Небесният замък на Аджакс

Временният дом на ефоския Бог на войната Аджакс се помещава високо в небето и не може да бъде видян от никого.

Аджакс се прибра в небесния замък, който си "построи" и влезе в една свободна стая. Положи Силиа върху леглото и я зачака да се събуди.

Силиа отвори очи и не можеше да осъзнае все още къде се намира. Последното, което помнеше е, че беше на парти, после някой я доближи и от там ѝ се губеше. Тя докосна главата си и изсъска от болка.
- Какво се случи?

- Отвлякох те. - невъзмутимо отвърна Аджакс.

Силиа се обърна към този човек. Не го беше виждала никога през живота си.
- Кой, по дяволите, си ти? Как така ме отвлече пред цяла група хора?

Аджакс се засмя, сетне се намръщи.
- Не ме предизвиквай, принцесо. - изрече той. - Не беше особено трудно. Взех те и отлетях. Щях да питам как може да не ме познаеш, но не помня някога да съм ти се явявал в човешка форма. Аз съм Аджакс - твоят Бог.

Очите на Силиа се разшириха от ужас.
- Приятелите ми живи ли са? - повиши тон принцесата. - Само да си посмял да ги нараниш.

Аджакс се засмя и скръсти ръце.
- И как щеше да ме спреш? Нищо нямаше да можеш да направиш. Не се тревожи, приятелите ти са добре. Не опитаха да се намесят, което ги спаси, ако трябва да бъда честен. - отвърна богът на войната. - Може и да съм изгубил част от силите си, но все още мога да ги натръшкам всичките.

- Изгубил си част от силите си? Какво се случва при вас, за бога?

Аджакс се намръщи още повече, ако това въобще беше възможно.
- От години се опитвам да унищожа злото сред нас, но уви, Хенар не позволява. Бях на път да започна война с онези проклети богове на злото, но Хенар ги защити и ме изгони. - изсумтя богът. - Не мога да се върна в оригиналната си форма, изгубих голяма част от силите си и сега съм мизерник.

Силиа знаеше, че това ще ядоса Аджакс, но тя не успя да сдържи смеха си, слушайки тази история.
- Какво да ти кажа... добре дошъл в клуба, предполагам. - изрече тя. - Какво по-точно искаш от мен? Аз не мога да ти върна силите.

Аджакс скръсти ръце и се намръщи още повече.
- Продължавай да се смееш, продължавай. Да видим няма ли да те хвърля през някой прозорец. - изсумтя богът. - Пределно наясно съм, че няма как да ми върнеш силите, не съм тук заради това. Ще говориш с Хенар да го направи. Съветът те уважава, а и не биха си позволили да ти откажат. Все пак, ти възроди Драконът на Дъгата, имаш уважението на всички.

Силиа въздъхна.
- Може би, но ако се върна в Ефос ще бъда убита от баща ми, така че не мога да рискувам. - изрече принцесата. - Не съм безсмъртна, за разлика от теб. Ако поговориш с Хенар Всевишния и се извиниш, може и да ти прости.

От ръцете на Аджакс започнаха да прехвърчат малки светкавици.
- Да се извиня?! АЗ да се извиня?! - повиши тон богът на войната. - Ти чуваш ли се? Това никога няма да се случи!

Силиа не помръдна.
- Тогава добре дошъл в Еритос. Дано тукашните богове ти допаднат.

Аджакс се намуси.
- Продължавай да се подиграваш. - изсъска богът. - Добре, ще ти дам няколко дни да си помислиш. Ако не говориш с Хенар обаче, ще останеш без приятели.

Силиа отвори уста, за да каже нещо, но от устните ѝ не се изтръгна дори стон. Принцесата знаеше, че ако продължава да лази по нервите на Аджакс той като нищо можеше да нападне приятелите ѝ, а тя не желаеше това.
- Виж, разбирам, но не мога да поема риска да се върна в Ефос. Има активна заповед за екзекуцията ми.

Аджакс махна с ръка.
- Това не е мой проблем. Проблемът ми е, че не може да няма Бог на войната в Ефос. - изсумтя мъжът. - Помисли си хубаво.

- Ще си помисля, но наистина не мога да ти гарантирам, че ще ти помогна. Не знам дали бих повлияла на решението на Хенар Всевишния.

- За твое добро и това на приятелите ти ще е добре да говориш с него. Даже ще е добре той да ми върне нещата обратно. - изрече Аджакс. - Ще ми гостуваш три дни и тогава ще видим какво ще се случи.
Аджакс излезе от стаята, в която остави Силиа без да заключи. Нямаше смисъл от това, принцесата нямаше къде да избяга.

Силиа тежко въздъхна. Само това ѝ липсваше - боговете да се преселят и тук. Тя се отпусна в леглото и се замисли за опциите си. Колкото и да не желаеше да се връща в Ефос, щеше да бъде принудена да го направи, тъй като Аджакс наистина можеше да нарани приятелите ѝ и никой нямаше да бъде в състояние да го спре.

На Арзай никак не му беше трудно да намери къде живееше Аджакс сега. Само той би си построил небесен замък. Богът на водата се телепортира пред портата и най-необезпокоявано влезе вътре.

На Аджакс вече му беше скучно. Искаше да води битки с проклетите богове на злото, но уви, трябваше да живее като мизерник. Богът се разхождаше чисто гол из замъка си, нямаше от какво да се притеснява, никой не можеше да дойде тук.

Арзай обикаляше из белите коридори на този замък, когато зърна нещо с периферното си зрение. Богът се обърна натам и очите му се разшириха.
- Какво, по дяволите?

Аджакс за момент се стресна. Не очакваше натрапници в дома си. Богът бе готов да убие този, който влезе, но се обърна и видя човешката форма на Арзай.
- Ти пък как ме намери? - учудено попита богът на войната.