Търсене
266 поста в „Замъкът на барони Конър и Блейд Слотър“
- Аве ти сериозно ли ве? Тряяше да кажа двайсет, знаех си аз. - измърмори Конър. - Тъпата Андромеда успява да спаси и живота на Елвира, ебаси неправдата. Тъпачке, ти работиш с мен, не против мен.
Андромеда едва ли щеше да изкара отново същия късмет, както предните два пъти. Тя взе зарчетата и ги хвърли. Число: [lotto]17&mua6w4gt-hhbg57[/lotto]
Каво плака океани. - Але булче що ве. - тъжливо каза Каво.
- Ти наистина ли забраяш, че тряя да си на моя страна, тъпачке? Кво е туй да ги спасяваш сичките тука? - извика Конър. - Ама хубу. Ако хвърлиш над седемнайсет може.
- Аз отново ще се намеся и ще опитам да спася Елвира. - изрече Андромеда.
- Божества не мога да повярвам, тъпата курва един път няма да е напълно безполезна. Тя прострелва шибаната мръсница Елвира някъде смъртоносно и тя започва да умира в агонизиращи мъки.
Каво говори. - Але курво с тебе ве ти булка ше ми ставаш после да ве ше ти бъркаме по дупките с звънчетата. - обясливо каза Каво.
- Вдигай си сватбарето между себе си и коня ти, тъпа Свиньо. - изрече Евдемия и взе зарчетата, след което ги хвърли. Число: [lotto]6&mua6rf2u-1ixvc4[/lotto]
- Нямам представа защо никой не ти е казал, аз видях поканата за погребението ѝ, докато бях в дома на Арус. Видях я с очите си.
Конър извъртя очи. - Хубу, гледай да хвърлиш повече от шест. Той погледна към тъз Нана. - Щото никой не ми е казвал подобно нещо, затуй е малко странно да е умряла.
Каво говори. - Але курво де ше ходиш ве свадбаре тряа да дигаме посли. - обясливо каза Каво.
- Дори не съм сигурна защо не знаеш за смъртта ѝ. - сви рамене Нана.
- Просто искам вече да приключва тази глупост и да си вървя. - отвърна Евдемия.
Каво говори. - Але аз като ви са изкарвам и ви обаждам че курвата е долен трафпост. - зверски каза Каво.
Конър присви очи. - Ще видим тая работа. - изрече той и се обърна към Евдемия. - Ти сигурна ли си тъпа курво, че някой от тез ти е приятел? Сичките почна да искаш да ги убиваш.
- Наистина не разбирам защо смяташ, че те лъжа. Не знам какви илюзии таиш, но на мен не ми пука за теб ни най-малко. Нито пък за Силиа. Не печеля нищо от това да лъжа. - скръсти ръце лисицата.
Евдемия въздъхна. Определено искаше да се маха от това място вече. - Бих пробвала да убия горката Елвира, докато спи. - изрече тя.
- Ако изобщо е истина, щото туй още не ми се вярва. - присви очи Конър и са обърна към Андромеда. - Не се тревожи, тъпачке, ще се върнете там, ако тряя.
- Нима мислиш, че ще стане? - засмя се Андромеда. - Блейд и Крисчън останаха живи.
- В тази история предполагам е възможно, но уви, в истинския свят си е все още мъртва. - въздъхна Нана.
- Как що го прайм ма? За да се върне шибаната мръсница при мене без никой вече да пречи. - изрече Конър.
Каво са смя като мангуста и говори. - Але курво ти чепаре нямаш ве освен ако не си мъжка курва и ти ама не си ве нал сме та помпили яко отзаде. - адски каза Каво и са смя много често.
- Макар и да не съм сигурна защо правим всичко това. - сви рамене Нана.
- Гледай да не се обади в твоите гъзаре, ненормална Свиньо.
- Браво на лисицата. Нейните умения успяват да отворят вратата към дома на шибаната нещастница Елвира, която вече спи в шибаната си спалня.
