Търсене

Нана се изплаши. Ако хлапето не лъжеше, какво щеше да я прави?! Не можеше да я изостави тук, не изглеждаше и особено добра идея да ѝ помага да се качва на кораб сама. - Откъде знаеш? Скарахте ли се? - до последно лисицат…

Мирта отново подтисна порива да заплаче. Нямаше никакъв смисъл. - Това... не е първият път. - наведе глава момиченцето. - Не мисля, че мама ме иска повече. - тя започна да хлипа тихо.

Нана въздъхна. Момиченцето изглеждаше наистина уплашено. Или беше най-добрата актриса в Кросфайър Муунлайт, или оставаше единствено да казва истината. Плюс това спомена слуги, ако я върнеше на семейството ѝ, те несъмнено…

Мирта заби поглед встрани. Поради уплахата си, съвсем беше забравила. Ако майка ѝ можеше да я види, несъмнено щеше да я набие отново. - Извинявайте, наистина. Аз съм Мирта. Не мога да намеря мама и слугите, трябва да се …

Нана се обърна към непознатия детски глас и огледа момиченцето пред себе си. Беше облечена прекалено добре, за да е просякиня. Лисицата присви очи. - Преди това би било учтиво да се представиш. - отвърна лисицата. Нямаше…

Малкото момиченце се огледа още веднъж, но нямаше и следа от слугите, нито от майка ѝ. Мирта въздъхна тежко и избърса сълзите, напиращи в очите ѝ, винаги се случваше едно и също. Този път обаче нямаше никакво злато, за д…

Нана беше седнала на кея, наблюдавайки пътуващите кораби от пристанището на Кросфайър Муунлайт. След като се отърва от Пейтън Клемингс, лисицата забеляза захвърлените му панталони до камината си и ги прерови, намирайки в…