Малка къща

- А онази Силиа? Аз обещах да не я закачам, но какво ми гарантира, че тя няма да дойде да си отмъщава?

- Аз ти го гарантирам. Силиа не е такъв човек и никога не би сторила подобно нещо. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Лисицата въздъхна победено.
- Добре, вярвам ти. Надявам се да не греша.

- Нямаш особен избор. Също така, - той извади изпод дрехите си едно устройство, също като това, което Арус притежаваше. - Когато гномът загина трагично пред очите ми, беше скрил това. Интересно съвпадение, шефът ми притежава същото и знам какво може да прави. Вземи го, така или иначе теб е следил с него. - той подаде апарата в ръцете на Нана.

- Какво е това нещо? - изненадано попита лисицата, но все пак го пое в ръце, забелязвайки, че в долната част има малка тавичка. Тя я издърпа и пред очите ѝ се разкриха доста на брой илюстрации, които изобразяваха нея, в оскъдни бански костюми, точно както бе излизала да се припича навън през последните дни. - Как? Каква е тази магия? Това съм аз!

- Забелязах. - присмя се Крисчън. - В остров Шиера недалеч от тук ги произвеждат, доста интересно чудо на технологията, но не е магия. Задръж ги, след като ти си потърпевшата от тях, твое е решението какво да сториш с изображенията и с устройството.

Нана изсумтя гневно, но все пак реши да запази апарата, както и илюстрациите. Макар и да бе отвратително, че онова гнусно същество я беше следило толкова време, все пак ѝ беше интересно да разучи как работи това нещо.

- Е, това беше всичко, което исках да ти кажа засега. Пожелавам ти късмет и се надявам следващия път, в който се срещнем да си преосмислила случилото се. - вежливо се усмихна Крисчън, сетне махна с ръка за довиждане на лисицата и се запъти към пристанището. Разбира се, беше изровил и взел със себе си и другата джаджа, така че силите ѝ вероятно скоро щяха да започнат да се възвръщат.

Нана извъртя очи. Искаше да си отмъсти за начина, по който наемният убиец се беше държал с нея, но след като знаеше начин, с който да източва силите ѝ, не можеше да си го позволи. Положителното беше, че откакто го нямаше, лисицата започваше да чувства прилив на енергия, вероятно скоро щеше да получи уменията си обратно.

Старицата живееща в съседната къща не можеше повече да издържа това безобразие. От доста години, тя и нейната сестра Игнис си живееха спокойно, но всичко тръгна на зле, когато братовчедка им - Виола не реши да продаде дома си на някакво младо момче и да замине по света. Твърдеше, че така и така вече е на достолепна възраст, поне да изживее остатъка от живота си пътувайки по света. Всичко това беше прекрасно, но за нея. Марибел и Игнис нямаха никакъв проблем с момчето досега, той и без това рядко идваше тук, но в последните две седмици, това на нищо не приличаше. Беше довел някакво момиче, което всеки ден излизаше на двора и лежеше там почти чисто гола. Днешната младеж нямаха никаква срам. На всичкото отгоре, Марибел беше сигурна, че преди го е виждала да се разхожда из центъра със съвсем друго, русо момиче. Писна ѝ да седи безучастна, затова отвори малката порта на своя дом и без никаква свян влезе в другия.
- Момиче, ти съвсем ли не се усещаш? - гневно попита старицата.

Нана извърна очи, сетне забеляза, че някаква възрастна жена е дошла в къщата. Тази пък откъде се взе?
- Искате ли нещо? - невъзмутимо попита лисицата.

- Искам да се съобразяваш с реда тука, момиче, защото ей толкова ми трябва да те обадя на кралската гвардия! - старицата демонстрира думите си с двата си пръста. - На какво прилича това твоето? Още малко гола ще тръгнеш!

Нана присви очи. Тази идиотка наистина ли смяташе, че може да ѝ говори така? Лисицата бавно вдиша и издиша, ако я убиеше, наемният убиец вероятно щеше бързо да разбере, явно живееше някъде наблизо. Трябваше да овладее гнева си.
- На какво да прилича? Аз съм си вкъщи, мога да се облека както пожелая. Доколкото разбирам, рядкост е да е топло в това кралство, не виждам защо да не се възползвам от слънцето.

- Възползвай се облечена, внуците като дойдат какво ще им разправям? Не е прилично така, още повече че този твоя мъж ходи и с други, ама айде това не е моя работа. - махна с ръка Марибел.

Лисицата извъртя очи.
- Господинът не ми е никакъв, той просто ми... продаде тази къща. Какво ме интересува мен как прекарва свободното си време? - невъзмутимо отвърна Нана, защо тази дъртачка бе сметнала за необходимо да я занимава с глупости?!

- Ами още по-зле тогава, не сте женени, а пък ти така се разхождаш, днешната младеж сте за ожалване! Как да е, дойдох да ти кажа да се обличаш, иначе ще си имаш проблеми с гвардията, в това кралство не ходим голи като разпоретини! - повиши тон старицата, сетне си тръгна.

Нана извъртя очи, сетне отново легна да се припича. Тази нещастница изобщо не беше познала.

Беатрис и Далия дойдоха в Еритос, след като получиха телеграма от Нана. Жената бе решила да ги покани да отпразнуват заедно новата ѝ къща. Изрично бе написала, че иска да бъде парти по бански, затова Беатрис се беше подготвила. Далия също беше с нея, облечена в изрязан черен бански.

Нана поздрави жените и ги насочи към градината, все още беше топло навън, което беше прекрасно. Сега щеше да види онази дърта сврака. Нямаше да ѝ позволява да ѝ се прави на интересна. Лисицата също бе облякла различен бански, след което излезе навън, носейки със себе си бутилка вино и три чаши.

Далия не знаеше защо тази бе решила да кани и нея, но реши да дойде, зарадва се, когато установи, че ще са само трите и досадната пикла няма да присъства. Тя взе чашите и сипа на всички вино.