Малка къща

- Но... Казахте наскоро, че си е позволила да Ви нападне?

- О, позволи си, нещастницата ме е удряла неведнъж. Трябваше да заповядам на слугите ми да ѝ отсекат и двете ръце за тази дързост, но няма смисъл, тъпата пикла има магическо устройство, с което може да лекува всякакви рани по тялото си. Пък ѝ не желая да ѝ давам поводи за още мелодрами. Бях по-добрата в ситуацията и избрах да я оставя зад гърба си. Тя като иска - да се излага като варварката, която всъщност е.

Беатрис не разбираше защо това празнуване на новия дом на Нана трябва да минава в жлъч към странични хора, които дори нямаха възможност да се защитят.
- Нека не говорим за нея, моля Ви, защо да помрачавате доброто си настроение? - усмихна се приветливо жената. - Нана, нали така беше името ти? Как ти се струва Еритос засега? Честно казано, аз не бих могла да остана тук. Не е точно моята предпочитана обстановка.

Лисицата въздъхна.
- Трябва да ви призная, че имах скрити мотиви да ви повикам тук. Всичко засега е добре, но съседите ми са някакви ужасни старици. Една от тях днес си позволи да ми държи сметка как се обличам в собствения си двор, представяте ли си? Беше топло, какво очаква тя?! Подозирам, че наем... господин Крисчън знаеше за този проблем и нарочно не ме предупреди за присъствието им...

- Не бих се учудила. - сви рамене Далия. - Свиквай, тук има всякакви луди. Не им обръщай внимание, ако продължават, можеш да ги изпратиш при пиклата. Гарантирам ти, че след дори и само един разговор с нея, ще бъдат толкова ментално уморени, че няма да имат сили да ти се правят на интересни.

- О, аз определено не смятам да се вслушвам в глупостите им! - отсече Нана. - Точно затова в отговор на дразнещите им забележки, реших да си устроим сбирка по бански, какво сме виновни ние, че са стари и съсухрени и не изглеждат добре вече? Ако дори някога са изглеждали... - лисицата доста се гордееше с човешката форма, която си беше сътворила, все пак положи доста усилия за нея.

- Правилно. Аз също бих те посъветвала да не им обръщаш внимание. Заради един негодник, в Кросфайър Муунлайт дълго време се говориха какви ли не небивалици за мен, но не позволих на това да ми пречи. Просто ги игнорирай. Лилит също живее в имението, можехме да поканим и нея.

Нана си спомняше за тази червенокоса жена, изглеждаше доста сексуално разкрепостена. Ако проклетата дъртофелница продължеше да си отваря устата, със сигурност щеше да я покани да разискват подобни теми на висок глас.
- Не я познавам твърде добре и не съобразих. - плахо се усмихна тя. - Следващият път, със сигурност.

Далия допи виното си, Беатрис също почти бе привършила нейното.
- Е, радвам се че се видяхме, надявам се да ти е добре тук и да не ти се налага да имаш вземане-даване с досадната пикла. Аз смятам да тръгвам.

Беатрис кимна и пожела лека вечер на Нана. Реши да се прибере с Далия, тъй като съвсем скоро корабите между двете кралства щяха да приключат пътуванията за деня, а ако тя вземеше кораба на Арус, нямаше да може да се прибере.

Нана се подсмихна на себе си, прибирайки чашите и празната бутилка от вино. Тези двете ѝ бяха дали добра идея. Несъмнено трябваше да покани онази червенокоса жена тук скоро.

Марибел беше излязла да полее разстенията си и с ужас установи малката сбирка на тези отвратителни млади момичета. Всички млади жени ли нямаха никаква срам?! Още утре щеше да подаде сигнал при гвардията, това не можеше да продължава повече така!

Един от служителите на Клара дойде до къщата на Нана. Не му се занимаваше особено с такава простотия, но кралицата задължаваше всички сигнали от поданици да се проверяват. Мъжът почука на вратата.

Нана беше в градината от другата страна на къщата, но все пак чу че някой е на вратата. Лисицата отново се беше облякла доста предизвикателно. Помисли си, че нещастната дъртачка отново е дошла, но се изненада, когато надникна и видя някакъв мъж в униформа. "Още по-добре, едва ли има мъж, който ще ми се направи на интересен за нещо такова." Помисли си тя и се направи, че точно сега забелязва, че някой я търси.
- Извинете, тук съм. - плахо изрече Нана.

Служителят се зарадва, когато видя пред себе си такава прекрасна жена. Пък и какво ѝ имаше, не беше толкова гола?!
- Здравейте, госпожо. Тук съм, защото съседката Ви Марибел е подала сигнал срещу Вас при гвардията. - смутено отвърна той. - Сигналът е за... неприлично поведение. Дойдох да чуя и Вашата страна.

Нана сви рамене.
- Не знам какво да Ви кажа, господине, кълна се че не съм сторила нищо нередно, нито познавам тази жена. Просто се възползвам от хубавото време, това е.

Служителят не успяваше да откъсне очи от пищните форми на лисицата.
- Еми да... то времето е доста хубаво сега. - отнесено отвърна той. - Сигурно жената се е объркала, малко беше възрастна. Съжалявам, че Ви безпокоих, чао! - мъжът побърза да си тръгне.

След като се увери, че този се е махнал, усмивката се изпари от лицето на Нана. Тази нещастна дъртачка си позволяваше прекалено много. Сега щеше да я научи нея. Тя се върна вътре, намери пергамент и перо и започна да пише телеграма.

Лилит се телепортира в Еритос и откри къщата на Нана. Жената се беше облякла, както лисицата бе пожелала - с бански, върху който засега имаше халат. Лилит искаше да се порадва на слънцето възможно най-добре, затова банският ѝ почти нищо не покриваше. Имаше съвсем малки чашки, които служеха колкото да скрият зърната ѝ, а бикините бяха като прашки.

Нана се зарадва, виждайки в какъв вид дойде червенокосата жена. Онази дъртата си го заслужаваше, след като си позволяваше да се държи така.
- Здравей, ела, нека седнем в градината. - усмихна се приветливо лисицата. - Ще донеса вино.
Тя самата беше облечена с бански костюм.