Търсене

Тиана въздъхна. Тази елфка или се преструваше, или беше живяла в някоя пещера досега. - Тъмните елфи. Те са резултат на проклятието, което хвърлих върху расата ви, защото ме ядосаха. Разбира се, вие ни го върнахте със са…

Евдемия дълги години бе живяла в робство, нямаше представа за какво говори тази жена. - Извинете, наистина не ви разбирам. - отвърна елфката. - Какво сме сторили?

- Как защо? - повиши тон феята. - Ти си елф. Вие ме мразите, заради онази простотия с тъмните елфи. И да кажа, че съжалявам за това, което сторих, едва ли ще ми повярвате! Пък и не съжалявам, заслужихте си го!

Евдемия нямаше представа тази жена защо реагира така. - Съвсем не. Аз съм от Еритос и дойдох да посетя Валдора. - отвърна елфката. - Не знам защо си мислите, че бих искала да ви убия.

Тиана се изненада на реакцията на елфката. - То тук, че свободни елфи няма - няма. - намръщи се феята. - По-скоро се питам какво целиш, влизайки в дома ми. Искаш да ме убиеш ли?

Евдемия се обърна изненадана към тази жена. - Извинете. - изрече княгинята. - Не видях никъде знак, че е забранено влизането на елфи. Въобще някога щеше ли да съществува място, на което расата ѝ да е добре дошла?

Тиана тъкмо беше излязла, когато забеляза някаква елфка в жилищната зона. Това беше повече от ужасно. Феята побърза да пресрещне жената. - Елфическа жена, тук? Как посмя да дойдеш?! - разгневи се феята. Със сигурност таз…

Евдемия отново се телепортира във Валдора, този път в жилищната им зона. Елфката въздъхна и започна да обикаля наоколо.

Чин въздъхна. Надяваше се скоро да срещне поне тази секси мацка, за която Господарят му беше казал.

- А тая Валдора пък изобщо не звучи по този начин. - въздъхна Афсол. - Все едно, трябва да вървя. Принцът пожела лек ден на дракончето, след което се телепортира обратно в Еритос.

- Поне не сме луди. Това вашето място Еритос звучи доста тъпо. - възмутено отвърна дракончето.

Афсол въздъхна. - Не ме интересува, честно казано. - изрече принцът. - Нямам и представа защо като цяло постъпвате така с тях, но не е моя работа.

Чин се изсмя. - Повечето лисици са силни само за вас човеците. - отвърна съществото. - Да, уж съществували някъде там някакви силни лисици, но ние не сме ги виждали. Тук са смотани, единственото опасно е да не вземат да …

- Както казах по-рано, няма как да се получи. Дори не знам как вие сте ги принудили да работят в публичния ви дом. Лисицата в Еритос е доста силна, обикновени хора не могат да се мерят с нея.

- Еми затова ти казвам, бе човеко. Пращате ги да работят в публичния дом и си решавате проблема с тях. Те не заслужават да имат права! - отвърна съществото.

- Е, да де, харатерите им и нещата, които вършат. - отвърна Афсол.

- Е, че кво не я кефи сестра ти в лисиците? - изненадано отвърна Чин. - Да, гадни са по характер, ама иначе са доста добре на външен вид.

- Сестра ми не ги харесва. Донякъде я разбирам. - отвърна Афсол. - Красотата е относително понятие.

- Сестра ти няма да ти проговори? Че защо? - изненада се Чин. - Също така лисиците са си доста секси, човешките жени повечето са грозни. При тях този проблем го няма.

- Не, благодаря! Сигурен съм, че сестра ми тогава никога повече няма да ми проговори, ако въобще ме остави жив. - изрече Афсол. - Пък и не виждам кое ги прави по-секси от други същества. Човешките жени също са секси, как…

- Е вярно е, че са гадни, но поне са секси. - отвърна Чин. - Ако си достатъчно луд и имаш ресурси, можеш да вземеш една лисица за жена.

- Това е така, но не познавам много лисици, че да се оплаквам. Не че и искам да познавам.

- Ами защото както каза ти, там не работят лисици. Те са доста гадни и долни. - отвърна Чин.

- После ние сме били луди. - поклати глава Афсол. - Поне в Еритос не се налага да се дрогират куртизанки.

- То ти не разбираш нищо, човеко. - отвърна Чин. - Изобщо не е ужасно, ако слушат, нямат проблеми. А и лисиците са долни, ако не ги бием и дрогираме с феически прашец, ще си позволяват да си правят каквото си искат. Това…