Търсене

- Както и ще реша да си тръгна още сега, ако не ми кажеш защо си изпратил съобщение до онова изчадие да ме повика тук. - изцъка с език жената.

Неро намери за трудно да повярва, че Юки наистина е дошла. Морският дракон вдигна ръка и я размаха пред лицето си, за да се увери, че не халюцинира. - Все пак реши да дойдеш. - усмихна се той.

Юки се телепортира чрез кристала си за телепортация директно в порутения "дом" на морския дракон. - Какво искаш? - скръсти ръце тя.

Неро въздъхна наблюдавайки хамстера в клетката. Това животно беше повече от скучно, нямаше никакви способности, не можеше да комуникира на никакъв език, искаше предимно да яде, спи и ходи до тоалетна. На всичкото отгоре,…

Неро присви очи, беше донякъде забавно, че елфът смяташе, че е възможно да му заповядва. Трябваше да бъде благодарен на Юки, благодарение на нея гноловете във Валдора престанаха да съществуват. Морският дракон въздъхна и…

Халон намери за странно поведението на този мъж. Надяваше се хамстерът да оцелее двата дни при него. - Грижете се добре за него. - въздъхна елфът, пожела лек ден на Неро и се телепортира обратно в Еритос.

- Значи не е дори магическо същество. - с разочарование в гласа отвърна Неро. Обмисляше просто да нахрани някой от експериментите си с него, но щеше да пропусне потенциална възможност да види Юки, когато го връща в Ерито…

- Не. Давайте му зеленчуци и прясна вода и ще бъде добре. - отвърна Халон.

- Хамстера. - присви очи Неро. Беше се записал за нещо в Еритос с надеждата да види Юки отново, но изглежда нещата не се бяха подредили в негова полза. - Има ли нещо специално, което трябва да знам за него?

- Не съм дошъл заради Зог. - отвърна Халон. - Дори не го познавам. Дойдох да ви предам хамстера за когото трябва да се грижите.

Неро излезе и наклони учудено глава встрани, когато видя елф пред дома си. - Ако си дошъл заради Зог, мъртъв е. - невъзмутимо отвърна драконът.

Халон се телепортира във Валдора и се надяваше да е пред дома на този Неро.

Малка, сравнително неугледна къща. Имаше само една стая, в средата на която стоеше вехта дървена маса с два стола, а в един от ъглите стоеше стойка с празно бяло платно и бои за рисуване на нея.