Малка къща

- Госпожо, упреквате нас, но Вие самата клюкарите наляво-надясно за животите на хората? Какво Ви интересува това дори?

Лилит се засмя.
"Онова Дърво само може и да си мечтае да му е повече от за секс на Крисчън. Приятелка друг път.", отвърна, смеейки се Лилит. "Бабче, тоя дом е на Нана, тя ще си прави каквото иска. Ти се радвай, че нещо друго не си видяла."

- Ами то както е тръгнало, няма да се учудя, не си мислете, че ще оставя нещата така, ще видите и двете! Амаха! - гневната старица отново тропна с крас, след което си тръгна. Трябваше да пише до братовчедка си Виола, това на нищо не приличаше.

Нана въздъхна шумно.
- Господин Крисчън не може да не е знаел за това... Дори не разбирам какъв ѝ е проблема с мен? Вече от дни прави подобни неща.

"Да е знаел, че ще ти държи сметка за това как се държиш в собствения си двор? Може би не е знаел, освен ако и той не е имал такива проблеми с тази, но не останах с това впечатление.", въздъхна Лилит. "Следващият път покани някого и правете секс на двора, тази направо би умряла."

- Разбира се, че няма да оставя нещата така! Не е познала, ако смята, че ще ми се прави на интересна по този начин. Сутринта ме посетиха от гвардията, подала била сигнал срещу мен за неприлично поведение. Нещастна дъртофелница! - извъртя очи лисицата.

Лилит се учуди.
"И някой я е взел насериозно?", попита жената. "Тая ако види Каво какви ги върши..."

- Каво? - попита Нана. - Не съм сигурна кой е Каво, какво е направил? Относно гвардията, дойдоха, видяха че не правя нищо нередно и си заминаха. Не е познала!

"Разбира се. То няма нищо нередно в поведението ти като цяло.", изрече Лилит. "А Каво е онзи коняр, който се съблича чисто гол по партитата и започва да си бие чекии. Тази дъртчка подобен съсед заслужава!"

Нана се изсмя с глас.
- Спомних си го, изглеждаше абсолютно луд, но съм съгласна. Заслужава си всичко, не смятам да се променям, заради дудненето ѝ. Тя е тази, която се излага.

"Дърти хора, какво да ги правиш. Като я гледам и тя е била дърво в леглото и не е правила нищо кой знае какво, за да задоволява мъжа си.", сви рамене Лилит. "Всеки трябва да се пази от такива жени, но уви, някои не го осъзнават още."
Лилит допи виното си.
"Ако си съгласна да правиш секс с някого на двора, кажи. Имам много красиви мъже и жени колеги в публичния, които ще ти вземат малко пари. А ако не ти се плаща, мога да доведа и роба си. Той е много добър, както и надарен.", намигна ѝ Лилит.

Нана се намуси.
- Никога не бих платила за нещо подобно, в това кралство така ли е прието? Как въобще хората тук намирате партньори, ако дори и към толкова красива жена като мен не би имало интерес, без да си платя. Господин Крисчън затова ли ми се правеше на интересен?

"Не мисля, че е било заради това. И не, може и да си намериш друг, който ще бъде с теб по своя воля, просто ти отправих предложение.", отвърна Лилит. "Мъжете по партитата обаче са леко сдухани, така че не съм сигурна дали там би извадила късмет."

- Ще видим тази работа. Замисляла ли си се, че тази Силиа може и да му плаща? След като каза това, звучи логично, ако е такава, каквато я описваш

Лилит се засмя.
"Не бях се замисляла, в интерес на истината. Трябва да я питам на следващото събиране, или пък Крисчън.", сви рамене тя. "Ако е така, ще му платя тройно стига да не се занимава с нея."

- Звучи логично, както я описваш. А и на онова събиране само се цупеше, кой би искал да спи с жена, която постоянно е сърдита? - отвърна Нана.

"Е, а де. Има логика в думите ти, макар че не знам защо му е на Крисчън да си причинява това за пари. Не изглежда изпаднал.", въздъхна Лилит.

- И аз не знам. - сви рамене лисицата. - Но беше доста стиснат, обикновено мъжете не се държат така с мен, разбира се че трябва да ми подари красиви неща, само заради привилегията да бъде в компанията ми. Той на всичкото отгоре ми поставяше условия за къщата, да не съм тормозела тази Силиа. Нищо не съм ѝ направила! - невъзмутимо продължи тя.

"Ще се разбере на някое парти.", изрече Лилит. "Не съм сигурна дали ще си признаят обаче, нямат навик да говорят за нищо сексуално."

- Не съм се опитвала да говоря за нищо сексуално с тази Силиа, но като те слушам, май няма и смисъл. - изсмя се Нана.

"Няма, разбира се. Тя не би ти казала нищо такова, пък и не те харесва и не мисля, че въобще би искала да говори с теб."

- Не държа да ме харесва. - отвърна Нана. - Надявам се единствено да се държи цивилизовано с мен, а не като тази дърта кукумявка.

"Съмнява ме, че ще се държи добре с теб. Тя си е такава, ще ѝ свикнеш."

Нана въздъхна.
- Дано господин Крисчън поне започне да се държи добре с мен. Вярно е, че го излъгах за болестта си, но той също лъже, твърдейки че би ми помогнал, ако бях грозна. Разбира се, че щеше да ме изгони при първа възможност, кого заблуждава?

"Хм, за това не съм изцяло сигурна, не мога да кажа. Не изглежда като човек, който би помогнал на красиви, но не и на грозни.", сви рамене жената. "Признавам, че не мога да назова и една грозна жена в обкръжението му, но аз не ги познавам всичките и без това."