Небесният замък на Аджакс

- Не, но ще умра така или иначе. Аз ще реша кога ще стане това. - изрече Аджакс. - Сега се махай от дома ми, защото може и да са ми заключени силите, но все още знам как да убивам богове.

Арзай въздъхна.
- Моля те, помисли добре. Ще остана още няколко дни и след това няма да има връщане назад. - изрече богът на водата и напусна замъка на Аджакс.
Трябваше да открие къде живее Силиа Фингел и да я помоли да разговаря с Аджакс. Богът на войната бе пълен инат, не можеше просто така да изгуби живота си.

- Шибаняци! - извика Аджакс.
Трябваше да помисли какво да стори. Хенар нямаше да го смени просто така. Никой нямаше да му вземе силите, те си бяха негови.
- Аз ако не ви прецакам всичките, Аджакс да не се казвам. - закани се богът на войната и продължи да се разхожда гол из замъка си.

Арзай се върна в небесния замък на Аджакс с въпросната кутия, за която богът на войната го бе помолил. Водният бог тежко въздъхна, когато видя мъжа за пореден път да се разхожда чисто гол.
- Ти наистина не си наред. Защо не обличаш нищо? 

Аджакс сви рамене.
- Защото, тъпако, това е моят дом и няма кой да ме види. Ще ходя, както искам. - отвърна Аджакс. - Донесе ли кутията?

- Да, но не разбирам защо ме помоли точно за това. - отвърна богът на водата и извади кутията от дрехите си. - Какво има вътре? 

Аджакс я грабна от ръцете му, преди Арзай да опита да я скрие.
- Не е твоя работа. - изсъска другият бог и побърза да я скрие с магията си. - Е, скъпи братко, как върви с новия ви бог на войната? 

- Никак. Хенар продължава да настоява да предадеш силите си или да се извиниш. Нямаш много време, търпението му спрямо ината ти съвсем се изпарява. 

Аджакс се засмя.
- Знам. Макар и голяма част от силите ми да са заключени, не съм съвсем непобедим. - изрече той. - Така ще му го набутам на тоя дъртак, че никога няма да успее да се оправи. 

Арзай се притесни.
- Ти полудя ли? Преврат ли ще организираш? Кой ще ти помогне? 

- Преврат? Съвсем не. - изсмя се Аджакс. - Превратите са за идиоти. Не ме интересува кой ще управлява Небесният Съвет на дъртия идиот. В лицето ще му навра спомен от преди седем века, за да си знае! 

- Преди седем века? - Арзай опита да си припомни какво се бе случило преди толкова много време. Очите му се разшириха, когато го осени идеята. - Не... Не ми казвай. Против всички правила е да възрождаваш богове! 

Аджакс се засмя.
- Кой е казал, че ще я възрождавам? Имам съвсем друга идея. Такава, срещу която Хенар никога няма да посмее да се възпротиви! - отвърна богът на войната и със зоркия си поглед засече разхождащата се Силиа из кралството. 

Арзай погледна в посоката, в която гледаше Аджакс.
- Не можеш да използваш момичето за целите си! 

Аджакс сви рамене.
- И кой ще ме спре? Ти просто се прибери и си мълчи, от тук нататък и сам мога да се оправя. Ще те повикам след време и тогава ще доведеш и тоя мой заместник.

- Ще убиеш Силиа, за да върнеш към живот Венара? Стига, това са пълни глупости!

- Няма да я връщам. Не мога да върна Венара, ядрото ѝ е унищожено. Тя е само болезнен спомен. Богиня, която проклетите човеци забравиха. - изсумтя Аджакс. 

- Силиа е човек! Ще изгуби живота си в жалкия ти експеримент.

- Човек е, да, но е Фингел. Не бързай да я подценяваш. - изрече Аджакс.

- Може да е Фингел, може в нея да има буквално капка божествена кръв, но не би оцеляла нещо подобно. По-добре наистина се предай и се върни обратно. Това, което планираш е лудост!