Калабрийската гора

Луо Мейзъ очакваше убиецът, който нае, съвсем скоро да се появи с главата на проклетницата, която смееше да оплита императора в мрежите си. Жената ставаше нетърпелива.

Юки беше бясна, наемният убиец ѝ беше показал къде ще бъде мястото за среща с въпросната му "клиентка", затова лисицата реши да отиде лично там. Как смееха тези противни твари да ѝ се противопоставят?!

Луо Мейзъ забеляза приближаваща се към нея фигура и за миг се зарадва, но изражението ѝ бързо посърна, когато видя, че идва някаква жена.
- Коя сте Вие? - изненадано попита тя.

Лисицата излезе из-зад шубраците и се приближи към идиотката.
- Предполагам ти си глупачката, която се опитва да ми осуети плановете. - злокобно се усмихна жената.

- Ти си мръсната курва, която се опитва да ми отмъкне съпруга?! Но... Какво правиш тук? Къде е онзи убиец?

- Няма да дойде. Никога. - със студен тон отвърна Юки. - Преди да те сполети съдбата му, се надявам да имаш добро обяснение за действията си, може и да склоня да пощадя жалкия ти живот, ако преценя, че би могла да ми бъдеш полезна.

Луо Мейзъ отстъпи няколко крачки назад. Не можеше да разбере как така някаква жена беше успяла да надвие убиеца, който нае. По нейни думи изглеждаше сякаш го е убила?! Това не беше възможно. Тя изпищя от страх, сетне се обърна и си плю на петите. Нямаше да се остави да бъде убита в тази проклета гора.

Юки наклони въпросително глава, сетне се изсмя с глас. Ако желаеше да убие това глупаво момиче, бягството нямаше ни най-малко да я спре. Трябваше все пак да разбере дали императорът е успял да се освободи от влиянието на хипнозата ѝ, но за съжаление не знаеше как да стигне двореца от тази гора. Лисицата въздъхна и се запъти обратно към Еритос, трябваше да се срещне с глупавия наемен убиец и да разбере повече за тази ситуация.