Търсене

- Склонна съм да простя гаврата ти от преди няколко дни, ако ми върнеш талисмана. Тогава наистина ще ти помогна с цялото си сърце, в знак на благодарност. - невъзмутимо отвърна лисицата.

- Разбира се, че не бих желал това. - отвърна Крисчън. - Опасявам се обаче, че познавайки те, не съм сигурен доколко твоята намеса няма да бъде още по-зле за мен.

Нана изгледа наемния убиец скептично. - И така, и иначе, ще загубиш всичките си контакти там. Ако не се намеся аз, ще вярват, че си изнасилвач. Това не е ли по-лошо?

- Това би било доста лошо. - усмихна се той. - Все пак имам доста приятели там.

- Защото изглежда не си знаеш интереса. Вярно, след като разкажа "истината" за местонахождението ти, вероятно повечето от онези бедняци в Еритос няма да желаят да комуникират с теб, но в крайна сметка, интересува ли те ч…

- Нямам спомен предложението ти да е било някога в моя полза, дори и в най-щедрия си вариант. - подигра се Крисчън.

Дясното око на лисицата заигра гневно, чувайки думите "докато те нямаше", сякаш бе стояла на онова отвратително място по собствено желание. - В такъв случай, честито! - с фалшива жизнерадостност обяви лисицата. - Вече ня…

Крисчън сви устни, сетне въздъхна. - Никой не може да ми помогне, изглежда че. - отвърна той. - Тази история наистина е прекалено странна. Признавам, че нямам никаква идея какво точно да проверя от тук насетне. Сребърния…

Нана си пое бавно въздух, сетне издиша. - Както и да е. Предполагам е последният ти жалък опит да се гавриш с мен, но така нареченото ти спокойствие изглежда няма да трае дълго. Онзи мъж също не успя да ти помогне, а аз …

- Нямам спомен да съм се държал както и да било. Аз дори не бях там. - възрази наемният убиец, свивайки рамене.

- Спокойствието ти?! - кресна лисицата. - Защо съм единствената, с която си позволяваш да се държиш толкова отвратително? Нима малко ти помагах досега?

Крисчън повдигна вежда, сетне присви очи в гримаса. - Отиде ми спокойствието... - тихо въздъхна той.

Най-сетне онези нещастници от таверната се бяха сетили да почистят стаята, в която беше заключена Нана. Лисицата побърза да се прибере в дома си, наемният убиец съвсем беше прекалил. Още с влизането тя го забеляза във вс…

Крисчън въздъхна, след като лисицата се изгуби от погледа му. Думите ѝ звучаха абсолютно налудничаво и силно се надяваше да бяха поредния плод на параноичните ѝ фантазии. Все още не беше открил всички купувачи, поръчали …

Не беше успяла да вземе талисмана, но златото щеше да ѝ дойде добре дошло, та Нана все пак беше доволна от този разговор. - Ще те оставя. Надявам се скоро да се прибереш, инак сметката ти ще продължи да расте. - надменно…

- Дадено. - изсмя се с глас мъжът. - Възможно ли би било да ме оставиш на спокойствие в такъв случай? След като сме се разбрали?

Лисицата побърза да се дръпне на разстояние от наемния убиец. - Ще ми платиш поне петдесет милиона злато за всичкото изгубено време! - отсече тя.

- Доколкото виждам, - Крисчън прокара пръст по шията на лисицата. - не съм те наранил изобщо с него. Противно на очакванията ти, нямам никакво намерение да го правя, освен ако не решиш да предадеш доверието ми. Ще трябва…

- Най-после. - изсумтя Нана. - Разбира се, ще си платиш и за заплахите с този нож.

- Това е лесно уредимо. - засмя се Крисчън. - Ще ти дам колкото искаш, все пак си така добра да пазиш тайната за тази история. Не искам после да чувам зад гърба си, че не съм щедър.

- Искаше да правя това, в което съм добра. Добра съм в това да събирам злато и скъпоценности. - невъзмутимо продължи лисицата. Наемният убиец щеше да си плати скъпо за отвратителното си държание.

- Това е най-прекрасното нещо, което чух тази вечер. Продължавай в този дух. - вдигна палец нагоре Крисчън. - Именно това очаквах от теб що се отнася до този случай - нищо.

- Не очаквах да ми повярваш. - изсумтя лисицата. - Дори и това, което ти разказах да беше самата истина, надявам се да си спомниш за думите ми, когато онези двете отново те погнат. Нямам намерение да ти помагам тогава.

- Напротив. Аз пък смятам, че съм прекалено добър с теб. Вероятно съм виновен за причината да смяташ, че бих повярвал на думите ти с лекота.

Лисицата скръсти ръце. - Знаех си. Щеше да е прекалено учудващо да решиш да си наистина добър с мен. - изсумтя жената.