Търсене
326 поста в „Поляната“
- Възстанових сумата за къщата ти само с няколко месеца поръчки и работа при Арус. Това отговаря ли на въпроса ти защо не напускам?
- Все още можеш да ми дадеш всичкото си злато и диаманти. Бързо ще се върнеш към предишния си живот, щом така копнееш за него. Съвсем си полудял. - изсмя се с глас Нана.
Крисчън отново поклати глава в отрицание. - Нямах предвид, лейди Моника. Никога не съм вярвал, че ще отвърне на чувствата ми, без значение от финансовото ми състояние. - отвърна той. - Просто смятам, че е иронично. Роден…
- Да се приближиш обратно до нея? Съдбата си, или онази жена - Моника? Ако мислиш, че сега не те харесва, когато имаш злато, си напълно извън ума си, смятайки че станеш ли беден, ще е различно.
Наемният убиец поклати глава в отрицание. - Не искам да съм беден, нито с това, което имам в момента съм в опасност да бъда. Факт е обаче, че това трябваше да е съдбата ми. Иронично е, че колкото и да харча, не съм спосо…
Нана бавно затвори очи в раздразнение, сетне ги отвори. - Искаш да си беден? - с още по-голямо недоумение попита лисицата. - Ти не си нормален, наистина.
Крисчън се изсмя с глас. - Изглежда никога няма да разберете защо се отнасям така нехайно с финансовата си свобода. - отвърна той. - Не трябваше да я имам изначало.
Нана скръсти ръце. - Наистина не разбирам защо продължаваш да работиш за него, след като очевидно разполагаш с достатъчно злато, за да се издържаш сам. Може би е прав и наистина ти харесва да се държат с теб отвратително…
- Защото не познаваш милия ми шеф толкова добре, колкото го познавам аз. - въздъхна Крисчън. - Ще използва "неподчинението" ми като претекст да бъде още по-досаден и честно казано, не бих си го причинил.
- Тогава защо продължаваме да стоим тук? - недоумяваше лисицата.
- Разбира се, че се подиграва с нас. - невъзмутимо отсече Крисчън. - Разбрах го още, когато ми каза какво очаква да свършим.
- Според мен Арус просто се подиграва с нас, както обикновено. Никога досега не е имало нужда от подобни неща, за да бъде организирано парти тук. Така или иначе повечето са бедняци и дори няма да го оценят подобаващо. - …
- Не искам и да си представям какво ще чуят ушите ми, ако се окаже, че нещо липсва от тях на събирането. - отвърна Крисчън.
Нана изсумтя. Вече от два дни пазеха тъпите кораби и нищо не се случваше. Лисицата започваше да подозира, че това е поредната подигравка на Арус с нея. - Защо просто не отидем в кралството? Така като гледам, никой не се …
- За там не мога да гарантирам, уви. - въздъхна Крисчън и погледна към корабите. Ситуацията с Катрин беше доста неприятна, макар и да не бяха особено близки, момичето в никой случай не заслужаваше да бъде нападната, зара…
- Естествено. Едва ли има някой тук, който да може да ме победи. Освен може би странните чудовища, с които конярят се обгражда.
- Предимно за корабите на Арус. - отвърна Крисчън. - Поради което сме и тук. Считам, че би могла да се справиш с този Иан, ако реши да се появи?
- Аз като казвам, че това място не е безопасно. - намуси се отново Нана.
- Съмнява ме да е казал на Катрин къде точно се предполага, че трябва да го търся, но трябва да се уверя, че е добре. - изрече мъжът и реши да си върви. Непременно трябваше да говори с момичето.
- Не знам какво се случва в това кралство и как втори човек изчезва безследно тук. - въздъхна Крисчън. След всичките си опити, така и не се бе приближил до това да открие истинския нападател на Силиа.
Дейвид въздъхна. Нямаше идея как да постъпи. Да изчака да се засече с Катрин ѝ даваше време тя да събере сили и сама да го конфронтира. Да отиде в дома ѝ и да я конфронтира може би щеше да му покаже истината. Мъжът наист…
- Кой знае? - сви рамене Нана. - Аз не бих се доверила на толкова агресивна жена да стои в дома на горкото момиче. Но ти си знаеш. - въздъхна пораженчески лисицата.
Дейвид сви устни. Не беше съвсем сигурен, че трябва просто да нахълта в дома на Катрин, от друга страна искаше да знае какво се е случило с нея. - Тя може и да има проблеми с опиума, но не мисля, че би се държала по този…
- Мен ако питаш, не слушай тази Силиа. - скръсти ръце Нана. - Сам я виждаш каква е и как се държа преди малко. Мислиш ли, че може да ѝ се вярва? Пък и всички знаем, че има проблеми с опиума.
Дейвид сведе поглед. - Прекалих с измислянето. Аз също бих искал да говоря с нея, но Силиа не ми позволи. По настояване на Катрин, както изглежда.
