Малка къща

Марибел не разбра как, но изведнъж цялата къща лумна в пламъци. Зениците на възрастната жена се разшириха от ужас.
- Момиче, какво си направила ти бе? Да не си забравила яденето на печката? Оле, оле, оле, давай да бягаме бързо, каква стана тя сега... - продължи да се вайка старицата.

Нана не отговори. Вместо това се приближи до възрастната жена и я избута в посока на разрастващите се пламъци. Не посмя да се подиграе, в малкия шанс, в който дъртофелницата можеше да оцелее, трябваше да ѝ бъде невъзможно да я обвини. Тя се престори на уплашена и побърза да изтича извън оградата си. Надяваше се, че напредналата възраст на другата жена и обземащата я паника ще ѝ попречат да се измъкне бързо.

Крисчън тъкмо беше решил да се прибере, когато усети миризма на дим, идваща от посока къщата на Нана. Побърза да отиде там, мислейки си че е изгорила до неузнаваемост поредното ястие, но се изненада, когато откри лисицата, стояща все още чисто гола пред оградата на дома си, докато онази старица вътре се бори с пламъците.
- Какво си сторила? - невярващо попита мъжът, крачейки бързо към нея.

Нана прокле ужасния си късмет, но бързо успя да запази самообладание. Лисицата си придаде изплашен вид, даже се постара да заплаче.
- Не знам, кълна се че не знам. - хлипайки отвърна тя. - Бях сложила да готвя, тя дойде да ми се прави на интересна отново, дори нямах време да се облека! В следващият момент се случи това. - с трепереща ръка жената посочи горящата къща.

Крисчън изцъка с език, но предвид вида, в който се намираше Нана, не беше логично да е планирала това. Той побърза да влезе вътре и да изведе паникьосаната старица.
- Успокойте се, милейди Марибел, вече сте в безопасност.

Старицата беше прекалено шокирана от случилото се и не посмя да се противи, нито да обвини Нана за случилото се. Тя последва Крисчън навън, сетне му позволи да я заведе до дома ѝ. Надяваше се момчето да измисли нещо и пламъците да не погълнат и нейната къща.

Нана се обърна с гръб към наемния убиец, за да не е възможно за него да види истинското ѝ изражение. Лисицата беше бясна, не само беше жертвала къщата, ами и дори не успя да постигне това, в което се целеше. Тя тайно изрисува друг символ, командвайки огънят да спре.

Крисчън си отдъхна, когато забеляза, че пламъците се потушават. Вероятно дървесината от къщата не беше качествена и не успяваше да разпали добре огъня, което в тази ситуация всъщност излезе доста ползотворно. От друга страна обаче, сега Нана отново нямаше къде да живее. Наемният убиец не можеше да повярва на безотговорността ѝ.
- Надявам се това да ти беше за урок. - отвърна той, когато се върна при нея. Забеляза и разкъсаното си и измачкано наметало на земята. Определено не можеше да го ползва повече.

Нана скръсти ръце.
- Да, да, съжалявам, че се опитвах да се нахраня, наистина безумно от моя страна. - саркастично отвърна тя. - Мисля, че в момента имам доста по-големи проблеми и по никакъв начин не ми помагаш като продължаваш да ме укоряваш.

- Не съм особено сигурен как бих могъл да ти помогна повече от това. - отвърна Крисчън. - За изненада или не, не се разхождам с резервни дамски одежди навън.

- Дрехите са друг проблем. - ядно отвърна Нана, спомняйки си, че действително е все още гола. - Аз дори нямам покрив над главата!

- Не се тревожи за това. Ще те свържа с хора, които ще поправят тази. Изчакай тук, ще ти донеса дрехи. - Крисчън се обърна и се запъти към Еритос, все някъде щяха да продават дамски дрехи.

Лисицата изруга, след като се увери, че наемният убиец се е отдалечил. Не успя да убие проклетата дъртофелница за пореден път и загуби всичките си дрехи, които беше трупала с години от различни дестинации. Поне щеше да извлече малко позитиви от ситуацията, щеше да принуди наемния убиец да ѝ възстанови щетите, както и да ѝ купи нови, плюс това щеше да си живее охолно в южното кралство, докато поправят проклетата къща. Молеше се дъртофелницата да вземе да умре до тогава.

След известно време, Крисчън се върна с рокля в ръцете си. Не беше нищо особено, но в Еритос нямаше и откъде да купи наистина красива дреха. Той я подаде на лисицата и зачака.

Нана се изсмя, когато видя роклята. Още преди да я облече, знаеше че е доста разголена. После дъртофелницата смееше да ѝ се прави на интересна, очевидно в Еритос точно това се предпочиташе, освен ако наемният убиец не бе пазарувал в бардака.
- Готова съм.

- Прекрасно. Сега вече можем да отидем в дома на Арус. Не се тревожи за това място, а и предполагам ще бъде добре за теб и милейди Марибел да бъдете далеч една от друга за известно време. - въздъхна мъжът.

"Бих предпочела когато се върна тя да не съществува, но уви." Мислеше си лисицата, докато вървяха към пристанището.