Малка къща

- Радвам се, че дойдохте. - приветливо се усмихна Нана. - Поканих само вас, защото ми се сторихте интересни предния път, бих се радвала да се сприятелим. След като вече имам дом тук, ще се радвам да се виждаме често!

- Междувпрочем, как толкова бързо успя да се сдобиеш с къща? Доскоро не живееше ли в имението на Арус? - полюбопитства Беатрис, отпивайки от виното си.

- Господин Крисчън ми помогна. - отвърна Нана, също отпивайки от виното си. - Мисля, че ще ми хареса това кралство.

- Ами зависи. - намеси се Далия. - Колко ще ти хареса ще бъде в зависимост от това колко ще ти се налага да се засичаш с онази проста пикла. Не знам как останалите живущи тук въобще я търпят!

- Честно да си призная, аз се чудя същото, особено след срещата си с нея на онова събиране. - беше обещала на наемния убиец да не закача тази Силиа, но никога не беше обещавала да не я коментира пред други.

Беатрис сви устни. Далия наистина прекалено много се интересуваше от живота на това момиче. Не разбираше съвсем защо не я остави намира.

- Нали? Ето, дори и тези, които не я познавате, веднага го забелязвате! - скръсти ръце Далия. - Само онези идиоти не могат, или се преструват, по някаква причина.

- Наистина не съм сигурна, госпожице Далия. - отвърна Нана. - С нищо не я бях провокирала, а тя се държа ужасно с мен.

- Ами естествено, тя така прави, пиклата тъпа. Не може да си позволи да не бъде център на внимание, особено пък за слугата. Добре си направила, че си го разкарала, изобщо не ти трябва такъв като него.

- Но аз не го и искам! - отсече лисицата, отпивайки от виното си. - Дори и да го исках, трябва да е много глупав, ако предпочете посредствена жена като нея, пред мен.

- Ами познай - точно толкова е глупав. - подигра се Далия. - Лика-прилика са си с пиклата, само той поне не създава мелодрами, за което поне съм му благодарна, че инак щях да се побъркам.

- А тя не можеше ли да види, че нямам нищо общо с господин Крисчън? Толкова ли е заблудена? Не разбирам с какво провокирах ужасното ѝ поведение.

- Не че искам да наливам масло в огъня, но... Ако приятелят ми внезапно решеше да заживее с друга жена, при това толкова красива като теб, аз също бих си помислила, че спи с нея. - намеси се Беатрис, отпивайки от виното си.

- Така се наложи, госпожице Беатрис. - невъзмутимо отвърна лисицата. Надяваше се с тези разговори да привлече вниманието на дъртачката, можеше и да не може да я нарани физически, но това не означаваше, че няма да ѝ съсипе живота по други начини. - Не съм спала с него. - тя се постара да го каже на възможно най-висок тон.

- Аз също. - сви рамене Беатрис. - Може би ще съжаляваш, из южното кралство има добри отзиви за уменията му.

- Голямо съжаление. Аз лично не бих пипнала нищо, което се е докосвало до пиклата. Може да се заразя с отвратителния ѝ късмет, макар и да не съм особено убедена, че не си скалъпва половината "несгоди", които я сполетяват. - сви рамене Далия.

- Това не мога да кажа. - отвърна Нана. - Той не я е споменавал нито веднъж, освен когато държеше да спра да я "тормозя", макар и да не виждам как съм правила подобно нещо.

Далия извъртя очи.
- Моля ти се, то нея все някой я тормози. Постоянен тормоз, особено когато ѝ се наложи да контактува с някой различен от тъпия слуга, или верните ѝ лакеи, които постоянно се вайкат около многострадалната ѝ особа. Дори и сега на събирането се правеше на интересна. Кой я знае къде си вее гъза.

- Не я познавам толкова добре, госпожице Далия. - отвърна Нана. - Един противен гном ме следеше напоследък, знам само че се е опитал да потърси помощ от нея, но за щастие му е отказала.

- Е, как, много ясно че ще откаже. Тя е страхлива, няма да посмее да ти направи кой знае какво. Пък и би предпочела нея да я следят, за да може да се вайка и да събира съжалението на останалите идиоти. Не ѝ върши работа да е някой друг.