Търсене

- Няма да се хвана на този номер! - повиши тон от другата страна на вратата лисицата.

- Именно. - усмихна се Крисчън. - Преди да си тръгна, исках да те поздравя, затова че ме отърва от тежкото бреме да пазя тази тайна. Жалко, че си заключена там вътре.

- А защо вместо това не ме оставиш намира и не се прибереш? След като вече нямаш какво да криеш, няма нужда да стоиш тук.

- В такъв случай се надявам тази стая наистина да ти харесва. Ще постоиш известно време там.

- Няма да отворя! - извика отвътре Нана. - Предупредих те да не се държиш лошо с мен и да не ме заплашваш, сам си изпроси това!

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша. Замисляйки се дори не беше сигурен, защо му се бе сторило като добра идея да разкаже историята на Нана. Силите на лисицата трябваше да бъдат поглъщани от талисмана, не работеше ли така?…

Силиа извъртя очи. - Колкото те послуша и скъпата ти приятелка Нана. Зарежи, няма смисъл. - изрече принцесата. - Ще трябва да кажа на братята си преди да са научили от другаде. Тя реши да си върви. Изобщо нямаше представ…

- Ще предупредя Далия да си мълчи и да не казва на Лилит. - отвърна Крисчън. - Ще се постарая да ме послуша.

- Има ли значение наистина? Злината вече беше сторена. Защото малко ми е цялата тази болка покрай станалото, както и това, че колкото и да си блъскам главата не мога да измисля един извършител, а сега ще ми се наложи да …

- Как? Арабела няма да разкрие името на никой от клиентите си. - отсече мъжът. - Наистина съжалявам за случилото се, ще се постарая никога повече подобни мисли да не минават през ума на Нана, макар че все повече се убежд…

"Уви, няма да се случи.", помисли си Силиа и извъртя очи. - Вече не знам в какво и на кого да вярвам. Не мисля, че има и особено значение. - изрече тя. - Истината ще излезе наяве по един или друг начин.

Крисчън поклати глава в отрицание. - Никой не ми е давал нищо. Знам, че вероятно няма да ми повярваш, защото не бих могъл да докажа местонахождението си, но не бях излизал от имението на Арус твърде много в този период, …

Силиа разтърка чело с ръка. - Аз също трудно бих могла да си го обясня. Ти дойде във вилата ми. - отвърна тя. - Беше... ти. Същата визия, същия глас, същия смях. Говорих с Мели дали знае за някакви отвари. Сподели, че зн…

- Нана не ми е... Всъщност няма значение, предполагам. - махна с ръка той. - Наистина съжалявам за това, ще се погрижа повече да не се повтаря. Но след като вече си тук, аз също бих искал да знам какво точно те наведе на…

Силиа започна да ръкопляска. - Отново, честито! - изрече тя. - Скъпата ти любовница, приятелка или каквато ти е там вече, е разказала на онази крава, тя на Арус, той дойде да пита какво става. А щом те знаят и Лилит ще н…

Лисицата чу думите на Силиа из-зад вратата, определено не ѝ харесваше накъде отиват нещата. Тя изтича в спалнята си и се заключи там.

Крисчън не знаеше как да реагира. Нана си беше позволила да разкаже на някого за станалото?! - Трябваше да ѝ кажа, инак нямаше да мога да остана тук. - отвърна той, разтривайки бузата си. - Направих го именно с идеята да…

Силиа не можеше да сдържа гнева си и зашлеви Крисчън. - Предаде доверието ми и "здравей"? - извика тя. - Разказал си на Нана за станалото, предвид, че не исках никой да научава? Е, честито, половината ни познати знаят.

Крисчън изключително се изненада, че Силиа е дошла до тук. Мъжът кимна и отиде, за да провери какво се е случило. Надяваше се Силиа да е успяла да разбере повече за нападението си. - Здравей. - сухо поздрави той.

Нана присви очи. - Не съм сигурна откъде-накъде смяташ, че ще търпя подобно поведение. - лисицата съвсем не разбираше какво я прихваща тази, но подозираше, че няма да си тръгне, затова просто се върна вътре и отиде да на…

- Извикай Крисчън веднага! - изсумтя Силиа.

Нана се зачуди кой би могъл да е пред вратата ѝ толкова късно. Наемният убиец беше вътре. Лисицата извъртя очи и отиде да провери какво се случва отвън, вероятно беше някой изпаднал бездомник, или пияница. Лисицата се ст…

Силиа дойде до имението на Нана и започна да блъска по вратата.

Крисчън въздъхна. Предполагаше, че Нана в крайна сметка ще приеме. Не вярваше да изтърве възможността да изкара още злато.

Нана се замисли. Наемният убиец щеше да ѝ даде добра сума, а този Адриан също звучеше като богат и влиятелен човек. Ако му се харесаше, можеше да си живее добре от тук насетне, без да бъде унижавана. - Щом гарантираш, че…