Търсене
326 поста в „Поляната“
Крисчън въздъхна тежко, определено не беше добре за менталното му здраве да остава повече тук. Мъжът се запъти към пристанището, подсмивайки се под носа си.
Каво яко прай чеповъртене и говори. - Але булче то курвата ше го киризи ве елфова магия кат прай напрао ше и са яви на третото око ве. Аййй куестро фа, те юнджия ке шора шора те шора ке юнджия квестро тулидад. - яко и ми…
"А да виждаш Евдемия наоколо?", вирна вежди Лилит. "Тя няма как да види това, което правиш."
Каво си въртя яко чепа и говори. - Але булче как що ве да киризи курвата да си знай ко я чака ве. - яко и мило каза Каво и мощно си въртя чепарете кончо и той.
"Каво, ти наред ли си? Това пък защо го правиш?", изсумтя Лилит.
Крисчън не успя да сдържи смеха си при вида на това, което Каво и конят му правеха и закри устата си с ръка. Трябваше скоро да се махне от това място, инак щеше да го заболи корема от смях.
Каво говори. - Але булче то сай разбрало ве селяндурите са оплакват напрао сполай ми праят вечи незнам къде да са дявам ве булче. - обясливо каза Каво. Кончо си завъртя чепа за достоверие.
Лилит се изсмя. Изглежда Каво съвсем беше превъртял. "Това пък ми е много трудно да го повярвам. Никой не е ставал свидетел на подобно нещо, Евдемия също го отрича."
Каво говори. - Але булче не ве сега селяндурите напрао дармадан я праят кат са изкара жулят зверски чекии то сай обадило. - обясливо каза Каво.
Лилит отново се засмя. "Това наистина е трудно за вярване, Каво. Евдемия е надживяла много голяма част от населението. Хората, които са я познавали, отдавна не са сред живите."
Каво говори. - Але булче ем затуй курвата ше зимам ве то тоз курвотоп напрао сичкото селяндур е пропищяло от нея и са оплаква викат але айде ве Каво зимай я за булка че напрао къде да са дявами не знайми то голям курволъ…
Лилит махна с ръка. "Той Дейвид си има други проблеми. Пък и не виждам защо да ти краде жената, ако тя не му обръща внимание.", отвърна червенокосата жена.
Каво говори. - Але булче къде да я зимам таз булка ве ми крадливия Дейвит ако са яви да я кради пак къде ше са дявам ве. - адски каза Каво.
Жената въздъхна. "Спокойно, Каво, нищо няма да ти се случи.", изрече жената. "Живей си живота и си намери друга жена."
Крисчън не знаеше да се смее ли, да заплаче ли. И Лилит, и Каво бяха непоправимо луди.
Каво пада и става и говори. - Але булче как ше ней тука ве кончовения бог е всичкото как ше не го слушам ше ма обуха ве булче туй ней добро нещо. - тъжливо каза Каво и плака сълзички.
Лилит въздъхна. Не го разбираше тоя луд. "Такова божество вероятно не съществува, Каво.", изрече жената. "Пробвай да не го слушаш веднъж и ще видиш колко по-добре ще си."
Каво са разплака ама говори. - Але булче кончовения бог кой повелял така стана работата. - обясливо каза Каво и плака океани.
"Силиа е корав мъжага.", избухна в смях Лилит. "Честно казано, не бих се учудила някой ден и това да успее да постигне.", жената въздъхна. "Никъде не пише, че трябва точно Евдемия да вземеш за жена, Каво. Буквално никой …
Каво говори. - Але булче ней тъй ве тя Силия си е корав мъжага а пък курвата сий мойто то женоря има ама вечи сми я бомбили няма кво да са прай такъв късмет имам ве булче. - обясливо каза Каво кончо са клати за да.
Лилит тихо се засмя. "Навярно си има работа, да си дави мъката с поредната доза опиум.", въздъхна жената. "Има дружи жени, Каво, които ще са доста по-сговорчиви от Евдемия."
Крисчън не беше сигурен как той и Силиа фигурираха в невероятните ѝ отношения с Каво. Мъжът въздъхна пораженчески. Тази жена не беше с всичкия си.
Каво са зачуди ама пуска сълзички и говори. - Але булче то на мене късмета ми сай опърдял курвата е мойто тряа да прая яко свадбарето пък то Силия работа си има момичито кво и е бе булче. - тъжливо ама попитливо каза Кав…
"Не е задължително. Зависи от късмета ти каква ще ти се падне.", изрече Лилит. "Може да вземеш скъпия ни приятел Крисчън за пример. Така и не разбра, че Силиа не е за него.", сви рамене жената.
