Малка къща

Малка къща в полрайнините на Еритос. Покрай професията си, Крисчън обикновено спазаряваше евтини имоти на различни локации из света, никога не знаеше кога ще му потрябват.

Боркот беше бесен. Ако онъз русата и приятелката ѝ се бяха съгласили да му помогнат, нямаше сега да му се налага да чака толкова, за да си изпълни плана. Той се приближи до къщата, като издебна момент в който лисицата и мъжа са вътре и набързо зарови едно устройство в земята. Не беше излъгал русата тъпачка, наистина беше проучил долните лисици и с помощта на някакъв демон дето срещна случайно, се бе сдобил с устройство, което отнема силите им. Тъпата лисица нямаше да знае за съществуването му, така че нямаше изобщо да ѝ хрумне да рови под земята. Сега само трябваше да изчака да подейства и да издебне нов момент, когато мъжа е вътре, или го няма, за да я набара. Също така беше ходил в Шиера и беше откраднал някакво странно устройство за прихващане на картини от някаква богаташка фуста, което също щеше да му влезе в употреба скоро. Гномът потри доволно ръце и се отдалечи на безопасно разстояние.

След обяда си, Нана реши да излезе на двора на припек. Лисиците обичаха слънцето, а в това смотано кралство бе рядко явление.

Боркот се изсмя тихо, като видя тъпата лисица. Тъкмо, като седеше близо до устройството, толкоз по-бързо щеше да остане без гадните си умения. После само трябваше да измисли как да разкара мъжа и щеше да я изнасили и заколи, както си беше намислил. Гномът реши да пробва и другата джунджурия от Шиера, насочи я към лисицата и натисна някакъв бутон. С учудване видя, че действително, джаджата е нарисувала картина на припичащата се лисица.

- Таман, ще има на кво да лъскам, докато я набарам. - засмя се ехидно Боркот и прибра илюстрацията в джоба си. Трябваше да направи още такива, за да си има колекция от полу-голи курвенски лисици. - Трябва да напрая една и на разцепените ѝ дупки, като приключа с нея. - подсмихна се на себе си противният мъж.

Крисчън внезапно се почувства доста по-добре от това, което изпитваше през изминалите няколко седмици. Той излезе навън и забеляза все още стоящата на двора на къщата Нана, но не каза нищо.

Лисицата се обърна и видя наемния убиец. Какво искаше пък сега?
- Какво има? - наклони глава встрани тя.

- Имам едно съмнение. Силно се надявам да ми помогнеш да го разсея.

Лисицата скръсти ръце. За какъв се мислеше този? Получи малко енергия обратно и вече реши, че може да си позволява да се прави на интересен. Нана извъртя очи.
- Зависи за какво става въпрос. - не се притесняваше, каквото и да решеше да каже, веднага щеше да му вземе енергията обратно.

- Познавайки достатъчно добре Юки, искам единствено да знам дали случайно те е принуждавала да правиш нещо. - скръсти ръце Крисчън.

- Да ме е принуждавала да правя нещо? - повтори изненадано Нана. - Не съм сигурна какво имате в предвид. Юки ми спаси живота, благодарна съм и на двама Ви. - реши да се прави на ударена, тъй като и без това не разбираше на къде бие този.

- Жалко, това щеше да бъде по-добрата опция за теб. Остава доброволно да си ѝ помагала. - студено отвърна Крисчън.

Лисицата се стъписа. Наемният убиец разума ли си загуби? Тя бавно си пое въздух и издиша, за да успокои гнева си.
- Да съм ѝ помагала с какво? Господине, сигурен ли сте, че сте добре? Не разбирам в какво ме обвинявате.

- Добре съм, вече със сигурност. Точно това ме накара да се съмнявам в искренноста ти. Фий също не успяваше да ти помогне, а изглежда че страшната и опасна болест за която Юки говореше мигом се изпари.

"Определено ти върнах прекалено много спиритуална енергия. Нищо, лесно поправима грешка." Помисли си лисицата, рисувайки малък символ зад гърба си. Сега щеше да оправи нещата.
- Не ми говори така! - заповяда тя.

- А как се предполага, че трябва да ти говоря? - подигравателно отвърна чернокосият мъж. - Какво ти обеща Юки в замяна, кажи ми, интересно ми е.

Боркот се беше скрил наблизо и наблюдаваше със задоволство караницата. Молеше се тоя мъж да реши да изгони тъпата лисица, или да тръгне нанякъде, ей сега щеше да я набара, само още малко.

Нана повдигна вежди. Как така наемният убиец продължаваше да си позволява подобни неща? Защо не се подчиняваше? Сега като се замисли, жената не усещаше никакъв прилив на допълнителна енергия. Какво се случваше?!
- Аз... Съжалявам. Както виждате, болестта ми действително не ме е изоставила. Понякога си губя разсъдъка, простете ми... - опита се да замаже положението, трябваше веднага да разбере какво се случваше със силите ѝ и по-скоро - защо липсваха?!

- Опасявам се, че не съм чак толкова глупав, колкото вероятно ме е описала скъпата ти приятелка Юки. - подсмихна се Крисчън. Знаеше, че същества като Юки са опасни, но също така предполагаше, че ако можеше да стори нещо срещу него, Нана вече щеше да е опитала. Вероятно не всички бяха равни по сила.

Лисицата изцъка с език. Не искаше да издава уговорката си с Юки, но това състояние никак не ѝ харесваше. Ако наемният убиец решеше да я нападне, нямаше да може да стори нищо.
- Кълна се, че беше нейна идея! Аз живея в далечно кралство на име Валдора, Юки ме повика, за да ѝ помогна да накаже теб и някаква руса жена на име Силиа. Помоли ме да използвам умението си, за да ти източвам спиритуалната енергия и да те настройвам срещу тази Силиа. Не си сторил нищо срещу нея, не се тревожи!

- И защо ако бих могъл да попитам Юки е сметнала за нужно да стори това? - скръсти ръце наемният убиец.

- Единственото, което ми каза е, че двамата сте си позволявали да ѝ пречите на плановете да завземе някаква империя наблизо, поведението ви я е дразнило. Съгласих се да ѝ помогна, защото ми е приятелка, а и във Валдора не съм особено добре дошла така или иначе... - въздъхна Нана.

- Интересно защо след като си толкова щедра, аз не съм под контрола на умението ти? - подигравателно попита Крисчън.

- Именно това се опитвам да разбера и аз. Върнах ти малко енергия наскоро, тъй като прекалих, но или волята ти е прекалено силна, което би било съвпадение едно на милион, или нещо се случва с мен... Излишно е да споменавам, че не съм болна наистина, или поне не бях...

На гнома вече му писваше да чака. Тоя нещастник нямаше ли да си тръгва скоро? Имаше важна работа с една тъпа лисица и той в момента само му пречеше.

Крисчън въздъхна тежко. Не знаеше до колко е редно да вини тази жена за постъпките на Юки, от друга страна не беше възможно да потърси сметка на самата Юки, тъй като нейните сили бяха в съвсем различен калибър.
- След като не си болна, значи нямаш нужда от помощта ми! Кой съм аз, че да те задържам тук, толкова далеч от дома ти?