Мълвата на деня

 

Търсене

В темата: Поляната✕

326 поста в „Поляната“

- Възстанових сумата за къщата ти само с няколко месеца поръчки и работа при Арус. Това отговаря ли на въпроса ти защо не напускам?

4.06.26 г., 11:59

- Все още можеш да ми дадеш всичкото си злато и диаманти. Бързо ще се върнеш към предишния си живот, щом така копнееш за него. Съвсем си полудял. - изсмя се с глас Нана.

4.06.26 г., 11:58

Крисчън отново поклати глава в отрицание. - Нямах предвид, лейди Моника. Никога не съм вярвал, че ще отвърне на чувствата ми, без значение от финансовото ми състояние. - отвърна той. - Просто смятам, че е иронично. Роден…

4.06.26 г., 11:58

- Да се приближиш обратно до нея? Съдбата си, или онази жена - Моника? Ако мислиш, че сега не те харесва, когато имаш злато, си напълно извън ума си, смятайки че станеш ли беден, ще е различно.

4.06.26 г., 11:55

Наемният убиец поклати глава в отрицание. - Не искам да съм беден, нито с това, което имам в момента съм в опасност да бъда. Факт е обаче, че това трябваше да е съдбата ми. Иронично е, че колкото и да харча, не съм спосо…

4.06.26 г., 11:55

Нана бавно затвори очи в раздразнение, сетне ги отвори. - Искаш да си беден? - с още по-голямо недоумение попита лисицата. - Ти не си нормален, наистина.

4.06.26 г., 11:54

Крисчън се изсмя с глас. - Изглежда никога няма да разберете защо се отнасям така нехайно с финансовата си свобода. - отвърна той. - Не трябваше да я имам изначало.

4.06.26 г., 11:53

Нана скръсти ръце. - Наистина не разбирам защо продължаваш да работиш за него, след като очевидно разполагаш с достатъчно злато, за да се издържаш сам. Може би е прав и наистина ти харесва да се държат с теб отвратително…

4.06.26 г., 11:51

- Защото не познаваш милия ми шеф толкова добре, колкото го познавам аз. - въздъхна Крисчън. - Ще използва "неподчинението" ми като претекст да бъде още по-досаден и честно казано, не бих си го причинил.

4.06.26 г., 11:50

- Тогава защо продължаваме да стоим тук? - недоумяваше лисицата.

4.06.26 г., 11:49

- Разбира се, че се подиграва с нас. - невъзмутимо отсече Крисчън. - Разбрах го още, когато ми каза какво очаква да свършим.

4.06.26 г., 11:49

- Според мен Арус просто се подиграва с нас, както обикновено. Никога досега не е имало нужда от подобни неща, за да бъде организирано парти тук. Така или иначе повечето са бедняци и дори няма да го оценят подобаващо. - …

4.06.26 г., 11:48

- Не искам и да си представям какво ще чуят ушите ми, ако се окаже, че нещо липсва от тях на събирането. - отвърна Крисчън.

4.06.26 г., 11:47

Нана изсумтя. Вече от два дни пазеха тъпите кораби и нищо не се случваше. Лисицата започваше да подозира, че това е поредната подигравка на Арус с нея. - Защо просто не отидем в кралството? Така като гледам, никой не се …

4.06.26 г., 11:47

- За там не мога да гарантирам, уви. - въздъхна Крисчън и погледна към корабите. Ситуацията с Катрин беше доста неприятна, макар и да не бяха особено близки, момичето в никой случай не заслужаваше да бъде нападната, зара…

3.06.26 г., 20:10

- Естествено. Едва ли има някой тук, който да може да ме победи. Освен може би странните чудовища, с които конярят се обгражда.

3.06.26 г., 20:09

- Предимно за корабите на Арус. - отвърна Крисчън. - Поради което сме и тук. Считам, че би могла да се справиш с този Иан, ако реши да се появи?

3.06.26 г., 20:09

- Аз като казвам, че това място не е безопасно. - намуси се отново Нана.

3.06.26 г., 20:08

- Съмнява ме да е казал на Катрин къде точно се предполага, че трябва да го търся, но трябва да се уверя, че е добре. - изрече мъжът и реши да си върви. Непременно трябваше да говори с момичето.

3.06.26 г., 20:04

- Не знам какво се случва в това кралство и как втори човек изчезва безследно тук. - въздъхна Крисчън. След всичките си опити, така и не се бе приближил до това да открие истинския нападател на Силиа.

3.06.26 г., 20:00

Дейвид въздъхна. Нямаше идея как да постъпи. Да изчака да се засече с Катрин ѝ даваше време тя да събере сили и сама да го конфронтира. Да отиде в дома ѝ и да я конфронтира може би щеше да му покаже истината. Мъжът наист…

3.06.26 г., 19:59

- Кой знае? - сви рамене Нана. - Аз не бих се доверила на толкова агресивна жена да стои в дома на горкото момиче. Но ти си знаеш. - въздъхна пораженчески лисицата.

3.06.26 г., 19:50

Дейвид сви устни. Не беше съвсем сигурен, че трябва просто да нахълта в дома на Катрин, от друга страна искаше да знае какво се е случило с нея. - Тя може и да има проблеми с опиума, но не мисля, че би се държала по този…

3.06.26 г., 19:45

- Мен ако питаш, не слушай тази Силиа. - скръсти ръце Нана. - Сам я виждаш каква е и как се държа преди малко. Мислиш ли, че може да ѝ се вярва? Пък и всички знаем, че има проблеми с опиума.

3.06.26 г., 19:41

Дейвид сведе поглед. - Прекалих с измислянето. Аз също бих искал да говоря с нея, но Силиа не ми позволи. По настояване на Катрин, както изглежда.

3.06.26 г., 19:39