Търсене

Конър доди да остай бележка. "На 20.09 от 20:00ч в замъка на Конър ще се проведе тъпата игра за събитието."

Нана въздъхна и отново прибра чашите от виното, след което ги остави в една от мивките. Друг път щеше да се занимава с тях. Лисицата отиде да си легне. Арус щеше да си плати, задето доведе още произволни хора в къщата ѝ,…

Крисчън стана от мястото си. - Ще се постарая да не бъда блъснат от карета, или запленен от прелестните на някоя възрастна дама по пътя. Лека вечер. - усмихна се мъжът и последва Арус.

Силиа сви рамене. - Тогава не знам, лиске. - отвърна принцесата и стана от мястото си. Тя пожела лека вечер на останалите и с Розан си тръгнаха.

- Това не е въпрос, който трябва да задаваш на него. Разбира се, че няма да остава тук. - отвърна Нана, обръщайки се към Арус.

Арус усещаше, че това е на път да се превърне в поредната караница, затова сръга Крисчън в ребрата и се усмихна. - Прекрасни дами, аз смятам да вървя, Крис, ти какво смяташ да правиш? Ще останеш ли при лисичката си, или …

- А защо тя просто да не се спре? - изсумтя Нана. - Не беше нейна работа да наднича в двора ми така или иначе.

- Тогава си вдигаш по-висока. - отвърна принцесата.

- Къщата имаше ограда от самото начало, нещастната дъртофелница надничаше през нея. - извъртя очи Нана.

Силиа се изсмя. - Учудвам се, че са приели подобна задача. - отвърна тя. - Като толкова те притеснява, вдигни си ограда.

- Това казвате всички, но на вас не ви се налагаше наистина да комуникирате с нея. Нещастницата дори си позволи да ми изпрати гвардията на проверка. - ядно изсумтя Нана.

- Тя е просто възрастна жена. Не разбирам за какво ѝ обръщаш толкова внимание. - изрече Силиа и отпи от виното си.

- На никого не бих пожелала да има в спомените си тази дъртофелница. - въздъхна лисицата.

Силиа се засмя. - Блажен ще е денят, в който всички спрат да разбират думите ми напълно погрешно. - въздъхна тя. - Виждала съм я сигурно два-три пъти. Мисля, че беше дошла на едно парти, на което говорихме малко. Ако беш…

- При невъзможността на милейди Марибел да повдига каквото и да било друго, предполагам че това би било логично. - присмя ѝ се Арус.

- Ами ти сама го каза - не е повдигала тази тема. Очевидно повдига други теми в твое присъствие. - извъртя очи Нана.

- Комуникирам с нея? Как реши това, по дяволите? - вирна вежда Силиа.

Нана изпрати онази Алиса, сетне присви очи. - Значи все пак комуникираш с дъртофелницата, след като си споделяте разни неща. Това никак не ме учудва, честно казано. - въздъхна тя.

Алиса не знаеше какво да мисли, всичко което чуваше за кралство Еритос бе от потресаващо, по-потресаващо. - Наистина трябва да си наема слуги за там. При това още утре. - жената допи виното си, след което стана. - Аз ще …

- Със сигурност не е била. И да е била, не е повдигала тази тема, което е интересно. - въздъхна Силиа. - Не гледах тази простотия, пък и не желая да си спомням.

- Имам силни подозрения, че милейди Марибел не е била сред присъстващите на това мероприятие. - засмя се Крисчън.

- Значи така, а? Могат да правят това, но облеклото ми беше прекалено разголено. - нацупи се лисицата.

- Просто защото съществува или не, е все пак нещо което реално се е случило във вашето прекрасно кралство Еритос. - сви рамене Арус.

Силиа поклати глава. - Не знам. Не бих желала нещо подобно в дома си. В чужд, може би, не че бих присъствала. - отвърна принцесата. - Защо изобщо говорим за това? Тази жена не съществува. Освен ужасните спомени, друго не…

- Съгласи се с мен, че в бардака е една работа, в собствения ти дом също, но в таверната... - през смях отвърна Арус.