Търсене
580 поста в „Лятната вила на Афсол Фингел“
- Така е, вземи например Силиа. - отвърна Нана. - Там недостатъци колкото искаш.
"Това звучи като наистина полезно умение.", изрече жената. "Човеците наистина са пълни с недостатъци."
Каво препсува курвата чей ходила на семинар при крадливия бутурник да кради на Курвито булчето много долни работи прай курвата напрао пак е минус. Каво плака сълзички.
Изражението на Нана посърна. Не желаеше никой да гледа на лисиците, като на роби. Онзи проклет сатир трябваше да умре още поне триста пъти, за да изкупи вината си. - Не съм казала, че побратимите ми не са добри в секса. …
Евдемия се засмя. - Реших да изляза от зоната си на комфорт. На предишното подобно парти бях като горска богиня, този път трябваше да е нещо различно.
- Ако се стигне до там, ще е изцяло мой проблем. - изрече Сандреа.
Халон се доближи до Евдемия. - Не че не ми харесва костюма ти, просто не предполагах, че точно така ще се облечеш.
Афсол тежко въздъхна. - Дано не съжаляваш един ден, че си ѝ помогнал. - изрече той.
"Защо така?", полюбопитства Лилит. "Мъжките лисици, с които спах тогава бяха наистина невероятни, чак ми стана жал, че няма как да се сдобия с подобен роб."
Каво напрай знаци на курвата че ше я трамбова в анала.
- Ти ще спреш ли да се държиш като сърдита леличка? - въздъхна Сандреа. - Нищо не ти е направила. Това си е между мен и нея, ти не си по никакъв начин замесен.
Нана се засмя. - Това е нормално. Расата ни си има известни предимства. Макар, че по-би ги оценила ако си мъж.
- Ти не беше длъжен да ѝ помагаш, тя е длъжна да ти върне дължимото.
Серена пиеше виното си и като цяло беше доста учудена. Бе минало известно време, а присъстващите все още не се бяха хванали за гърлата. Може би имаше надежда за тях.
- Наистина не желая да правиш това. - поклати глава Сандреа.
"Не знам за тях, но аз бях повече от доволна.", въздъхна жената.
Нана не знаеше как да отвърне на това. От една страна, лисиците бяха доста разкрепостени така или иначе, но от друга - във Валдора бяха принудени да вършат това. - Радвам се, че си била ти. Обикновено останалата им клиен…
- Относно това е прав. - обърна се Силиа към Сандреа. - Никога не съм гледала на златото, което ми даде като на подарък. Ще ти върна каквото ти дължа възможно най-скоро.
"Ясно. Лисиците във Валдора бяха доста добри, предполагам че и другите подобни раси са такива."
Моника въздъхна. - Нямам за хоби да катеря планини. - невъзмутимо отвърна тя и отиде да си налее вино.
Сандреа реши да се намеси. - Няма нужда да ми връщаш нищо, наистина. - изрече той към Силиа, сетне се обърна към Афсол. - Остави я на мира.
- Долината на Кошмарите е доста неприветливо място за човеци. - наведе глава Нана. - Но пък съществата там са доста сексуално разкрепостени, та вероятно ще ти хареса от тази гледна точка. Облеклата им са такива, защото з…
Силиа се изсмя. - Спокойно. Това отдавна е в списъка ми със задачи.
Лилит сви рамене. "Не знам. Някой ден ще посетя това място.", отвърна жената. "А защо облеклата на тези они са толкова оскъдни?"
