Търсене

Иан се усмихна и допуши цигарата си, след което захвърли фаса и го настъпа. - Ако се държиш така до края, наистина няма да пострадаш. - изрече той и излезе от стаята. Отиде да довърши храната, която си бе взел. Трябваше …

Лицето на Катрин изгуби цвета си. Опитваше се да си наложи да е спокойна, но не можеше. Беше ужасена и изплашена. Не искаше да е в ръцете на този мъж. Притесняваше се и за Силиа. Гласът ѝ изчезна, не можеше да произнесе …

Иан запали една цигара и всмука от нея. - Не съм те довел тук, за да те наранявам, но от теб зависи дали няма да се стигне до там. - изрече мъжът. - Ако си послушна и не опитваш да направиш нещо глупаво, престоят ти тук …

Катрин още повече се ужаси и инстинктивно се сви в стола. Тя осъзна, че е само по нощница и покрита с чаршафа си и съзнанието ѝ започна да рисува ужасяващи картини. Ами ако Иан отново реши да я насили? Ако реши да я убие…

- Като за начало да не викаш. Никой няма да те чуе така или иначе, просто ще ме дразниш и кой знае... - засмя се той и бръкна в джоба си, за да извади табакерата с цигарите. - Ще ми погустуваш за кратко.

Катрин трепереше от ужас. Не искаше да бъде около този човек. Искаше да се прибере. Сълзи се стичаха тихо по бузите ѝ. - Какво искаш от мен? - с разтреперан глас попита тя.

Иан се сепна от внезапния вик на Катрин и остави храната си настрани. Той стана от мястото си и влезе в стаята, където я държеше. - Събуди се значи. - усмихна се той. - Ще прощаваш, че не успях да ти взема нещо прилично …

Катрин се събуди. Чувстваше се замаяна. Момичето се огледа наоколо, но мястото не ѝ се струваше познато. Тя установи, че е вързана и очите ѝ се разшириха от ужас. Спомни си, че Иан бе дошъл в замъка ѝ. Мислеше, че е кошм…

Иан най-сетне стигна до колибата. Мъжът влезе вътре и отиде в крайната стая. Той освободи Катрин от чаршафа и я положи върху стола, след което завърза ръцете и краката ѝ. Опъна въже и през тялото ѝ, за да не може да избя…

Иан бе намерил тази изоставена колиба, която обитаваше.