Небесният замък на Аджакс

- Преврат? Съвсем не. - изсмя се Аджакс. - Превратите са за идиоти. Не ме интересува кой ще управлява Небесният Съвет на дъртия идиот. В лицето ще му навра спомен от преди седем века, за да си знае! 

- Преди седем века? - Арзай опита да си припомни какво се бе случило преди толкова много време. Очите му се разшириха, когато го осени идеята. - Не... Не ми казвай. Против всички правила е да възрождаваш богове! 

Аджакс се засмя.
- Кой е казал, че ще я възрождавам? Имам съвсем друга идея. Такава, срещу която Хенар никога няма да посмее да се възпротиви! - отвърна богът на войната и със зоркия си поглед засече разхождащата се Силиа из кралството. 

Арзай погледна в посоката, в която гледаше Аджакс.
- Не можеш да използваш момичето за целите си! 

Аджакс сви рамене.
- И кой ще ме спре? Ти просто се прибери и си мълчи, от тук нататък и сам мога да се оправя. Ще те повикам след време и тогава ще доведеш и тоя мой заместник.

- Ще убиеш Силиа, за да върнеш към живот Венара? Стига, това са пълни глупости!

- Няма да я връщам. Не мога да върна Венара, ядрото ѝ е унищожено. Тя е само болезнен спомен. Богиня, която проклетите човеци забравиха. - изсумтя Аджакс. 

- Силиа е човек! Ще изгуби живота си в жалкия ти експеримент.

- Човек е, да, но е Фингел. Не бързай да я подценяваш. - изрече Аджакс.

- Може да е Фингел, може в нея да има буквално капка божествена кръв, но не би оцеляла нещо подобно. По-добре наистина се предай и се върни обратно. Това, което планираш е лудост!

Аджакс се обърна към Арзай.
- Ти наистина няма за какво да се тревожиш. Просто се прибери и се върни, когато те повикам с онзи дето ми е заместник. Толкова искам.

- Ти си се побъркал тотално! Хенар никога няма да хареса това. - изсъска Арзай и напусна замъка. 

- Някой пък защото ще го пита. - изсмя се Аджакс.

Аджакс много добре знаеше, че Арзай нямаше да си държи езика зад зъбите, затова бе принуден да действа. Беше се явил пред Силиа, след което я грабна и просто я отвлече. Пусна я, когато влязоха в небесния замък.
- Трябва ми помощта ти. 

Силиа беше раздразнена.
- Какво искаш? Защо изобщо си тук? Не се ли върна в Ефос?

- Много въпроси и все неправилни. - въздъхна Аджакс. - Не, не съм се върнал в Ефос, но получих лоши новини. Ще ме убият скоро, но няма да си отида просто така.
Казваше ѝ част от истината, не бе сигурен само за времето.
- Затова реших да ти подаря нещо.

Силиа въздъхна.
- Няма нужда да правиш това. Виж, просто се предай. Нищо лошо няма да ти сторят, ако се извиниш. 

- Не разбирам как така не виждате нищо лошо в това аз, богът на войната, да се извинявам! Това е унижение! - кресна Аджакс. - Все едно. Не питам за мнението ти. Без пълен набор от сили, онзи мой заместник няма да става за нищо.

- Смяташ да ми дадеш част от силите си? - изненада се Силиа. - Защо? За да преследват и мен? 

Аджакс се изсмя.
- Май забравяш коя си. Хенар никога не би ти посегнал с пръст, нито би позволил на друго божество да го стори. - отвърна богът на войната. - Той никога няма да пожелае да му върнеш тази част от силите ми. Не се тревожи, нищо лошо не те грози. 

Принцесата поклати глава.
- Съжалявам, Аджакс, но ще се наложи да си намериш друг. Не искам да участвам в това. 

- Не те питам. - твърдо изрече Аджакс.
Богът на войната призова окови, светещи в жълто. Те се омотаха около крайниците на Силиа и я приковаха към леглото.
- Може да се противиш, оковите няма да те наранят, обаче няма да можеш и да се освободиш от тях.

- Не можеш да правиш това! - извика принцесата. 

- Вече го правя. - изсмя се Аджакс и призова кутията, в която беше разрушеното ядро на Венара. - Признавам, че проучването, което направих не ми харесва, но ще оцелееш. Ще е просто лош спомен. 

- Какви глупости говориш? - изплашено изрече Силиа. Никой нямаше да я намери на това място. - Какво е това?