Търсене

Конър доди да остай бележка. "На 20.09 от 20:00ч в замъка на Конър ще се проведе тъпата игра за събитието."

Лесли дойде да остави съобщение до този дом. "Силиа беше убита. Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

Евдемия кимна и със Зерафина си тръгнаха. Радваше се, че Андромеда се върна в кралството, но бе наистина жалко, че се е наложило да мине през нещо толкова ужасно.

Андромеда отиде да изпрати Евдемия. - Знам и ти благодаря за това. Ще се виждаме, обещавам.

Евдемия изпи чая си. - Камаел дойде на лов с нас и ми стана интересно какво я накара. Не знаех, че си се върнала. - тя се изправи. - Аз ще вървя, но искам да знаеш, че винаги можеш да ме потърсиш за каквото и да е.

Андромеда се усмихна леко. - Благодаря ти, Евдемия! Наистина се радвам, че успях да се върна жива и някак здрава. - изрече жената.

- За това се изисква време. Постепенно ще можеш да се върнеш към удобствата, които някога си имала. - Евдемия взе ръката ѝ в своята. - Ще се възстановиш, но не веднага.

- Не съм сигурна. Свикнах да бъда затворница на онова място и да се храня с каквото ми дадат. Опитах се да ям нормална храна, не се получава.

Евдемия отпи от чая си. - Радвам се, че си се върнала жива. С времето ще се оправиш, колкото е възможно.

Андромеда побърза да поклати глава. - За бога, не. Не желая да стъпвам на онова място отново. Никога повече няма да напусна пределите на континента. - отвърна жената. - Онова място беше ужасно. Всеки ден мислех, че ще ум…

- Това може би е добре. Въпреки това обаче, не желаеш ли да им отмъстиш?

Андромеда кимна. - Мога само да се надявам. - изрече тя и отпи от чая си. - Те като решиха да ме пуснат, пак добре. Притеснявах се, че може да са ме проследили, но изглежда не са.

- Някой ден и те ще си го получат. Това е повече от несправедливо! - елфката изсъска.

- Нямаше да можете да ми помогнете. Най-вероятно щяхте да ми правите компания на онова място. Дори не разбрах как се случи, Евдемия. Балтазар падна и докато се освестя, беше убит, а аз окована. - Андромеда си пое дъх. - …

- Не, напротив, тук си, просто си се изменила. - изрече Евдемия и отпи от чая си. - Само ако знаехме какво е станало с теб...

- Да. Искаха да знаят от къде идвам, какви дракони има по земите ни. Нищо не им казах, заради това продължиха да ме измъчват. Накрая лидерът им ме осъди на тежък труд. Андромеда, която познаваш отдавна я няма.

Евдемия стисна ръце в юмруци. - Това е повече от ужасно! И те измъчваха?

- Забранено е дракони да стъпват на територията им. Обясних им, че не знаех за това. Не ме послушаха. - отвърна Андромеда и наля чай в две чаши, сложи едната пред Евдемия. - Изглеждаше така, сякаш го правят нарочно. Аз п…

Евдемия сведе поглед. Андромеда изобщо не приличаше на себе си. Елфката не знаеше как да продължи този разговор. - И те осъдиха просто така?

- Не съм сигурна. - отвърна Андромеда и започна да прецежда чая. - Както летях над територията им, изведнъж Балтазар бе нападнат. Свалиха го на земята, сетне го убиха, а мен веднага заключиха. Измъчваха ме как ли не, нак…

- Това звучи ужасно. - изрече Евдемия. - Как изобщо се стигна до там?

Андромеда се обърна към Евдемия. - Направих нещо глупаво. - тихо отвърна тя. - Реших да летя на изток. Доста се отдалечих. Приключението беше донякъде забавно, докато един ден не се озовах в територия на драконоубийци. О…

Евдемия се чудеше какво да отвърне. - Ти не изглеждаше така. - отвърна елфката, стараейки се да звучи нормално. - Какво ти се е случило?

Жената тихо въздъхна. - Много дълга история. - отвърна тя. - Да влезем вътре. Падналият ангел поведе Евдемия към замъка, след което я настани в кухнята и започна да приготвя чай. - Дълго отсъствах.

Очите на Евдемия се разшириха от изненада. Това... как беше възможно? - Андромеда? - попита елфката и я огледа. - Какво е станало с теб?