до лейди Моника и и подаде епруветката: Вземете я. Половин доза e, но ще ви помогне

Ще ми дадеш ли антидота?

- He мисля, че това би искал, ама знам ли как може да ce развие нощта: - отвърна Силиа, едва потискайки желанието СИ: Моля те:

Силиа въздъхна. Втората наистина възнамеряваше да я даде на лейди Моника. Под влиянието на отварата, кой знае какво щеше да ce случи. Макар и да разбирам враждата ви донякъде, нямам намерение тя да прекара остатъка от но…