Замъкът на Афсол Фингел

Силиа рязко обърна глава към брат си. Той чуваше ли се какви ги говореше? 
- Ти сериозно ли? Не взимам опиум, стига сте го обръщали винаги натам. - изсумтя принцесата.
Нямаше да споделя мрачните си мисли със Сандреа, че сигурно веднага щяха да я изпратят в лудницата. От известно време наистина ѝ се въртеше в главата да вземе опиум, но бързо разсейваше тези мисли с други неща. Нямаше да посегне към това отново. 

Силас лукаво се усмихна. "Взимаш, взимаш, просто не знаеш.", помисли си той. "Няма да разбереш за това, нито за онова, което се случва, когато си под влияние на тези неща." 

- Тогава говори с Матилда за това. Изглежда нещо много притеснява ума ти, за да не помниш кога си лягаш. 

Силиа отново въздъхна и отпи от чая си.
- Затова си тръгнах от тук. Нямах проблеми, докато бях на острова. Върнах се и започнах да забравям. 

- Сега ще кажеш, че съм се наговорил с Афсол, но постъпката ти е наистина глупава. - изрече принцът. - Хората имат нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Самотата боли почти като физическа болка. Не си го причинявай. 

- Хората имали нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Глупости. - изсмя се Силиа. - При мен явно не работи, защото изобщо не се чувствам пълноценна сред тези, с които съм се обградила. 

- Това не е така, Силиа. Тук има хора, които те обичат. 

Силиа отново въздъхна и стана от мястото си. Нямаше намерение да продължава този нелеп разговор.
- Вече силно се съмнявам това да е така. - изрече тя и излезе от всекидневната, без да забележи Силас. 

Сандреа въздъхна. Не знаеше на какво да се надява. 

Силас беше се беше прибрал с всичките жени. Наредиха на Силиа да спи и вече знаеше как ще я закачи отново към опиума. Джой без да иска се изпусна, че принцесата пие чай преди да заспи. Можеше да изсипва по глътка-две в чашата и след време, Силиа сама щеше да иска още и още. Нямаше представа какви последствия можеше да има за принцесата, ако я хванат, но сега не го интересуваше особено. Това, което вършеше срещу нея беше хем за негово забавление, хем за отмъщение. Той бе свършил и с илюстрациите. Аша бе заснела всичко - от самото начало, до самия край. Ако се фиксираш върху илюстрациите, като ги разгръщаш изглеждаше така, сякаш държиш нещо, което се движи. Нямаше такава дума, но сигурно щяха да измислят в бъдещето. Можеше да ги разглежда и като отделни илюстрации, но отстрани изглеждаше така, сякаш бяха заснели една и съща десетки пъти. Наистина трябваше да ги прегънеш леко и да започнеш бързо да ги разлистваш, за да видиш магията, която образуваха.
- Това ще е наистина чудесен подарък от престоят ми тук. - изсмя се Силас и скри илюстрациите в една кутия, която скри сред купчина дрехи в гардероба си. 

Силиа се чувстваше все по-странно. Забравяше кога си ляга, но вече и през деня ли? Бе изгубила няколко часа... в нищо. Тя отпи от чая си и продължи да размишлява над нещо, което се въртеше в главата ѝ от известно време.

Сандреа влезе във всекидневната и забеляза, че Силиа отново е потънала в мисли. Вече наистина започваше да се съмнява дали сестра му не злоупотребява отново.
- Какво става, Силиа? Изглежда пак си потънала в мислите си. 

Силас отново подслушваше. Трябваше да знае какво става. 

- Вчера отново ми се случи да не помня какво съм вършила няколко часа. Последно помня, че беше около 10ч и се събудих в 15ч, но не помня да съм си лягала изобщо. Защо да се събуждам сутринта и отново да си лягам? - въздъхна принцесата. - След като се събудих обаче... започнах да мисля за нещо, което ни се случи като деца. 

Сандреа се замисли. Това звучеше доста странно, определено и вече не бе сигурен дали тя наистина не взима опиум отново.
- Не мога да гадая, Силиа. Много неща са ни се случвали като деца. 

- Помниш ли веднъж, когато се замеряхме с храна по време на обяд? Тогава татко ни наказа да стоим с лице към ъгъла с вдигнати високо ръце. - отвърна принцесата. - Мислих известно време за това и вечерта го сънувах. Бях във вилата на Афсол, една жена ме бе наказала по този начин, но чувах само гласа ѝ. Не знам защо изведнъж се сетих за това. 

Очите на Силас се разшириха от ужас. Възможно ли бе тя да помни някакви неща? Нямаше логика, отварите бяха силни, тя никога не повдигаше въпроси, иначе отдавна щеше да ги е издала на братята си. 

- Просто спомени. - сви рамене Сандреа. - Сънувала ли си други подобни неща? 

- Не точно. Сънувам някакви несвързани неща. Откъслечни спомени, гласове, но не са нищо особено, защото не помня да са се случвали. - отвърна принцесата. - Днес преди да се събудя чувах постоянно щракане, даже мислех, че не е от съня. След като се събудих обаче, щракането спря. 

Сандреа скръсти ръце.
- А гласовете да са казвали нещо смислено? Да си виждала познати лица?