Малка къща

- Да, да, да, да. - припяваше си тихо Боркот. - Изгони я. Ела при мене, лисичке...

Нана изсумтя.
- Така е, но нещо отне силите ми! Не мога да се върна така! Моля те, нека остана, поне докато разбера какво се случва с мен. Заклевам се, че няма да искам нищо друго! - примоли се лисицата.

- Звучи като твой проблем. Но... Вече е късно, предполагам. Утре ще те изпратя до където пожелаеш. Сега влизай вътре. - студено отсече Крисчън.

Гномът почервеня от гняв.
- Не, не, НЕ, НЕ! НЕЩАСТНИК! - изкрещя ужасният мъж.

Нана чу странния крясък, но реши да не обръща внимание. Имаше един ден време да си върне силите, иначе щеше доста да загази. Тя не се противи повече и кимна, след което влезе в къщата.

Крисчън чу нечий вик и след като се увери, че Нана е влязла вътре, отиде да разбере откъде идва. Забеляза в близост до къщата си един доста едър за расата си гном. Сякаш го беше мярнал на партито предния ден, но не беше съвсем сигурен.
- Кой сте Вие?

- Аз ще ти кажа аз кой съм! - тросна се Боркот. - Ловец съм на долни лисици, ако не беше ти да ми проваляш плана, вече да съм я заклал тая. Защо не я изгони, нали я чу ква е?

Крисчън присви очи. Нана беше допуснала грешка, но това съвсем не означаваше, че заслужава да намери смъртта си за нещо толкова нелепо.
- Каквато и да е, тя е дама и вече е късно. Как бих могъл да я изгоня, знаейки че отвратителни същества като теб могат да бъдат наоколо?

- Тоз пък. - изсмя се гномът. - Ква дама е тоя долен боклук? Тъпа курвенска лисица, сигурно и тебе нещо те е баламосала като тая, дето измами брат ми. Заради една такава като нея го пребиха до смърт, знаеш ли кви рани имаше? Умря си от тях! Това на какво прилича? Ще избия всичките лисици на света аз!

Крисчън сви устни.
- Това звучи ужасно и съжалявам, за загубата на брат ти, но не съм особено сигурен, че си дошъл на правилното място. Сам казваш, че не знаеш кой е сторил това с него.

- Има ли значение? Една такава долна лисица като тази е била, дори и да не е тази, тя също си заслужава да бъде заклана като пиле. Преди туй обаче съм си намислил да ѝ разпоря дупенцето, тъй че рано или късно ще я набарам. Както и другите от долната ѝ раса.

Крисчън се погнуси от отвратителните думи на съществото пред себе си. Зачуди се дали си заслужава да го оставя жив.
- А аз ти гарантирам, че няма да сториш нищо подобно. - студено отвърна той.

- Тъй ли? Ти си наистина много тъп! Виждаш какъв долен боклук е и пак ми знаеш много... Се ще намеря някой дето да ми помогне да я отвлечем от тука, онъз русата тъпачка вчера не искаше, ама ще намеря някой друг аз. Няма да ѝ пазиш задника вечно.

- Онази русата... тъпачка? - Крисчън си спомни, че действително този гном бе на партито вчера. - Какво искаш да кажеш с това?

- Ти глух ли си ве? Освен, че си нещастник... Вчера щях да викна една русолява да ми помогне да държи лисицата, докато я шибам, ама тя се изплаши, щото и аз не я знам що. Казах ѝ, че съм измислил плана, ама тя не, та не. Щели да ни хванат...

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Предполагам въпросната дама бързо е разбрала, че си има работа с психически нестабилен индивид като теб. - сетне лицето му придоби сериозен вид. - Ще те помоля да се махнеш от тук и да не притесняваш жената в тази къща. Ако се наложи да го казвам повторно, вече няма да бъде молба.

Боркот изцъка с език и махна с ръка.
- Добре, нека днеска да е както искаш. Ама ще набарам аз тъпата лисица скоро време и ще види тя. - закани се гномът, сетне се отдалечи. Разбира се, нямаше да се откаже, а и устройството му явно действаше, иначе оная руса тъпачка щеше да излезе права.

Крисчън се увери, че отвратителният гном се е махнал, след което се върна в къщата. Не беше особено добра идея да гони Нана, макар и все още да ѝ беше ядосан. Щеше да реши как да постъпи утре.

Крисчън все още не беше решил как да постъпи спрямо Нана. Вероятно твърдението ѝ, че е останала без силите си бе истина, инак не виждаше причина да разиграва подобен театър, след като просто можеше да ги използва. Притесняваше го и този отвратителен гном, не можеше просто току-така да я изгони. Той откри лисицата в кухнята, взирайки се начумерено в едни овъглени картофи.
- Какво... е станало тук? - изненадано попита той.

- Опитах се да ги опържа. - въздъхна лисицата. - Не знам какво стана. Не съм използвала уменията си, не че имам и какво да използвам. Ще ги изчистя, не се притеснявай.

- Остави. - махна с ръка Крисчън. - Снощи срещнах един гном, изглежда искаше да ти навреди. Познаваш ли го?

- Значи това е бил онзи крясък, който чух... Не го познавам, но го видях на събирането от преди два дни. Говореше с въпросната Силиа и още една жена, караше ги да му помагат да ме изнасили и убие. Тогава не му обърнах внимание, но сега... Пак ли се е върнал? Да не би да са се съгласили да му помагат онези двете?

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Силиа никога не би сторила подобно нещо, а ако другата жена е била Елвира - тя също. - отвърна той. - За съжаление е бил наблизо и те е наблюдавал. Твърди, че по някакъв начин си виновна за кончината на брат му.

- Ами не съм! - скръсти ръце лисицата. - Никога през живота си не съм се занимавала с никакви противни гноми. Във Валдора дори няма никого от техния вид така или иначе, дори и да исках - не бих могла!

- Длъжен съм да попитам, след като толкова време лъга мен. Не че щеше да промени нещо, разбира се, че не бих му помогнал да те нарани.