Малка къща

- И сега какво? Ще ме изгониш ли? Долният гном сигурно е някъде наблизо, а аз все още нямам сили. - ядно отвърна Нана. Продължаваше да не разбира какво се случваше с нея.

- По-скоро аз ще съм този, който ще се прибере. Можеш да задържиш тази къща, така или иначе е отдалечена от пристанището и никога не ми е била удобна за ползване. Затова и изглежда толкова "цивилизовано", оставих я във вида, в който я купих от една старица. - отвърна той. - Така няма да се налага да се връщаш във Валдора, където не си желана. Можеш да го приемеш като разплащане от мен към Юки, задето съм ѝ "се правил на интересен" и да забравим за всичко това.

Нана присви очи.
- И това как ми помага с гнома? В момента, в който си тръгнеш, вероятно ще изскочи от някъде и ще изпълни заръките си към мен. Трябва да си върна силите.

- Съжалявам, не разбирам нищо от специални сили, нито съм експерт по възвръщането им. Мога да ти помогна с гнома, така или иначе това е по моята част.

- След което аз ще съм тази, която ще ти бъде задължена... - извъртя очи лисицата, сетне изсумтя.

- Нямам това за цел. Единственото, което искам е да приемеш предложението ми и да не тормозиш повече приятелите ми, независимо какво иска Юки.

- Добре, добре, няма да тормозя никого, както виждаш, дори и нямам с какво. Какво бих могла да ви сторя в сегашното си състояние?

- Това ще е друг проблем, права си. - замисли се Крисчън. - Дори и да ти повярвам сега, какво ми гарантира, че когато успееш да възвърнеш силите си, няма да си отмъстиш?

Нана започна да се плаши, ами ако наемният убиец решеше да я убие, за да не бъде пречка за него по-късно?
- Нищо не ти го гарантира. Но няма да го направя. Контролирала съм човеци, признавам си го, но никога не съм ги убивала, ако те първи не са ме нападали с такива намерения.

- Предполагам просто ще трябва да разбера как силите ти са били отнети. И да го запомня за в бъдеще. - усмихна се той.

Нана скръсти ръце.
- Прекрасно. Ще ме заплашваш ли още, или ще направиш нещо по въпроса с гнома?

- Само след като изрично кажеш, че си съгласна с предложението ми. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Казвам го. - изсумтя лисицата. - Какъв друг избор имам?

- Казваш какво? - подигра се той.

- Съгласна съм с предложението Ви, господин Крисчън. Обещавам, че повече няма да тормозя Вас и скъпоценната Ви Силиа, която между другото е доста посредствена и госпожица Далия ме предупреди за нея, както и онази Лилит. - отвърна лисицата възможно най-незаинтересовано и монотонно.

- Последното не беше нужно, нито вярно. - изсмя се Крисчън. - Предполагам, че по-добре няма да стане, така че просто ще отида да открия гнома.
След като каза това, Крисчън излезе от къщата. Не предполагаше, че съществото ще се е отдалечило прекалено много.

Боркот забеляза, че досадника излиза и се запъти към къщата. Ей сега вече лисицата щеше да види! Гномът се спря по пътя си, защото някой го сграбчи за яката и го дръпна навътре в гората.
- Какво по....?! - изкрещя ужасният мъж.

- Здравейте, господине. - приветливо се усмихна Крисчън. - Опасявам се, че не запомних името Ви, но не е важно. Бих желал да си поговорим.

Боркот се отскубна от хватката на тоя ненормалник. Явно беше ненормалник, защото кво искаше сега?
- Аз пък не искам нищо да си говоря с тебе, освен ако не е за да ми кажеш, че ще ми помогнеш да надупчим лисицата. - гневно отвърна Боркот.

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Дойдох именно, за да поговорим за нещо свързано с нея. - лицето му придоби сериозен вид. - Но се опасявам, че няма да сториш нищо подобно.