Търсене
1150 поста в „Имението на Нана“
- Искам да пробвам да я прелъстя. - намигна ѝ Арус.
- Да речем, че е хубава, макар и да не съм сигурна какво общо има. - отвърна Нана.
- Аз имам въпрос. Жената хубава ли е? - усмихна се Арус.
След като търговецът е свободен, героите трябва да намерят липсващите материали. Не го ли направят, полицаят ще се сбогува с живота си. Мен ако питате, така и трябва да стане, но това са просто наблюденията на една отегч…
- Изглежда уменията ми няма да са от полза, за да го измъкнем по лесния начин. - отвърна Далия.
- Точно така! - зарадва се Алиса, макар да не беше сигурна защо Арус нарече нея и Далия "звънчета".
- Най-сетне! - усмихна се широко Арус. - А сега, звънчета мои, ще трябва да измъкнем нашия добър приятел Крис. - засмя се той.
- Разбира се, че ще бъде екзекутиран. - тихо се засмя Крисчън.
- Тъй като подкупът реално не се състоя, търговецът беше освободен и може да се присъедини обратно към групата. Проблемът с липсващите материали остава. Ако не разрешите историята, полицаят ще бъде екзекутиран за кражбат…
- Ще пробвам да измъкна само търговеца. Така или иначе другата част от задачата ни ще оневини сл... полицая. - отвърна Далия и хвърли заровете. Число: [lotto]7&mrcc65ji-xequ6i[/lotto]
Алиса въздъхна. За в бъдеще трябваше да проучи как точно се играе тази игра. Така с нищо не беше полезна на Крис.
- Това е ужасно! - възкликна Алиса. - А аз как бих могла да помогна?
- Важно уточнение. - Нана вдигна показалеца си пред лицето на Далия. - Двамата са заключени в различни килии. Като обвиняем за кражбата, полицаят е затворен в килия с много по-сложна за разбиване ключалка. Ако искаш да о…
Далия въздъхна. Абсолютни идиоти бяха тези двамата. - Как какво? Аз съм крадец, това все трябва да ми дава някакво преимущество при разбиването на ключалки, нали така? - хвърли поглед към държанката.
Алиса съжаляваше, че си избра подобна самоличност. Нямаше никаква представа как да помогне на Крис с тези умения. Дори не ѝ идваше на ум колко мощна можеше да бъде една магьосница. - А сега какво ще правим? - попита тя ж…
Крисчън не успя да сдържи смеха си. Не очакваше нищо по-различно, всъщност, даже се изненада, че в историята на лисицата, това не означаваше автоматичната му екзекуция.
- Колко жалко. Опитът ти не само беше неуспешен, ами привлече вниманието на специално доведения инспектор, назначен за случая. Сега си заподозрян не само за кражбата, а и за съучастие в подкупа на търговеца. Следователно…
- Добре, ще пробвам да убедя опърничавия си шеф. - отвърна Крисчън и хвърли заровете, макар и да знаеше, че е почти невъзможно да успее. Число: [lotto]7&mrcbpd8k-d7pjeo[/lotto]
- Ами приятели, това беше, добре си поживях. - засмя се търговецът, от килията в близост.
- Аз откъде да знам? Боговете нямат нужда да чуват мислите на обикновени простосмъртни полицаи. Можеш да рискуваш и да разбереш. - все така невъзмутимо продължи лисицата.
- Какво ще стане с мен, ако не успея да го убедя? - попита Крисчън, вече подозирайки, че ще съжали за този си въпрос.
- Животът е безкрайно труден за всички, минаващи през нещо служейки си със заплахи и подигравки. - невъзмутимо отвърна Нана. - Не чух решението ти.
- Дори и собственият ми шеф ли държи да ми направи живота труден? - засмя се Крисчън.
- Главният полицай ти няма доверие. "Докато ме разпитваха, доведоха един търговец, арестуван за опит за подкуп. Ако е той, ще ти трябва чудо, за да го освободиш.". Ако искаш да се пробваш, може и да го убедиш да размисли…