Малка къща

Беатрис сви устни. Далия наистина прекалено много се интересуваше от живота на това момиче. Не разбираше съвсем защо не я остави намира.

- Нали? Ето, дори и тези, които не я познавате, веднага го забелязвате! - скръсти ръце Далия. - Само онези идиоти не могат, или се преструват, по някаква причина.

- Наистина не съм сигурна, госпожице Далия. - отвърна Нана. - С нищо не я бях провокирала, а тя се държа ужасно с мен.

- Ами естествено, тя така прави, пиклата тъпа. Не може да си позволи да не бъде център на внимание, особено пък за слугата. Добре си направила, че си го разкарала, изобщо не ти трябва такъв като него.

- Но аз не го и искам! - отсече лисицата, отпивайки от виното си. - Дори и да го исках, трябва да е много глупав, ако предпочете посредствена жена като нея, пред мен.

- Ами познай - точно толкова е глупав. - подигра се Далия. - Лика-прилика са си с пиклата, само той поне не създава мелодрами, за което поне съм му благодарна, че инак щях да се побъркам.

- А тя не можеше ли да види, че нямам нищо общо с господин Крисчън? Толкова ли е заблудена? Не разбирам с какво провокирах ужасното ѝ поведение.

- Не че искам да наливам масло в огъня, но... Ако приятелят ми внезапно решеше да заживее с друга жена, при това толкова красива като теб, аз също бих си помислила, че спи с нея. - намеси се Беатрис, отпивайки от виното си.

- Така се наложи, госпожице Беатрис. - невъзмутимо отвърна лисицата. Надяваше се с тези разговори да привлече вниманието на дъртачката, можеше и да не може да я нарани физически, но това не означаваше, че няма да ѝ съсипе живота по други начини. - Не съм спала с него. - тя се постара да го каже на възможно най-висок тон.

- Аз също. - сви рамене Беатрис. - Може би ще съжаляваш, из южното кралство има добри отзиви за уменията му.

- Голямо съжаление. Аз лично не бих пипнала нищо, което се е докосвало до пиклата. Може да се заразя с отвратителния ѝ късмет, макар и да не съм особено убедена, че не си скалъпва половината "несгоди", които я сполетяват. - сви рамене Далия.

- Това не мога да кажа. - отвърна Нана. - Той не я е споменавал нито веднъж, освен когато държеше да спра да я "тормозя", макар и да не виждам как съм правила подобно нещо.

Далия извъртя очи.
- Моля ти се, то нея все някой я тормози. Постоянен тормоз, особено когато ѝ се наложи да контактува с някой различен от тъпия слуга, или верните ѝ лакеи, които постоянно се вайкат около многострадалната ѝ особа. Дори и сега на събирането се правеше на интересна. Кой я знае къде си вее гъза.

- Не я познавам толкова добре, госпожице Далия. - отвърна Нана. - Един противен гном ме следеше напоследък, знам само че се е опитал да потърси помощ от нея, но за щастие му е отказала.

- Е, как, много ясно че ще откаже. Тя е страхлива, няма да посмее да ти направи кой знае какво. Пък и би предпочела нея да я следят, за да може да се вайка и да събира съжалението на останалите идиоти. Не ѝ върши работа да е някой друг.

- Но... Казахте наскоро, че си е позволила да Ви нападне?

- О, позволи си, нещастницата ме е удряла неведнъж. Трябваше да заповядам на слугите ми да ѝ отсекат и двете ръце за тази дързост, но няма смисъл, тъпата пикла има магическо устройство, с което може да лекува всякакви рани по тялото си. Пък ѝ не желая да ѝ давам поводи за още мелодрами. Бях по-добрата в ситуацията и избрах да я оставя зад гърба си. Тя като иска - да се излага като варварката, която всъщност е.

Беатрис не разбираше защо това празнуване на новия дом на Нана трябва да минава в жлъч към странични хора, които дори нямаха възможност да се защитят.
- Нека не говорим за нея, моля Ви, защо да помрачавате доброто си настроение? - усмихна се приветливо жената. - Нана, нали така беше името ти? Как ти се струва Еритос засега? Честно казано, аз не бих могла да остана тук. Не е точно моята предпочитана обстановка.

Лисицата въздъхна.
- Трябва да ви призная, че имах скрити мотиви да ви повикам тук. Всичко засега е добре, но съседите ми са някакви ужасни старици. Една от тях днес си позволи да ми държи сметка как се обличам в собствения си двор, представяте ли си? Беше топло, какво очаква тя?! Подозирам, че наем... господин Крисчън знаеше за този проблем и нарочно не ме предупреди за присъствието им...

- Не бих се учудила. - сви рамене Далия. - Свиквай, тук има всякакви луди. Не им обръщай внимание, ако продължават, можеш да ги изпратиш при пиклата. Гарантирам ти, че след дори и само един разговор с нея, ще бъдат толкова ментално уморени, че няма да имат сили да ти се правят на интересни.

- О, аз определено не смятам да се вслушвам в глупостите им! - отсече Нана. - Точно затова в отговор на дразнещите им забележки, реших да си устроим сбирка по бански, какво сме виновни ние, че са стари и съсухрени и не изглеждат добре вече? Ако дори някога са изглеждали... - лисицата доста се гордееше с човешката форма, която си беше сътворила, все пак положи доста усилия за нея.

- Правилно. Аз също бих те посъветвала да не им обръщаш внимание. Заради един негодник, в Кросфайър Муунлайт дълго време се говориха какви ли не небивалици за мен, но не позволих на това да ми пречи. Просто ги игнорирай. Лилит също живее в имението, можехме да поканим и нея.

Нана си спомняше за тази червенокоса жена, изглеждаше доста сексуално разкрепостена. Ако проклетата дъртофелница продължеше да си отваря устата, със сигурност щеше да я покани да разискват подобни теми на висок глас.
- Не я познавам твърде добре и не съобразих. - плахо се усмихна тя. - Следващият път, със сигурност.

Далия допи виното си, Беатрис също почти бе привършила нейното.
- Е, радвам се че се видяхме, надявам се да ти е добре тук и да не ти се налага да имаш вземане-даване с досадната пикла. Аз смятам да тръгвам.

Беатрис кимна и пожела лека вечер на Нана. Реши да се прибере с Далия, тъй като съвсем скоро корабите между двете кралства щяха да приключат пътуванията за деня, а ако тя вземеше кораба на Арус, нямаше да може да се прибере.