Малка къща

Нана се подсмихна на себе си, прибирайки чашите и празната бутилка от вино. Тези двете ѝ бяха дали добра идея. Несъмнено трябваше да покани онази червенокоса жена тук скоро.

Марибел беше излязла да полее разстенията си и с ужас установи малката сбирка на тези отвратителни млади момичета. Всички млади жени ли нямаха никаква срам?! Още утре щеше да подаде сигнал при гвардията, това не можеше да продължава повече така!

Един от служителите на Клара дойде до къщата на Нана. Не му се занимаваше особено с такава простотия, но кралицата задължаваше всички сигнали от поданици да се проверяват. Мъжът почука на вратата.

Нана беше в градината от другата страна на къщата, но все пак чу че някой е на вратата. Лисицата отново се беше облякла доста предизвикателно. Помисли си, че нещастната дъртачка отново е дошла, но се изненада, когато надникна и видя някакъв мъж в униформа. "Още по-добре, едва ли има мъж, който ще ми се направи на интересен за нещо такова." Помисли си тя и се направи, че точно сега забелязва, че някой я търси.
- Извинете, тук съм. - плахо изрече Нана.

Служителят се зарадва, когато видя пред себе си такава прекрасна жена. Пък и какво ѝ имаше, не беше толкова гола?!
- Здравейте, госпожо. Тук съм, защото съседката Ви Марибел е подала сигнал срещу Вас при гвардията. - смутено отвърна той. - Сигналът е за... неприлично поведение. Дойдох да чуя и Вашата страна.

Нана сви рамене.
- Не знам какво да Ви кажа, господине, кълна се че не съм сторила нищо нередно, нито познавам тази жена. Просто се възползвам от хубавото време, това е.

Служителят не успяваше да откъсне очи от пищните форми на лисицата.
- Еми да... то времето е доста хубаво сега. - отнесено отвърна той. - Сигурно жената се е объркала, малко беше възрастна. Съжалявам, че Ви безпокоих, чао! - мъжът побърза да си тръгне.

След като се увери, че този се е махнал, усмивката се изпари от лицето на Нана. Тази нещастна дъртачка си позволяваше прекалено много. Сега щеше да я научи нея. Тя се върна вътре, намери пергамент и перо и започна да пише телеграма.

Лилит се телепортира в Еритос и откри къщата на Нана. Жената се беше облякла, както лисицата бе пожелала - с бански, върху който засега имаше халат. Лилит искаше да се порадва на слънцето възможно най-добре, затова банският ѝ почти нищо не покриваше. Имаше съвсем малки чашки, които служеха колкото да скрият зърната ѝ, а бикините бяха като прашки.

Нана се зарадва, виждайки в какъв вид дойде червенокосата жена. Онази дъртата си го заслужаваше, след като си позволяваше да се държи така.
- Здравей, ела, нека седнем в градината. - усмихна се приветливо лисицата. - Ще донеса вино.
Тя самата беше облечена с бански костюм.

Лилит кимна и седна на едно от креслата в градината, сетне махна халата от тялото си и кръстоса крака. Слънцето в Еритос приятно се отразяваше на кожата ѝ. Не беше нито прекалено горещо, нито студено.
"Идилия.", въздъхна Лилит.

- Нали? - жизнерадостно отвърна Нана, подавайки на жената чаша, която вече беше напълнила с бяло вино. - Толкова се радвам, че е топло, бях чувала съвсем различни неща за това кралство от Юки.

Лилит отпи от виното си и се усмихна.
"Ако ти е казала, че почти винаги е студено е права. Такъв слънчев ден е рядкост за това кралство.", отвърна жената. "Извинявай, че се меся, но как успя да се сдобиеш с къщата?"

- Точно това ми разказа и тя. - отвърна Нана. - Радвам се, че има и моменти, в които времето е нормално. Относно къщата, тя е подарък от господин Крисчън.

"О?", изненада се Лилит. "Ти да видиш. Но нека, дразни Силиа с това. Не помня той да е подарявал каквото и да е на нея, а къща си е голям подарък."

- Не ѝ е подарявал нищо? - лисицата наклони глава встрани. - Странно, пред мен не спря да я защитава, бях сигурна, че явно е много важна за него.

Лилит се засмя.
"Важна, друг път. Според мен, само се прави пред останалите да не вземе да нарани крехките ѝ чувства.", отпи от виното си Лилит. "Не го разбирам какво намира в нея, но може и да е започнал да върви по правия път."

Нана въздъхна.
- Не смятам, че се прави. Той живя тук с мен известно време, дори не беше под влияние на силите ми през повечето от дните. Странен човек.

"Странно, наистина. Знам, че той е влюбен в друга, не виждам причина Силиа да е важна за него, но все тая.", сви рамене жената. "Аз не мога да разбера това Дърво с какво го държи, че той продължава да я търси. Тя за нищо не става."

- Наистина ли е така? - учудено отвърна Нана. Не се интересуваше особено дали тази Силиа има умения в секса или не, но дъртата трябваше да чуе всичко това. - Как знаеш, че е толкова зле, той ли ти е казвал?

Лилит отново се засмя.
"Не, абсурд. Той не казва нищо свързано със секс.", изрече жената. "Спала съм с нея, знам я какво представлява. Точно заради това толкова много му се чудя. Това Дърво го ограбва от голяма част от забавата и очаква само тя да бъде задоволена явно."

- Интересно. Нищо не ми е казвал, но не съм го и питала. Какво толкова не желае да прави в секса, че е чак така зле?

"Не е правила анален секс, нито пък 69. За фелацио да не говорим, явно не фигурира в списъка ѝ изобщо.", изрече Лилит. "Пълна идиотка. Имам един секс лексикон, който раздадох на едно парти във вилата си. Още повече ми падна мнението за тая."

- Това звучи доста странно, особено след като изглежда има връзка с господин Крисчън. За толкова време не са пробвали нищо от това? - направи се на шокирана Нана. Онази нещастна дъртачка щеше горчиво да съжалява. - Още повече не разбирам защо е с нея, но вече разбирам, защо не ѝ прави подаръци.

"Нямат връзка и ме съмнява някога да имат.", изрече Лилит и отпи от виното си. "Тази идиотка не заслужава подобен мъж до себе си. Тя и някакви подаръци като цветя не може да си заслужи явно.", засмя се червенокосата жена.