Търсене

- И ти искаше да живея тук! - скръсти ръце Нана. - Не че ти и приятелите ти не се подигравате с мен и там, но това е наистина ужасно. Сега разбирам характера на онази дъртофелница, то тук изглежда други, освен луди няма.

- Не. - отвърна Дейвид. Надяваше се езикът му да не се разяде от всичката тази сол. - Ужасна е, но благодаря за опита.

Халон беше сащисан. - Трябва ли да викаме лечител?

Дейвид въздъхна. - Дано вкусът е по-добър от визията. - изрече мъжът и заграби от салатата. Веднага след като пое хапката в устата си, езикът му започна да пари от всичката сол. Катрин солта от морето ли бе сложила тук? …

- Радвам се, че си го прозряла. - отвърна Крисчън, дочувайки думите на лисицата. - А смятах Дейвид за възпитан. Тази постъпка от негова страна спрямо горкото момиче наистина е... неразбираема.

- И ето затова не е добре да си беден. - измънка под носа си Нана. - Всички намират за забавно да се подиграват с теб.

- Тогава за какво ме кара да я правя тая салата? Искаше да е тук, за да бъдеш уж сигурен, че никой друг нямало да я сготви вместо мен, бла бла. - намръщи се Катрин.

Каво говори. - Але булче стига са прай на булчето Катрин ве тя е добро булче. - яко и мило каза Каво.

- И с право. - продължи да се меси Халон. - Момиче, ти вампири ли ще убиваш? То мирише на чесън, не се трае!

Дейвид отново погледна салатата. Катрин сериозна ли беше? - Много ме интересува как си оцеляла сама без робите си, Катрин. - изрече той. - Честно казано, страх ме е да го опитам това.

- Ти защо се обаждаш? - обърна се Катрин към Халон, а след това и към Дейвид. - Няма ли да я опиташ?

Каво кряка като гъсок. - Але булче ти само съд знайш да прайш ве туй е добро нещо салата е прайла булчето Катрин кви сте патрави борсуци. - зверски каза Каво и са цъкцъка.

- По-добре вземи тази салата и утре заведи дело. - посъветва го Халон. - Това е бедствие.

- А, значи не се шегуваш? - усмивката на Дейвид замръзна и той въздъхна. - Виж, Катрин, ако си решила да ме тровиш, просто кажи.

Нана се стараеше да не чува простотиите на търговеца Арус, но слуха ѝ за нейно съжаление бе прекалено добър. Лисицата реши да отвлече вниманието си и се загледа в една от беднячките, която беше... сготвила нещо. Какво бе…

Катрин сбърчи вежди. - Какво искаш да кажеш? Това е салатата, друга няма.

Каво жули яко чекии пак добра салата беши давала булчето ама тряаши да раздава на чилядта тука да зобат сичките.

Дейвид погледна към салатата и премигна няколко пъти. Катрин се шегуваше. - Добре, къде е истинската? - засмя се той.

Халон се приближи леко до Дейвид и едва не припадна. Това наистина си беше престъпление!

Катрин бе готова със салатата си. Тъй като използва недоразмразена сьомга, тя се бе опържила до черно отвън, а вътре бе сурова и гумена. За повече вкус ѝ бе добавила повече мед, оцет, чесън и канела, защото мислеше, че щ…

Каво си въртя чепарете и чакали салатата на булчето Катрин миливо и пя мощни песни за добро нещо салата да стане.

- Остави я. - намеси се Далия. - Ако продължиш, неминуемо ще се разциври и ще съсипе настроението на всички. Не ѝ давай поводи.

Силиа поклати глава. Не виждаше смисъл да се разправя. - Тогава не виждам за какво да го водя този спор.

Далия извъртя очи. Пиклата вероятно скоро щеше да ревне, не разбираше за какво му е на Арус да подклажда огъня. И без това онази постоянно си търсеше поводи за мелодрами.

Дейвид все повече се притесняваше от ястието на Катрин. Надяваше се да е сбъркал за нея и тя наистина да надмине ниските му очаквания.