Търсене

Моника извъртя очи, сетне се върна в дома си, заключвайки вратата зад себе си.

Лилавокосата жена въздъхна. Нямаше да изкопчи повече информация от Моника, както изглеждаше. - Благодаря. Ще пробвам там. Лека вечер. Тя се поклони, след което си тръгна.

- Забрави. - отсече Моника. - Нямам намерение да правя това, не съм някаква клюкарка. Ако толкова се интересуваш, Крис живее в имението на Арус, потърси него и нека той ти разясни.

- А някоя от тези жени няма ли си име? Или място, на което живее? - повдигна вежда Алиса.

- По-скоро са няколко други, доколкото ми е известно. - отвърна Моника. - Откакто Крис не живее тук, не ми се налага да знам подробности, за щастие.

Алиса добре знаеше, че причината Крис да прояви изобщо интерес изначало бе визуалната ѝ прилика с жената пред нея - Моника. Не можеше да скрие, че това никак не ѝ се нравеше по времето, когато бяха заедно, но го пренебре…

Моника поклати глава в отрицание. - Нищо подобно. Не изпитвам нищо към слугата си, не съм сигурна защо периодично ме проверявате. Това няма да се промени. - отсече тя. - Казвам го обаче, защото напоследък се гордея с нег…

Отговорът на Моника озадачи Алиса. - Изглежда след като заминах, финансовото положение на Арус не е единственото, което се е променило. - усмихна се тя. - Да не би след като вече не работи за теб, да си решила да му даде…

- Съмнявам се да има интерес. - отвърна Моника.

- И все още имам. - засмя се Алиса. - Дойдох тук да прекарам известно време и реших да потърся Крис, в името на доброто старо време.

- Мен честно казано ме изненадва, че си се върнала изобщо. - отвърна Моника. - Нямаше ли богати роднини на острова?

- Ти да видиш. - плесна с ръце Алиса. - Явно трябваше по-рано да се върна в Кросфайър Муунлайт.

- И Арус отдавна не е това, което помниш. - въздъхна Моника. - Започна търговия с роби и взе, че му потръгна.

Алиса още повече недоумяваше. - Как така работи за Арус? Започнал е да се продава? - напуши я смях, изричайки тези думи.

Моника въздъхна. - Освободих го, защото вече нямам нужда от него тук. Сега работи при Арус, колкото и за странен да намирам този избор, но мен кой ли ме слуша в този живот.

Лилавокосата жена повдигна вежди. - Крис не работи вече за теб? Какво е станало докато ме нямаше?! - изненада се тя.

Моника ядно изцъка с език. - Алис-Алиса, все там е. - оправда се тя. - Не съм сигурна защо си дошла обаче при мен. Този, когото наистина търсиш, отдавна не живее тук.

- Казвам се Алиса. - въздъхна жената. - Не очаквам, разбира се, да помниш името ми. Отдавна не сме се виждали все пак.

Макар и часът да беше нестандартен, Моника все пак реши да провери кой е. Отваряйки вратата, жената мигом се стъписа назад, сетне присви очи. - Алис...? - с подозрение в изражението възкликна жената.

Алиса се беше върнала в Кросфайър Муунлайт от Шиера наскоро и реши да провери нещо. С няколко питанки успя да намери къде живее Моника и отиде до имението ѝ. Жената почука на вратата.

Домът на лейди Моника беше красиво имение, позиционирано точно до плажа на Кросфайър Муунлайт. Тя изключително много се гордееше с имението си и свита от безброй слуги всеки ден поддържаше чистотата и изрядността в него.