Замъкът на Афсол Фингел

- Прекрасно. - извъртя очи Елвира и се усмихна. Клара заслужаваше да я запалят на клада, а тази още повече. 

- Прекрасно. - отвърна Аша и също се усмихна. 

Афсол леко се изплаши. Тези двете изглеждаха твърде сдържани. Принцът си пое дълбоко дъх и издиша бавно.
- Елвира, искаш ли да поговорим? 

- Не виждам за какво бихме могли да си говорим. - със сдържан тон изрече Елвира. - Пази си силите за милата ти съпруга.
Маркизата реши да си върви, че иначе щеше да избухне. Мразеше тази ситуация, мразеше Клара, мразеше целия свят! Тя напусна замъка на Афсол и тръгна към своя. Трябваше по-късно да излезе да изпие нещо в таверната. 

Афсол сви устни и се обърна към Аша.
- Какво беше това? 

Аша поклати глава.
- Не знам. Знаеш, че тя винаги казва по нещо за нас. - престори се на разстроена Аша. 

Афсол отново въздъхна. Изобщо не му харесваше да е в този брак. Трябваше нещата да приключат час по-скоро, но изглежда не се получаваше.
- Ще те питам само веднъж - как върви със Сандреа? 

Аша се намуси.
- Няма резултат все още. 

- Ще опитам да проуча дали няма отвара, която да може да помогне.
Той излезе от всекидневната. Трябваше да се получи, иначе скоро нямаше да се отърве от тази жена, а така със сигурност щеше да изгуби Елвира. 

Силиа беше изнервена. Ръцете ѝ трепереха. Нямаше представа какво ѝ става, но не ѝ харесваше. Изпитваше нужда да вземе опиум, знаеше и от къде може да си вземе дори и с лошо качество, но не биваше да го прави. Не се беше чувствала по този начин до сега, не знаеше и как щяха да възприемат случващото се, ако решеше да сподели. Сандреа и без това почти вярваше, че тя отново взима, не искаше и Афсол да си го мисли. Тя се опитваше да разсейва мислите си с работа около парфюмерията, но нуждата да вземе само дори глътка я дебнеше навсякъде. Това я ужасяваше и изнервяше още повече. 

Аша си бе направила чай и реши да го пие във всекидневната. За нейно съжаление, Силиа също бе там.
- Добре ли сте, госпожице Силиа? Изглеждате напрегната.

- Добре съм. - измърмори Силиа. - Още по-добре ще бъда, когато се разкарате от тук. Всички ще бъдем. 

Аша въздъхна.
- Дори не разбирам омразата ви към нас. - изрече жената и отпи от чая си. - Ръцете ни са вързани, моите най-много. Нямаше какво друго да направя. От баща ви знам, че Ефос някога също е бил под управлението на друг крал. Не ви ли е хрумвало да се омъжите за армия? 

Силиа се засмя.
- Не ви мразя, никак не ви харесвам, това е. - отвърна Силиа. - Да се омъжа за армия? Бях сгодена като дете, знаех къде мога да намеря бъдещия си съпруг. Разликата между нас с теб е, че не съм готова да падна толкова ниско, че да се продавам за армия и злато. Да, идваш от място, където жените уж нямат думата, но чак толкова? 

Аша започна да се ядосва.
- Разбирам защо ви е трудно да приемете това, което се случва. Да, изглежда, че се продавам за армия, но друг вариант няма. Ако бях отказала, баща ми щеше да ме убие, а не това искам. И тъй като Силас е мой братовчед и споделя кралската кръв, бащите ни щяха да ви накарат да се ожените. - изрече жената. - Не че не вярвам в силата ви, минала сте през какво ли не, но как щяхте да се справите с това? 

Силиа отново се засмя.
- Както и Афсол трябваше да се разправи с вас. - изрече тя. - Ако баща ми беше дошъл и бе казал, че трябва да се омъжа за Силас, просто щях да убия единия от двамата. Чисто и просто. Както казах - не се продавам за армия и злато. 

- В тежки времена правим каквото трябва, за да оцелеем. - въздъхна Аша. Тази се мислеше за много специална. - Трябва да се върна с бебе в Милбърн, ако искам да оцелея. 

- Ако беше приела щедрото предложение на Крис и Афсол, сега щеше да си някъде много далеч и да си живееш добре. Ти обаче предпочете да съсипваш живота на брат ми. - изсъска Силиа, сетне погледна Аша студено. - Няма да си тръгнеш с бебе от тук. 
Принцесата излезе от стаята и отиде в нейната. Чудеше се дали да не отиде на самотния остров за няколко дни. Там нямаше да има от къде да вземе опиум и да искаше.

Аша се изсмя. Тази щеше да види. 

Силас завари Аша във всекидневната.
- Защо стоиш тук?