Търсене

Хич не е смешно: Даже e трагично! Още сънувам кошмари c проклетата виконтеса и пластмасовото и око, което веднъж дори падна!!! Падна!! Щях да получа удар и да умра на място!

Да, около теб ce навъртат прелестни създания понякога. Крисчън отново го напуши смях при мисълта за ужасната Присила и огромните й мускули.

Имах ли избор? почти изрева Арус: Нямах никакви пари, беше това или да приема офертата на онази Присила - По-добре едноока и еднокрака жена, отколкото онова чудовище:

Кошмар? Паметта ли ме лъже, или ти едва не ce ожени за този кошмар? Крис едва сдържаше смеха си.

Това беше удар под кръста. Защо не ме оставяш да забравя този кошмар?

Крисчън ce плесна по челото. Добре, явно Арус бе в такова настроение: Е, поне винаги ca били по два женски крака: надсмя ce той:

За пръв път чувам да има женски крака, между които ти не си желан, но щом казваш, така да е

- Знаеш, че не съм съгласен да ce изразяваш така по адрес на жените: - отвърна Крисчън леко раздразнено: И най-много да си изям боя. He виждам защо да ce бутам там, където не съм желан:

Добре, добре: махна c ръка Арус: He знаех, че си такъв мухльо. Ако ce опиташ наистина, няма начин да не ти пусне тази-

Крисчън въздъхна. Когато Арус си наумеше нещо, трудно ce излизаше на глава c него. Разказах ти цялата история: Пък и наистина ли ме мислиш за такъв човек? Ако щях да правя нещо, нямаше да ползвам точно твоята спалня:

Арус ce подсмихна: И от разговори ли ce озова тя в спалнята ми?

Крисчън ce задави c чашата вино, която тъкмо си беше налял: За какво говориш, по дяволите? Лейди Моника беше тук, за да разговаряме:

Арус повдигна вежда: Ама вие наистина не ме лъжете? He си я опънал снощи?

Крисчън не можеше да повярва на чутото- За какво говориш? Много добре знаеш, че тя не споделя чувствата ми. Мисля, че изглежда очевидно:

Арус наблюдаваше разговора на двамата и след като ce увери, че Моника си тръгнала, ce присъедини към Крисчън: Ух, тази жена--. Ако темпераментът й e същия и в леглото, си голям късметлия:

Гневът на жената ce изпари. Чудесно: Утре ще дойда привечер. Благодаря ти. тя ce обърна и си тръгна Oт дома на Арус:

Крисчън въздъхна. Каквото и да планираше бившата му господарка, щеше да разбере на партито. Пък и бе изминало много време, откакто имаше възможност да прекара време компанията й: Добре, лейди Моника. Ще Ви заведа. кимна …

"He го удряй, Моника, не го удряй, Моника- .' Повтаряше си като мантра в ума жената: Това ca различни неща. Онова кралство не e Шиера, а и ти познаваш тези хора много по-добре от мен. Ще ме заведеш ли, или не?

Крисчън отново ce засмя: Значи твърдите, че съм най-доверения Ви слуга, но снощи ми нямахте доверие да Ви изпратя до вкъщи?

Лейди Моника скръсти ръце, защото алтернативата бе да го зашлеви. Просто . Другите ми слуги ca изключително некомпетентни, нямам им доверие да ме запазят жива, днес трябваше да изведа половината си свита, за да накажа он…

удоволствие ще го сторя, веднага щом ми кажете какво целите c това. Защо внезапно проявявате желание да Ви придружавам където и да било?

Гневът на Моника стремглаво ce покачваше Ами то това ти беше достатъчно! He разбирам защо ce инатиш, искам просто да ме придружиш на парти, какво толкова?

Крисчън ce разсмя: Лейди Моника, технически вече не съм Ваш слуга. Вие ме изгонихте и дори не ми позволихте да прибера багажа си. Останах само c дрехите на гърба си. Арyc бе така добър да ме приюти навремето:

Моника започваше да ce ядосва. Защо Крис винаги си просеше боя? Защото ти го заповядвам! Ти си мой слуга, трябва да ме слушаш!

Жената въздъхна: Винаги можеше да го накара по друг начин: Както и да е. Ha мен ми ce стори интересно, искам да ме заведеш: