Небесният замък на Аджакс

Силиа тежко въздъхна. Само това ѝ липсваше - боговете да се преселят и тук. Тя се отпусна в леглото и се замисли за опциите си. Колкото и да не желаеше да се връща в Ефос, щеше да бъде принудена да го направи, тъй като Аджакс наистина можеше да нарани приятелите ѝ и никой нямаше да бъде в състояние да го спре.

На Арзай никак не му беше трудно да намери къде живееше Аджакс сега. Само той би си построил небесен замък. Богът на водата се телепортира пред портата и най-необезпокоявано влезе вътре.

На Аджакс вече му беше скучно. Искаше да води битки с проклетите богове на злото, но уви, трябваше да живее като мизерник. Богът се разхождаше чисто гол из замъка си, нямаше от какво да се притеснява, никой не можеше да дойде тук.

Арзай обикаляше из белите коридори на този замък, когато зърна нещо с периферното си зрение. Богът се обърна натам и очите му се разшириха.
- Какво, по дяволите?

Аджакс за момент се стресна. Не очакваше натрапници в дома си. Богът бе готов да убие този, който влезе, но се обърна и видя човешката форма на Арзай.
- Ти пък как ме намери? - учудено попита богът на войната.

- Не е особено трудно. Кой друг ще реши да живее в небесата? - изрече Арзай и извърна поглед. - Облечи нещо.

- Всички живеем в небесата. Трябва да прекарваш повече време там, отколкото във водата. - отвърна Аджакс, сетне сви рамене. - Аз съм сам в дома си, ще ходя както пожелая. Казвай за какво си дошъл.

- Изпраща ме Хенар. Ще се избира нов бог на войната и трябва да се явиш в Ефос.

Аджакс скръсти ръце.
- И защо да се явявам там? Какво повече иска Хенар от мен? Аз ли трябва да избера глупакът, който да заеме мястото ми? Няма да стане!

Арзай поклати глава.
- Не. Хенар иска да върнеш силите си.

Аджакс сбръчка вежди.
- Вместо да сменяте мен, трябва да смените този луд! - кресна Аджакс. - Нали ми ги взе, какво повече иска?

- Не ти ги е взел, както те е накарал да си мислиш. - въздъхна Арзай. - Заключил ги е. Силите ти са все още в теб, просто не можеш да ги използваш.

Аджакс побесня. Как смееше онзи проклетник да стори подобно нещо?
- Значи нищо ми няма. Силите ми са в мен и мога да ги използвам, както си искам. - изсмя се богът на войната.

- Заключени са. Не можеш да ги използваш, както си искаш. - изрече Арзай. - Все още не е късно да се върнеш в Ефос и да се извиниш. Ще спасиш живота си и ще запазиш мястото си.

- Да се извиня? Искате твърде много от мен! - извика Аджакс. - Онзи дъртак трябва да се извинява, не аз. Не знам как му харесва да живее заедно с онези зли божества. Аз бях в правото си.

- Виж, става въпрос за живота ти, това е много по-сериозно. - изрече Арзай. - Не е кой знае какво.

- Как да не е?! - кресна Аджакс и треперещото му от гняв тяло накара пениса му да "подскочи". - Ако го направя, означава да се съглася с глупостите на Хенар, а това никога няма да се случи! Щом силите ми са си в мен, но са заключени, мога само да му пожелая късмет с избирането на нов, напълно безполезен бог на войната.

Арзай се опитваше, но накрая се предаде. Богът на водата избухна в смях.
- Моля ти се, облечи нещо. Така няма да стане. - продължи да се смее Арзай, сетне си пое дъх и опита да се успокои. - Ако не се върнеш в Ефос, някой ще дойде да те върне насила. Пак ще умреш.

- Казах ти да се махаш от дома ми. Ще си ходя както си искам. - изсумтя Аджакс и скръсти ръце. - Върви се прибери в Ефос и кажи на Хенар да си навре пенис в задника. Няма да му се получи номера!

Арзай тежко въздъхна.
- Помисли си добре. Заслужава ли си наистина да умреш за нещо толкова незначително?