Търсене
32 поста в „Кеят“
Дейвид въздъхна така, сякаш скала бе паднала от гърдите му. Беше се притеснил, че тази проклета жена щеше да се възползва от нещо за пореден път. Той побърза да се махне от това място, изглежда чудовището не беше тук.
Камила въздъхна. - Ясно. Ще се правиш на интересен. Рано или късно ще признаеш, че те привличам, но изглежда все още се притесняваш от онова момиченце Катрин. Жената отметна косата си назад, сетне даде знак на свитата да…
- Ти луда ли си? Как така ще прекарвам нощта с теб? - изсъска мъжът. - Не искам да те виждам, камо ли да прекарвам време с теб.
- И това може да се уреди, но някакси не е забавно. - засмя се Камила. - Е, ще прекараш ли нощта с мен, или ще се правиш на интересен?
Камила се изкикоти. - Но аз бях тук преди ти да дойдеш. Сладък си, когато си нелогичен. Винаги си добре дошъл за още, добре знаеш. - намигна му тя.
Дейвид избута жената от себе си. - Дойдох да си свърша работата, не да се занимавам с теб. Бих повярвал, че ти си тази, която ме следи. Не изглежда да си особено ментално стабилна. - извика мъжът.
- По-интересно ми е ти какво правиш тук. Явно ме следиш и нямаш търпение да ме видиш отново. Щом е така... - жената облиза устни и се приближи до Дейвид, възползвайки се от това, че хората ѝ го държаха. Жената впи устни …
Дейвид изсумтя. Тази пък от къде се беше взела? - Ти какво правиш тук?
Камила се любуваше на хубавото време в Кросфайър Муунлайт, когато за нейна изненада видя, че Дейвид се приближава. Жената реши да се направи малка шега с него и прошепна на свитата си нещо. Не след дълго няколко едри мъж…
Дейвид се телепортира на кея в Кросфайър Муунлайт. Надяваше се да не е сбъркал в преценката си.
Нана се усмихна и хвана момиченцето за ръка. Ей сега щяха да видят онези двамата. Наемният убиец щеше да ѝ наеме слуги и още как, даже можеше и глупавата му Силиа да го направи, особено след като вече знаеше тайната им.
Мирта отново се замисли, какичката имаше право, ако тя беше опасна, нищо не ѝ гарантираше, че на кораба ще бъде добре. Тя въздъхна и кимна, надяваше се да не е попаднала при лоши хора.
Нана не можеше да се откаже вече, плюс това наистина не беше добра идея да пуска толкова малко дете да се качи само на кораб. Дори тя не беше толкова жестока. - И чичо ти е много прав! - лисицата размаха показалеца си пр…
Мирта се разколеба. Чичо ѝ Сантяго често ѝ беше обяснявал за лоши хора, които отвличат деца. Какичката изглеждаше добра, но не можеше да бъде съвсем сигурна. - Не знам... Чичо винаги казва да не говоря с непознати хора..…
Нана все още не можеше да бъде сигурна, но онази Силиа имаше парфюмерия, та нещата започваха все повече да се връзват. Наемният убиец имаше пари, определено можеше да си позволи слуги за дъщеря си, не очакваше обаче, че …
Мирта кимна отново. - Да. Поне мама със сигурност, тя много обича да си купува парфюми и дрехи от тук. Татко пътува много, но рядко си идва. - отвърна детето.
Нана слушаше недоумяващо описанието на хлапето. Защо родителите ѝ подозрително звучаха като двама, които вече познава?! Не можеше да бъде, все щяха да споменат, ако имаха дъщеря. Макар че.... наемният убиец не беше ли сп…
Мирта се замисли за момент. Все още беше само на осем, не знаеше твърде много думи. - Мама има руса коса, татко е с черна. Мама е красива, татко носи предимно черни дрехи. - отвърна момиченцето.
Нана слушаше, но не беше сигурна как да реагира. Хлапето беше споменало Шиера, ако думите на Лилит за онова място бяха истина, това обясняваше поведението на родителите ѝ. Лисицата въздъхна, горкото дете. - Сигурна съм, …
Мирта кимна, след което използва другия си ръкав, за да обърше сълзите си за пореден път. Успя да се успокои, сетне седна до какичката на кея. - Ние сме от Шиера. - започна момиченцето. - Не знам какво работи татко, но п…
Нана направи гримаса. Изглежда, че каквото и да кажеше, правеше нещата още по-зле. Тя се приближи и погали детето по главата. - Добре, успокой се, сега не са тук. - усмихна се лисицата, макар и ситуацията да я караше да …
Мирта започна да ридае още по-силно. - Татко никога не ме е искал. - през сълзи отвърна тя. - Пак се скараха с мама заради мен. Аз съм виновна за всичко!
Нана присви очи отново. Хлапето споменаваше само майка си, бащата загинал ли беше?! Макар че с такава майка, предполагаше че вероятно и той не е стока. Все пак реши да попита, в случай че пропускаше нещо, изглежда родите…
Мирта избърса сълзите с ръкава на роклята си и кимна. - Мама винаги се кара. Дойдохме да си купи дрехи и тя... и тя... - детето започна отново да хлипа. - повече не се върна.