Търсене

"Е, Арус ми позволи да остана, така че ще ме виждаш малко по-често.", засмя се Лилит. "Добра идея беше да ви погустувам малко."

Крисчън въздъхна и се обърна към Лилит. - Наистина ли? Пошегувах се онзи път. - засмя се мъжът. - Не очаквах, че ще приемеш думите ми толкова... насериозно.

Аджакс скръсти ръце. - Това не е мой проблем. И ако се е случило, лошо за вас тогава. - отвърна богът. - Аз не обичам много живи хора, знаеш.

- Както и да е. - махна с ръка жената. - Лилит изглежда гостува в имението.

Очите на Афсол се разшириха от изненада и ужас. - Ти луд ли си? Как ще я пратиш там? Баща ни превъртя и издаде заповед за екзекуцията ѝ. Може вече да са я убили.

Аджакс още повече се намръщи. - Проклетият дъртак Хенар ми отне повечето сили и трябваше да дойда тук, за да накарам Силиа да говори с него да ми ги върне. Тя е в Ефос в момента и преговаря с дъртака.

- И какво правиш тук? - учуди се Афсол. - В какво си забъркал Силиа? Къде е тя?

Крисчън поклати отрицателно глава. - Съветвам те да не слушаш делюзиите ѝ. Може да са заразни. - намигна ѝ той.

Аджакс се намръщи. Трябваше час по-скоро да си върне оригиналната форма и да ги смачка тия като въшки. - Ти се радвай, че не мога да използвам напълно силите си, щяхте да видите всичките. - изсумтя богът. - Аз съм Аджакс…

Беатрис извъртя очи. - За Пейтън също би било трудно да се каже. - отвърна тя. - Но нямах това предвид. Лилит казва, че приятелката ти нищо не може в леглото. Като Пейтън.

Крисчън повдигна вежди, сетне се изсмя с глас. - Това е ново. - отвърна той, почти превивайки се от смях. - Уверявам те, с абсолютна сигурност, Силиа не притежава никакъв пенис.

- Кой, по дяволите, си ти? Как така ще караш моята сестра да ти върши услуги? - извика принцът.

- Тази жена тук твърди, че приятелката ти е като Пейтън. Съжалявам, но ми е трудно да повярвам!

- Има ли нещо? - изненадано отвърна наемният убиец.

- Добре де, отвлякох я. - отвърна богът на войната. - Трябваше да свърши нещо за мен, скоро ще се върне. Няма нужда да врещиш толкова.

- Хм. - замислено отвърна Беатрис и подкани с ръка Крисчън да се присъедини към тях.

Афсол трудно сдържаше гнева си. - Не се прави. Видяли са те как отвлече Силиа на предишното парти. - повиши тон принцът.

Юки изгледа тъмнокосият непознат. Не беше сигурна какво точно, но имаше нещо странно около него. Братът на онази русата не беше постъпил умно, изправяйки се срещу него. Човеците винаги правеха глупави и прибързани неща. …

- Никъде? - вирна вежда Аджакс. - Някакъв проблем ли има?

"Била съм с нея и знам какво представлява. Не вярвам да е усъвършенствала уменията си.", изрече Лилит. "А защо я предпочита нямам ни най-малка представа. И аз се чудя, но той не желае да даде задоволителен отговор."

- Добре, благодаря ти. Принцът се доближи до този непознат и едва не го нападна. - Казвай веднага къде държиш Силиа!

- Защо я наричаш дърво? Вярно, не успях много да разговарям с нея, но ми се струва странно да е с нея, ако е зле като Пейтън... - отвърна Беатрис. Наистина не разбираше защо Лилит се държи така.

- Не напълно, но наистина много прилича на онзи мъж. - изрече Катрин.

Очите на Афсол се разшириха от ужас. - Катрин, сигурна ли си?

"Не мисля. Просто той не харесва нещо в поведението ми, което не го разбирам.", въздъхна Лилит. "Не разбирам защо ми отказва. Знам, че съм много по-добра от онова дърво."