Търсене

- Небивалиците на някаква старица. Розан взе кошницата от земята и се обърна към Силиа отново. - Да се прибираме.

- Това са глупости. Госпожо, какво целите с това?

Розан остави кошницата си на земята и сложи ръка върху дръжката на камата. - Госпожо, бива ли на тези години да преследвате непознати и да им говорите така?

Двете вървяха и Розан от време на време обръщаше глава дискретно, но виждаше с периферното си зрение, че старицата върви след тях. - Чудесно, стариците не са онова, което бяха.

- Забелязах. Да убием обаче някаква старица насред улицата ще е ужас. - отвърна жената. - Ще го мислим, ако продължи.