Малка къща

- Единственото, което ми каза е, че двамата сте си позволявали да ѝ пречите на плановете да завземе някаква империя наблизо, поведението ви я е дразнило. Съгласих се да ѝ помогна, защото ми е приятелка, а и във Валдора не съм особено добре дошла така или иначе... - въздъхна Нана.

- Интересно защо след като си толкова щедра, аз не съм под контрола на умението ти? - подигравателно попита Крисчън.

- Именно това се опитвам да разбера и аз. Върнах ти малко енергия наскоро, тъй като прекалих, но или волята ти е прекалено силна, което би било съвпадение едно на милион, или нещо се случва с мен... Излишно е да споменавам, че не съм болна наистина, или поне не бях...

На гнома вече му писваше да чака. Тоя нещастник нямаше ли да си тръгва скоро? Имаше важна работа с една тъпа лисица и той в момента само му пречеше.

Крисчън въздъхна тежко. Не знаеше до колко е редно да вини тази жена за постъпките на Юки, от друга страна не беше възможно да потърси сметка на самата Юки, тъй като нейните сили бяха в съвсем различен калибър.
- След като не си болна, значи нямаш нужда от помощта ми! Кой съм аз, че да те задържам тук, толкова далеч от дома ти?

- Да, да, да, да. - припяваше си тихо Боркот. - Изгони я. Ела при мене, лисичке...

Нана изсумтя.
- Така е, но нещо отне силите ми! Не мога да се върна така! Моля те, нека остана, поне докато разбера какво се случва с мен. Заклевам се, че няма да искам нищо друго! - примоли се лисицата.

- Звучи като твой проблем. Но... Вече е късно, предполагам. Утре ще те изпратя до където пожелаеш. Сега влизай вътре. - студено отсече Крисчън.

Гномът почервеня от гняв.
- Не, не, НЕ, НЕ! НЕЩАСТНИК! - изкрещя ужасният мъж.

Нана чу странния крясък, но реши да не обръща внимание. Имаше един ден време да си върне силите, иначе щеше доста да загази. Тя не се противи повече и кимна, след което влезе в къщата.

Крисчън чу нечий вик и след като се увери, че Нана е влязла вътре, отиде да разбере откъде идва. Забеляза в близост до къщата си един доста едър за расата си гном. Сякаш го беше мярнал на партито предния ден, но не беше съвсем сигурен.
- Кой сте Вие?

- Аз ще ти кажа аз кой съм! - тросна се Боркот. - Ловец съм на долни лисици, ако не беше ти да ми проваляш плана, вече да съм я заклал тая. Защо не я изгони, нали я чу ква е?

Крисчън присви очи. Нана беше допуснала грешка, но това съвсем не означаваше, че заслужава да намери смъртта си за нещо толкова нелепо.
- Каквато и да е, тя е дама и вече е късно. Как бих могъл да я изгоня, знаейки че отвратителни същества като теб могат да бъдат наоколо?

- Тоз пък. - изсмя се гномът. - Ква дама е тоя долен боклук? Тъпа курвенска лисица, сигурно и тебе нещо те е баламосала като тая, дето измами брат ми. Заради една такава като нея го пребиха до смърт, знаеш ли кви рани имаше? Умря си от тях! Това на какво прилича? Ще избия всичките лисици на света аз!

Крисчън сви устни.
- Това звучи ужасно и съжалявам, за загубата на брат ти, но не съм особено сигурен, че си дошъл на правилното място. Сам казваш, че не знаеш кой е сторил това с него.

- Има ли значение? Една такава долна лисица като тази е била, дори и да не е тази, тя също си заслужава да бъде заклана като пиле. Преди туй обаче съм си намислил да ѝ разпоря дупенцето, тъй че рано или късно ще я набарам. Както и другите от долната ѝ раса.

Крисчън се погнуси от отвратителните думи на съществото пред себе си. Зачуди се дали си заслужава да го оставя жив.
- А аз ти гарантирам, че няма да сториш нищо подобно. - студено отвърна той.

- Тъй ли? Ти си наистина много тъп! Виждаш какъв долен боклук е и пак ми знаеш много... Се ще намеря някой дето да ми помогне да я отвлечем от тука, онъз русата тъпачка вчера не искаше, ама ще намеря някой друг аз. Няма да ѝ пазиш задника вечно.

- Онази русата... тъпачка? - Крисчън си спомни, че действително този гном бе на партито вчера. - Какво искаш да кажеш с това?

- Ти глух ли си ве? Освен, че си нещастник... Вчера щях да викна една русолява да ми помогне да държи лисицата, докато я шибам, ама тя се изплаши, щото и аз не я знам що. Казах ѝ, че съм измислил плана, ама тя не, та не. Щели да ни хванат...