Търсене

Силиа потупа Крисчън по рамото. - И теб няма да те разбере. - изрече тя и доближи Елвира. - Чуваш ли нещо различно?

Елвира не обръщаше внимание на съотборниците си. Тя тихо вървеше напред към дървото, където нямаше представа какво щеше да ги очаква. Тя посегна към джоба си, за да се увери, че перото е там.

- Стига. - присви очи Крисчън. - Не съм сигурен как трябва да ти го кажа, никой тук няма интерес да те наранява. Талисманът е единствено и само сигурност за нас останалите, които не сме родени под късметлийска звезда и н…

- А защо ли този талисман е в Крис? Не е защото не черпеше от енергията му, лисугер такъв. - изсумтя принцесата. - Не знам как очакваш да не ти отвърнат с нещо на мръсните номерца.

Нана извъртя очи. - Нищо не чувам. - сухо и незаинтересовано отвърна тя, сетне се обърна към Силиа. - Нима? Заради онзи талисман силите ми са заключени. Можете да сторите всичко срещу мен, простете ако нямам особена вяра…

Крисчън се обърна към Нана. - Ти чуваш ли въпросните гласове? Аз лично не. - попита наемният убиец. Ако някой сред тях можеше наистина да прозре какво се случва, следваше да бъде лисицата.

Силиа се засмя. - Не се мисли за толкова специална, че някой да се опитва да стори нещо срещу теб. Не е като да може да ти се случи нещо.

Елвира вече знаеше пътя, затова уверено пое напред. Скоро, отново попаднаха в частта от гората, в която беше пълна тъмница. Виждаше се и светлината, която щеше да ги отведе до дървото. Шепотите ставаха все по-ясни.

- Не съм убедена, че аз съм тази, която не разбира, но добре. Стига да не се опитате да сторите нещо срещу мен, нямам против да се убедим всички заедно, че съм била права и просто някой отмъстителен дух си играе с вас. -…

- Предполагам, че нямаме друг избор. - въздъхна Крисчън. От задачите на Юки имаше лоши спомени що се отнасяше до подозрителни магически предмети.

- Остави, тая няма да разбере. - изрече Силиа. - Да вървим.

Елвира сбърчи вежди. - От последния път не сме се връщали тук. Мисля, че дървото ще ни отведе при книгата.

- Щеше да бъде хубаво стига да не се падах все с едни и същи хора. - изрече Силиа. - Да вървим към онова дърво?

- Е, открихте ли онази книга? - с лека подигравателна нотка в гласа започна Нана. - Силно ме съмнява, тъй като такова нещо едва ли съществува.

- Можеше и по-зле да е, стига. - въздъхна Елвира. Надяваше се този път Нана да не реши да я поставя в ненужна опасност като предния път.

Силиа извъртя очи. Хайде, пак тази. - Трябва да ми напомниш да не се записвам на подобни събития. - изрече тя към Елвира.

Крисчън също се върна на мястото, където предния път откриха онова перо. Трябваше да разкрият всичко за случилото се, за да не се налага Елвира да страда ненужно. Той поздрави трите жени.

Нана се върна на мястото, където предния път бе отишла с онези луди и изсумтя, виждайки, че Силиа е вече там. - Здравейте. - вяло поздрави лисицата.

Елвира дойде след Силиа и зачака заедно с нея Крисчън и Нана.

Силиа отново дойде на уреченото място. Надяваше се всичко да мине добре и онази проклетница Нана да не се появи.

- Посъветвай това нея, не мен. - невъзмутимо отвърна лисицата и последва наемния убиец извън гората, към пристанището. Надяваше се до края на това нещо да успее да измисли как да вземе талисмана.

- Имаш доста интересни приоритети. - отвърна Крисчън. - Нека се прибираме, бих те посъветвал да поработиш над поведението си, изглежда ще се наложи да си сътрудничим със Силиа и Елвира за известно време. Не се интересува…

- Признавам, че в началото си го мислех, но съм убедена, че не можеш да измислиш подобно нещо сам. Разбира се, че ще се прибера, нямам намерение да оставам на това ужасно място. Призраците не ме притесняват, но какво бих…

- Не съм казал подобно нещо. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Никой не те е спрял да се защитаваш, щом се чувстваш обидена. Смяташ ли да се прибираш в Кросфайър Муунлайт, или все още си убедена, че съм измислил всичко то…

Нана изсумтя, чувайки думите на Силиа, но тя също се беше отдалечила. - Значи е съвсем очаквано аз да търпя нейните обиди, но нямам право да се защитя?