Търсене

Силиа се усмихна. Значи все пак имаше някаква надежда за този идиот. - Значи не си импотентен, както е започнала да мисли Елвира. - отвърна принцесата. - Просто се тревожиш за нея.

- Мари Бекет-Кнов! Да, точно така, майка ми е небезизвестната лейди Мадисън Кнов! Толкова се радвам, че успях да ви хвана, това което сте направили на приема е било епично! - кикотейки се отвърна момичето.

Афсол въздъхна. Това ли бяха обсъждали до сега? - Сил, тя преди два дни беше мъртво пияна. - отвърна принцът на ефоски. - Все още се възстановява. Когато се изкъпа, имах желания да я... да бъда с нея. Не искам обаче да я…

Беатрис повдигна вежда. - Приятно ми е, аз съм Беатрис. Мари... Мари коя? - полюбопитства жената.

- Предполагам. - сви рамене принцесата. - Ще поговоря с Афсол и ще разбера какво се върти в главата му. Тя стана от мястото си и отиде да си налее отново вино, сетне се доближи до брат си. - Ти наистина се побърка. - зап…

Мари въздъхна. - Просто исках да науча повече за вас. - вдигна рамене тя. - Добре, сама ще се оправям. - махна с ръка и подскачайки си стигна до Крисчън и Беатрис. - Здравейте, тъй като останалите не желаят да ми съдейст…

- Права си. - горчиво се усмихна Елвира. - Може и да нямам поводи, ако брат ти започне да се държи нормално. Не помня нищо от престоя си в таверната, чудо е, че не съм налетяла на някой мъж.

Катрин се учуди на искането на момичето. - Да те запозная с тях? Не мисля, че има от какво да се срамуваш, Мари. Можеш и сама да се запознаеш с тях. - изрече Катрин.

Силиа въздъхна. Колко по-точно беше изпила Елвира? - Не съм аз тази, която да ти казва какво да правиш, но май е по-добре да пиеш по-малко.

Мари сви рамене, сетне се засмя. - Не, спокойно, не се интересувам кой е най-близък с тях, но след като ги познаваш, би ли могла да ме запознаеш? - усмихна се тя.

Катрин погледна към Крисчън и Беатрис. - Чак приятели. Приятелски сме настроени един към друг, предполагам, но с тях съм по-скоро позната. - отвърна момичето. - От тук присъстващите най-близка приятелка на Крисчън е Сили…

Юки забеляза непознатата жена с Катрин и интересните ѝ на вид котешки уши, но също така виждаше, че притежава и човешки такива. Не усещаше аура на йокай от момичето, вероятно бяха просто декорация. Хората на юг откъде до…

- Приготвя. Чувствам се известно време по-добре от тях, после отново ми призлява. Божества, вероятно все още имам алкохол в кръвта. - намуси се Елвира. - Като си тръгнем пак ще пия отвара.

Момичето прокара пръст по брадичката си замислено. - Хм... хм... Разбирам. А онези двамата? - посочи с ръка тя към Крисчън и Беатрис. - Приятели ли са ти?

Силиа въздъхна. - Да, след такъв запой после е гадно. - отвърна принцесата. - Афсол взе Мели, тя не ти ли приготвя отвари?

- Извинявай, Мари, но мисля, че те виждаме за пръв път. Заради това не си била поканена. - отвърна Катрин. - Наша приятелка организира събиране, няма особен повод.

Каво са източи на земята кончо го близа. Курвито доязди и играха яко и мощно казачок.

- И аз се надявам на същото, иначе ще види той. - изсумтя жената и започна да разтрива слепоочието си. - Божества, пак се започва. Да му се не знае, за какво ми беше да пия толкова?

- Аз съм Мари! - усмихнато отвърна момичето. - Честно да си призная, не бях поканена, но сама открих това място. Чудех се по какъв повод е това събиране?

Катрин се усмихна приветливо на тази непозната. - Да, тук живея. - отвърна момичето. - Аз съм Катрин, а вие?

Силиа въздъхна. - Права си. Наистина не мога да разбера съвсем станалото с Афсол, но се надявам скоро да се осъзнае.

На Мари ѝ писна да чака, повечето хора тук, освен странния коняр и робинята му, не изглеждаха заплашителни. Реши да заговори някой от тях, преди да премине на двамата, които проследи. Искаше да разбере повече за това мяс…

Крисчън забеляза, че сред гостите има непознато лице, но отново сви рамене, реши че е някоя от приятелките на Лилит.

- Аз ще ти кажа. - намръщено отвърна Елвира. - Вживял се е в това, което се случи с Борто. Пренася тази глупост в реалния си живот. Той не е изнасилвач, не би постъпил така с една жена, не го разбирам. Ако се е травмирал…

Силиа въздъхна. Не знаеше какво да стори, за да задържи Елвира още малко в замъка на брат си. - Не прибързвай, може ли? Нека опитам да разбера какво се случва с него.